Интервю на министър-председателя за БНТ и БНР

Правителство № 90 със своите 90 дни управление на България и заявка за 90% изпълнени ангажименти. Дойде време обаче, за равносметката и за отговори на въпросите, които остават след това управление. Държавата в служебният мандат – 90 от 90 – как ще реши задачата Кабинета „Близнашки“. Отговорът търсим двете обществени медии в предполагаемия край на това правителство, което дойде със силна заявка за граждански гаранции. Добър вече, г-н премиер.

Добър вечер.

Готов ли сте да сложите точка на това управление или имате сценарий за многоточие, ако политиците така решат?

Мисля че е време за точка. Разбира се, вариантът с многоточието не трябва да се зачерква изцяло, защото у нас политическата конюнктура след последните избори е твърде сложна, твърде фрагментаризиран е съставът на Народното събрание и това създава затруднение за образуване на правителство. Но аз съм категоричен, че страната се нуждае от силно политическо правителство и мен много ми се иска това да стане, примерно, за 10 ноември.

Ще имаме ли такова обаче, още следващата седмица – в 90 ден на служебния кабинет?

Най-добре. Доколкото знам, в края на тази седмица започват консултациите с политическите сили, представени в Народното събрание, от страна на президента на Републиката. И след като се направи един преглед на състоянието на народното представителство, очаквам някъде в средата на следващата седмица да се възложи проучвателният мандат и да се надяваме, че той ще бъде реализиран пълноценно. Лично моето мнение е, че или ще имаме успешен първи мандат, или няма да имаме правителство въобще. Така че пак подчертавам, моето лично желание и внушение към основните политически сили е да постигнат съгласие, да намерят допирните точки на компромиса и някъде към 10 ноември да имаме правителство.

Готов сте за точка. Вие анонсирахте първия приоритет, според вас, от дневния ред на новия парламент – актуализацията на бюджета. Правителството внесе проекта. Актуализацията е тест за вас. Всъщност, справедлива ли е тази актуализация, както е разчетена?

Мисля, че е абсолютно справедлива. Аз много съжалявам, че актуализацията на бюджета не беше направена в края на мандата на предходното Народно събрание, защото това създаде огромно затруднение в работата на служебното правителство. Ние много често буквално изстисквахме бюджета, за да намерим средства за извънредните ситуации, пороите и наводненията, респективно справянето с последиците от тях. От тази гледна точка актуализацията е крайно необходима. Само да спомена, примерно, че към момента на нашето встъпване в длъжност в началото на август, над 80% от средствата от държавния бюджет, предвидени за публичната администрация, вече бяха изразходвани. Като се добавят и съкращенията, които бяха направени в последния момент – поредните 5%, с които се осигуриха тези 200 млн. помощ за Здравната каса, държавната администрация буквално се задъхва и тази актуализация е крайно необходима. За това се обидиха и партньорите от Комисията за тристранно сътрудничество. Нека и политическите сили да подходят отговорно.

Знаете ли обаче, че не оставихте впечатление за изстискване на бюджета? Нещо повече, оставихте впечатление, че в държавата няма криза, може би заради целта, която си поставихте – да внесете спокойствие в държавата. Можете ли да кажете обаче под колко милиона се подписахте и каква е цената на това спокойствие?

Не мисля, че сме изразходвали крупни суми. Всъщност средствата, които използвахме, бяха минимални. Длъжен съм да кажа, че още в самото начало трябваше да търсим решение с неразплатените сметки във връзка с първите потърпевши в Североизточна България – Варна и Добрич. Заварихме бюджета на Фонда за преодоляване на последиците от бедствията и авариите буквално изпразнен. Трябваше да търсим допълнителни ресурси. Там веднага отидоха едни 50 милиона.

Не похарчихте ли повече пари, обаче, отколкото разполагахте?

Не, не мисля. Буквално до последно сме се опитвали да отговорим на потребности, които са от жизнено важно значение, за да могат да функционират обществените системи и отделните ресори на управлението. Примерно днес мина точката, с която частично удовлетворихме исканията на БНР и аз съм много щастлив, че мога да съобщя тази новина тази вечер. Очакванията и потребностите са много по-големи, но ние се опитваме да осигуряваме глътка въздух, за да могат да продължат тези жизнено важни институции да работят нормално.

И като говорим за похарчените, за планираните пари, тук да кажете анализа за неизпълнението на приходите и преизпълнението на разходите. Защо държавата се оказа в такава ситуация – да харчи повече и да не си събира приходите?

Много просто. Защото в края на миналата година беше приет един нереалистичен бюджет, абсолютно необоснован от гледна точка на обществените реалности. Бяха завишени силно очакванията за приходите, за да могат да се изразходват спокойно повече средства. И на практика, аз вече го казах, ние бяхме в едно много тежко състояние, когато поехме отговорността за управлението. Усещането, че се правят някакви значими разходи, дойде от обстоятелството, че ние заделихме от държавния резерв 750 милиона за разплащанията по двете спрени европейски програми, по-специално програмите за околната среда и регионалното развитие. Това беше огромен риск, едно натоварване на бюджета. Но ние го направихме напълно съзнателно, защото това се очакваше от нас, ние бяхме възприети на Запад като проевропейското правителство на България. И още първите жестове в тази посока бяха благоприятни, имам предвид одобряването на споразумението за периода 2014-2020 година. И да съобщя добрата новина, тя е буквално от днес. Що се отнася до програмата за околната среда, тя е оценена благоприятно от Европейската комисия и до средата на месец ноември ще дойдат 700 милиона лева. Тоест рискът се оказа оправдан. Дано и другата програма, където те имат, за съжаление, доста бележки – „Регионално развитие“ – дано и там да намерим развръзка. Това ще ни даде едно спокойствие в края на годината, за да можем да завършим оптимистично.

Добрите новини ги отчитате. Да поговорим, обаче, и за лошите. Очаквания, казвате, има към вас. Има ли очаквания, обаче, за повече пари за МВР, защото давате много за военни разходи и много по-малко за всички останали сектори. Това предвижда актуализацията, която вие предлагате.

Правим го с оглед на една доста тежка конюнктура, която съществува на европейския континент. Този конфликт в източните предели, кризата в Украйна имам предвид, източната част на Украйна, налага да се предприемат мерки за укрепване, за модернизиране на българската армия. Това се очаква от нашите партньори от НАТО. И знаете, че там се поеха едни ангажименти на срещата на върха в Уелс - за покачване на разходите в бюджетите на всички държави членки. Ние сме изключително притиснати, но не можем да не отговорим на тези очаквания на нашите партньори. В тези разходи, аз съм длъжен да кажа, че ние настояваме и към по-голяма щедрост и разбиране от страна на нашите партньори по линия на Северноатлантическия пакт, така че да имаме една пълноценна модернизация на Българската армия. Знаете, че нашето общество е изключително чувствително по тази тема. Що се отнася до МВР, вие знаете, че предишното правителство предвиди увеличаване на заплатите, без да осигури необходимите средства. И това беше другият начин ние да бъдем притиснати буквално в ъгъла и да се чудим как да се справим с тежката ситуация, в която бяхме поставени. Затова актуализацията е отговор на тези проблеми, които вие поставяте и адресирате към мен.

Неприемлив казвате, че е бюджетът. Как си обяснявате вие този бюджет по този начин, който в момента спасявате и покривате дупки, зад който стои в крайна сметка финансист и то добър финансист?

Какво да кажа? Аз бях от онези хора, които бяха на улицата през цялата последна година. Това правителство действаше под натиск, един много мощен обществен натиск. И мисля, че и най-подготвените експерти правят грешки, когато обществото не одобрява тяхното поведение.

Това ли е причината за грешките, господин премиер?

Аз предполагам, че те са направили бюджета с най-добри намерения, със завишени очаквания за един растеж. Но мисля, че не си даваха сметка до каква степен обществото не приема техните начинания. По принцип отхвърля този тип политическо поведение – да се опитваш да управляваш пряко волята на собствения си народ.

Хубаво отворихте тема за протеста. Да я свържем с една друга актуална тема – КТБ. Днес призовахте да се отворят досиетата КТБ. Същото предвижда и законопроектът на господин Йордан Цонев и на господин Делян Пеевски. Предполагал ли сте, че ще се окажете на едно мнение по някакъв въпрос с господин Пеевски?

Не съм изненадан, защото това беше една от темите, които бяха в центъра на предизборната кампания. Всички политически сили се опитваха да се приспособят към обществените очаквания. Това, което бих искал да кажа на нашите политици, тъй като тази тема е поставена на дневен ред отдавна – моят съвет е да започнат с актуализацията на бюджета, защото ние там сме предвидили необходимите финансови средства, за да се гарантира изплащането на онези влогове, които са в рамките на гарантирания размер. Без да се актуализира бюджетът, не може да се направи онова най-важно и най-съществено значимо действие, което ще снеме напрежението в обществото. Тоест хората, които имат малки депозити, но изключително важни за тяхното всекидневие, трябва да получат достъп до своите средства. Така че нека започнат с актуализацията, а ще бъде много хубаво, ако се отворят досиетата, снеме се тайната. Мисля, че това ще предизвика доста големи сътресения сред нашия политически елит.

Кажете само смятате ли, че законопроектът на господин Пеевски е добър?

Не съм го проучвал, за да мога да му давам оценка, но нямам нищо против да се отвят досиетата. Мисля, че обществото го очаква. Според някои наблюдатели това ще бъде един нов 10 ноември, имам предвид отправната точка на българския преход през далечната вече 1989 година.

Вие представяте ли си какво ще стане, ако Народното събрание разкрие банковата тайна за КТБ? И няма ли да ни тласне към нови обществени настроения?

Който се занимава с политика, трябва да е готов да поеме отговорност и да носи рисковете и последствията, които ще предизвикат неговите действия. Мисля, че нещата отидоха много далеч. И това, което ни казаха квесторите, които влязоха в КТБ, за тази дупка от над 4 милиарда – това е нещо, което никой не е очаквал, това е огромна сума и мисля, че тук трябва да се действа радикално.

Кабинетът „Близнашки“ с реакция и към влоговете на българските граждани в КТБ. Два милиарда лева се предлагат в полза на фонда. Как да тълкуваме състоянието, всъщност, на фонда за гарантиране на въпросните влогове?

Там има доста средства, но далеч недостатъчно. Доколкото знам, те са предприели действия да преведат наличните средства към състояние на ликвидност. Т.е. да могат да ги предоставят на гражданите, когато се вземе съответното решение. На мен много ми се иска да се направи още едно усилие да се потърси стабилизиране на ситуацията. Нека политиците в Народното събрание да намерят формулата на правилното решение. Лично аз много настоявам, и вие знаете за моя призив, Цветан Василев най-после да се завърне в страната и да ни каже цялата истина от начало докрай. Мисля, че цялото общество го очаква, за да може картината да се изясни в нейната цялост, защото продължават спекулациите дали оценката на квесторите е правилна или не, настоява се за международен одит и т.н. Мисля, че неговото завръщане тук ще даде отговор на много въпроси. И аз продължавам да упорствам. Един отговорен човек, на когото хиляди, стотици хиляди български граждани са поверили своите средства, трябва да поеме изцяло отговорността и за действията си.

Разговарял ли сте с Цветан Василев през тези месеци? Или само през медиите изпращате послания?

Никога не съм го срещал. Той ми изпрати две писма и моя призив за неговото завръщане в страната беше отговорът на неговите послания. Мисля, че той трябва да прояви отговорност и към хората, които са му са се доверили, поверявайки му своите средства, така и към обществото като цяло.

Кажете само ясно – предлага ли служебният кабинет да се бръкне в джоба на българите, за да се покрият всички тези дупки, които се виждат сега в банката?

Не мога да си позволя да го направя към този момент, но една не малка част от основните политически сили, се ангажираха с подобно решение в хода на предизборната кампания. Нека те да предложат формулата.

Отиваме на вариант, в който едновременно ще се ликвидира КТБ и ще се разплащат влоговете – как ще стане това практически?

Не искам да вземам страна по този въпрос – първата част от въпроса, който поставяте. Що се отнася до влоговете, ние сме подготвели един законопроект, който ще бъде внесен буквално през следващите дни. Той е част от пакет от законодателни инициативи по темата, в частност, предвиждаме именно тази възможност да се даде шанс вложителите да получат достъп до своите средства. Става дума за дребните вложители. Такова е и изискването на Европейската комисия. Днес на заседанието на правителството изрично попитах министъра на финансите докъде сме стигнали по този въпрос. Той ми каза, че всичко е готово, изпраща проекта за съгласуване с Европейската комисия и буквално в началото на следващата седмица, той ще постъпи в Народното събрание, така че да се намери отговор на тази дилема, която вие поставихте преди малко.

И сега към големите бедствия, за природните бедствия – важно е за всичко хора, особено за тези, които пострадаха от природните стихии в страната, кога държавата ще протегне ръка към тях? Междуведомствената комисия днес излезе с предложение за 20 млн. лева.

Още 20 млн. лева. Нека да припомня, че самият аз председателствах първото заседание след конституирането на правителството и тогава се разпоредихме да се привлекат първите 50 милиона. Те отидоха за районите в Североизточна България – Варна и Добрич, респективно Велико Търново, Мизия.

Ще оставите ли обаче, неразплатени сметки, като говорим за бедствията, които ни връхлетяха?

Категорично не. С днешното решение на комисията се настоява за още 20 милиона. Предполагам, че ние ще ги отпуснем на следващото заседание, надявам се последното заседание на Министерския съвет. Това е наш дълг към нашите сънародници. По този въпрос, знаете, че аз се ангажирах с една морална кауза. След като разчитаме толкова много на европейската солидарност, имам предвид този фонд, който отпусна всъщност твърде малко средства в крайна сметка. Ние заявихме, направихме апликационни форми за над 300 милиона, получихме 10 милиона евро, защото имаше тежки наводнения и в съседни страни, тук на Балканите. И се оказа, че ние получаваме най-малко. Но все пак, това беше нещо, което винаги е добро дошло. Но аз призовах и нека да припомня - за национална солидарност. Ако не сме в състояние ние да си помогнем сами като национална общност, не можем да очакваме разбиране и от всички останали. И аз искам да благодаря на всички българи, които се отзоваха на този повик, и по-специално на Българския червен кръст, който създаде организацията тези средства да стигнат до обикновените хора, потърпевши от наводненията.

Кажете обаче, не подценихте ли ситуацията в Горни Лом?

Що се отнася до действията на държавните органи, те своевременно са подавали сигнали, отправяли са предупреждения, но знаете, че дори и съдебната власт там е взела едни решения, с които това производство е продължило.

Питам вас като служебен премиер на това правителство.

За мен това дойде като гръм от ясно небе. Както, мисля, и за повечето българи. Може само да се съжалява, че там, където интересите са твърде големи, лесно се прекрачват ограниченията на закона. Това е просто един голям урок, една обица на ухото за всички.

Г-н премиер, защо не отидохте лично на мястото на трагедията?

Защото най-напред там вече бяха заминали отговорните фактори от моето правителство. Имам предвид вицепремиерът Йордан Христосков и министърът на вътрешните работи. Там беше и министърът на отбраната.

Но вие сте премиер.

Лично аз съм противник това масирано струпване на отговорни фактори на едно и също място. Това не променя ситуацията. Всички те бяха там – хората, от които зависеше оперативното вземане на решения бяха на място. Осигуриха се екипите, които да разчистят терена след това страшно бедствие.

Нямаше ли да бъде това знак на солидарност от ваша страна?

Не мисля. Аз съм противник на този стил, когато всички се изреждат на едно и също място да показват колко са великодушни. Най-добре е, когато всеки си гледа работата. Та от тази гледна точка, моето пребиваване там – аз попитах, необходимо ли е да замина. Отговорът беше, че не се налага.

Това беше обаче, най-голямата трагедия по време на вашия мандат, за тези 90 дни.

Аз бях човекът, който буквално на следващия ден, докато моите министри бяха на мястото на събитието, взе решението за обявяването за националния траур. Аз отправих обръщението към близките на загиналите. И въобще, смятам, че най-добре е, когато всеки си гледа работата, а не се увличаме по линията на популизма, защото мисля, че тези явления напоследък започват да дразнят нашето общество – когато всички се притичват и се занимават с неща, които не са от тяхната компетентност. Мисля, че се нагледахме на подобни прояви. Трябва да прилагаме по-друг стил на поведение.

Много смело тръгнахте в началото на вашия мандат в защитата и гарантирането на едно от най-демократичните права, което е и европейска ценност – правото на избора, правото да гласуваме и то наистина да бъде справедливо. Доколко успяхте? Всъщност видяхме репортажите. Видяхме лицата на купените гласоподаватели. Защо не се справихте? Защо ги видяхме отново в новинарските емисии?

Става дума за едно болестно явление, което широко разпространение в нашето общество. И аз съм длъжен да кажа, че ние положихме огромни усилия, безпрецедентни усилия, каквито досега не са предприемани. По оценката на Министерството на вътрешните работи, успяхме да минимизираме покупко-продажбата на гласове някъде с 30%.

Как се прави това изчисления – това е любопитно?

Ще ви дам един пример. Понеже много шум се вдигна, и то обикновено след изборите започват да коментират и то най-често онези политически сили, които не са получили достатъчно от очакваното представителство в парламента, респективно, свързаните с тях неправителствени организации. Истината е, че ние имахме едно много внимателно наблюдение върху огнищата, откъдето се разпространява тази зараза.

Т.е. вие отчитате 30% по-малко купени гласове по коментарите на политиците, така ли?

Ще ви кажа нещо много просто. И на мен ми е странно защо никой не обръща внимание на това обстоятелство. В края на изборния ден нямаше обичайните струпвания в двора на избирателните секции на онези малцинствени групи, които стоят и чакат на тумби да дойдат брокерите и да започне наддаването. Изборният ден завърши нормално в законово предвидения срок. Той не беше продължен, както обичайно това се правеше досега. И това е показателно, че нещо се е случило в нашето общество. Подчертавам, не успяхме да се справим докрай, защото работим с една администрация, която е заварена, и далеч не във всички случаи имаше готовност да ни съдейства в нашите добри намерения.

Г-н премиер, сменихте 17 от 28 области управители. Тази администрация не ви ли съдейства?

Мисля, че областните управители по принцип се държаха добре. И тези промени се отразиха благотворно поначало на работата на този висш ешелон, представители на държавата по регионите и по места. Не мисля, че сме отишли далеч. Аз съм го казвал и пак ще го повторя – критерият беше за мен беше съотношението, което се получи след европейските избори. Отидохме малко по-нагоре, откровено казано, защото в последния момент, част от областните управители се включиха в предизборните листи на различни партии. Аз си призовах да си подадат оставката, но далеч не всички се вслушаха в моя призив.

И затова сега ви се налага много често да обяснявате дали това е реформа или е реваншизъм.

Не мисля, че има проява на реваншизъм. Аз не мога да допусна хора, които участват в предизборните листи да излязат в отпуска и да се надяват да се върнат обратно на своите места. Това не се допуска никъде по света. Наложи се дори да порицая бившия областен управител на Хасково, който предполагам вече е народен представител, който дори си позволи да каже, че той е назначен от ДПС, а не от Близнашки и няма намерение да си подаде оставката. Имаме все още една твърде ниска политическа култура, която се проявява дори на такива високи места в държавната администрация.

Впрочем, с кого се съветвахте за назначенията и за уволненията в държавната администрация през тези 90 дни?

Длъжен съм да кажа, че зад цялата тази истерия, която някои се опитаха да създадат, се криеше недостига на доводи и аргументи за пряк разговор с избирателите. След като си се провалил в управлението, трябва да измислиш теми, с които да ангажираш общественото внимание. Всъщност, уволнили сме всичко на всичко, 218 души, цифром и словом. Бройката стига до 400 с оглед на лицата, които доброволно са напуснали или са настъпили размествания между различни администрации.

Това е почти същото темпо както кабинета „Орешарски“.

Е, да де, но ние спряхме своевременно.

Просто имахте по-малко време.

Чистката, която направи Кабинета „Орешарски“ беше потресаваща. И той самият в едно свое изказване пред пленума на Националния съвет на БСП каза, че хората, които са влезли в администрация по тяхно предложение, далеч не са по-добри от тези, които са уволнени. Всъщност, ние възстановихме редица авторитетни професионалисти, за да могат да продължат работата, която беше прекъсната заради чистката преди 1 година.

Ако трябва да бъдем обективни, наистина, много хора остават с впечатлението, че правителството прекали с правомощията си.

Така ли мислите? Аз съм изненадан.

Надвиши ги. Така казват вашите критици.

Не, няма такова нещо.

Това е една от форум темите.

Това ми е до болка позната тема. Аз съм я разисквал. Само да кажа, че ми беше лично много забавно, когато ми напомняха мои публикации по темата „служебно правителство“. Между другото, аз съм един от малкото конституционалисти, които са писали по тази тема и това не е случайно. Аз бях човекът, който навремето предложи фигурата на служебното правителство. Та от тази гледна точка, аз много добре знам за какво става дума. Изборите са основната ни грижа, естествено, и гарантирането на добра администрация. Цялата работа е, че животът продължава и ние трябваше да продължим преди да започнат и реформи, да направим и да подготвим няколко законодателни инициативи, с които надявам се, ще успеем да се справим в началото на следващата седмица. Внесохме и няколко стратегии, най-вече в сферата на образованието.

Предлагам да завършим с послание, и то за живота на човека във властта и една ваша любима книга – на Иво Андрич „Омер паша“, която и публично прочетохте част от нея. Какво е вашето послание тук?

Иво Андрич е един от най-дълбоките познавачи на душите на балканските народи, на техният манталитет.

Властта в живота на човека.

Неговото послание е много ясно – търпението, умението да се чака, за да може човек да реализира всичките си намерения. Лично аз бях упрекнах, когато казах, че това, което очакваме е не просто смяната на една или друга политическа партия във властта, а ще се наложи смяна на политическия елит в България, и казах, че това ще отнеме поне 7-8 години. Мнозина ме упрекнаха, че много бавно темпо налагам. Аз смятам, че трябва да извървим този път и да стигнем до едно ново качествено състояние на политическия живот в нашата страна.

Ще видим ли ваши министри в следващото управление?

Има няколко изключително подготвени хора. Аз вече на няколко пъти споменавам техните имена. Ще се радвам, ако останат и продължат и занапред.

И понеже вие дойдохте от протеста във властта, чувате ли все още, имате ли приятели в протеста?

О, разбира се. Миналата седмица, на 23 октомври – тогава, когато започна окупацията на университета, представихме…

Не сте загубили приятелите?

Никак. Представихме книгата на Ивайло Динев – лидера на „Ранобудните студенти“ - "Наш ред е!". Тя предизвика огромен интерес. Смятам, че едно ново поколение навлиза в политическия живот. Създаде се една алтернативна публичност. На мен много ми се иска нещата да бъдат доведени до една успешна развръзка.

Само кажете за финал – вашата политическа кариера как ще продължи? Преподавател или политик?

Аз съм измежду първите нови политици, които навлязоха в политиката след 10 ноември 1989 година. Към днешна дата съм един от ветераните, мисля, че съм един от най-опитните. Та от тази гледна точка, ще се върна с голямо удоволствие към своите традиционни занимания – Конституционното право. Има неща, които искам да направя все още.

Дипломатическа мисия?

Георги Близнашки: Не, категорично не. Нито дипломатическата мисия ме изкушава, нито Конституционния съд – твърде ми е рано за това. Връщам се в университета. Не съм казал все още последната си дума в областта на Конституционното право. А това е една политическа материя от начало докрай.

А и имате много спомени да пишете, доколкото разбираме?

Не, не бързам със спомените. Но съм длъжник на младите хора и искам да се върна към по-интензивна работа за тях. Ние сме длъжник на следващото поколение, което рано или късно ще трябва да поеме отговорността за бъдещето на страната на свой ред.

Благодарим ви.