Вие сте първият премиер, на когото не дадоха 100 дни толеранс, но пък получихте почти толкова дни протести, г-н Орешарски. Какво Ви мотивира да бъдете министър-председател в такава ситуация?
Ангажиментите, които поех преди и по време на кампанията. Не мислех, че ще бъде лесно, но действително се оказа по-трудно от очакванията.
Спомняте ли си как в едно от миналите ни интервюта, в опит да опиша случващото се, направих обобщение: „Да му мислят следващите....” Тогава дори не подозирах, че това изпитание ще се падне на мен (усмихва се - бел.ред.).
Но Ви се падна и Вие го приехте. А сега казвате, че ако „обществото разпознае, че сме улучили мерките, които вълнуват повечето граждани”, ще бъдете удовлетворен. Какво от направеното смятате, че ще бъде разпознато като такова?
На първо място, освободихме хората от страха от последните няколко години.
Не допуснахме ново увеличение на еленергията и подготвяме цялостна концепция за ребалансиране на енергетиката. Имаме вече няколко социални мерки, които, разбира се, са далеч от това, което ние и обществото искаме да се направи, но са на ръба на бюджетните възможности.
Актуализирахме бюджета, за да може да коригираме поне няколко от сбърканите бюджетни политики, коректно плащане на бюджетните задължения, нормално превъртане на дълга, което не бе възможно заради изчерпан лимит от извънредната емисия облигации от февруари, и по-благоразумно управление на нивото на фискалните резерви.
Работим усилено в посока на възстановяване на една по-нормална бизнес среда. Вече връщаме в поприемливи срокове ДДС, но има още какво да се свърши в тази насока. Насочваме усилия за по-надежден контрол върху монополите и по-ефективна защита на потребителите. Сигурно изпускам нещо, но пък затова сме отворени към всички предложения и сигнали от неправителствения сектор.
Затова и към министерствата работят и обществени съвети и осъществяваме регулярни срещи с гражданския сектор.
Кажете вие 10 свършени неща от тези 100 дни управление, които задължително българите трябва да узнаят, но шумът на протестите не им позволи?
Вече споменах няколко. Ще допълня разработените мерки за пресичане на контрабандата и разкриване на нерегламентираните вътрешнообщностни доставки, измененията в Закона за обществените поръчки, анализа на системата от административни тежести и подготвения пакет от законодателни инициативи за премахване или смекчаване на част от тях, редакциите в Договора за партньорство с ЕК, който вече е приет за разглеждане в Брюксел със съвсемприлични начални оценки.
Въпреки това чухте: „Мислете за оставка. Ще вкарате държавата в такава криза, че няма да се излезе от нея. Всеки ден скандализирате. Дайте да дадем оставка, да се направят изброи. Нали сте първа сила, ще победите и пак ще управлявате. Тогава ще стоим тихичко и ще си мълчим”. Моля Ви за коментар на този призив на предшественика Ви Бойко Борисов.
Държавата отдавна е в криза, за която имат дял не само неблагоприятните външни фактори, а и хаотичната и непоследователна икономическа и финансова политика на предишния кабинет. Без видими резултати бяха похарчени близо 4 млрд. лева от фискалния резерв и още толкова от увеличения правителствен дълг. Влошената фискална позиция с около 8 млрд. лева би следвало да прави по-смирени днешните критици.
Имате не само критици. Според Лютви Местан например „животът на вашия кабинет зависи от социалната ефективност, от замяната на квазипазара с конкурентноспособен пазар, а не от силата на протестите и броя на автобусите”. Ще успеете ли обаче изобщо да направите тези стъпки?
Работим точно в тази посока - за прилагане на принципите на върховенство на закона. В икономическата сфера това означава ефективна конкуренция с всички произтичащи позитивни резултати за пазара и потребителите.
Да припомня късния Милтън Фридман, според когото няма страна, която да е установила принципите на върховенство на закона и да е останала бедна. Друг е въпросът, че и най-правилните решения сега ще дадат резултати след известно време поради присъщата инерционност на всяка икономическа система.
В следващите ви 100 дни? Това ли визирате, казвайки, че „най-важните мерки за следващите 100 дни са предопределени от първите 100”. Кои? Какво „предопределихте”?
Да, имах такова изявление. То цели да насочи вниманието към множеството инициативи до момента, които са в процес на изпълнение. Това са антимонополните мерки, по-ефективна конкуренция, защитата на потребителите, стабилизиране на приходната частна бюджета, подобряване на бизнес климата, подготовката на договора за партньорство с ЕК. Тези инициативи не приключват с реализирането на една или две мерки
Това означава, че и в следващите месеци ще се стремим да отчитаме направеното в тези насоки на поведение на правителството.
Имате ли свое обяснение, откъде се натрупа това недоверие, че даже омраза към политиците? Толкова силна, че дори Вашата и тази на кабинета Ви експертност не ви спасиха от него.
Мисля, че политиците никъде по света не са особено обичани поради факта, че всеки от тях защитава идеи, които рядко се споделят от цялото общество. Специфичното при нас може да се обясни с водената конфронтационна политика от последните 4 години. По този параметър обществото ни се върна в началото на 90-те години. Очевидно трябва да изживеем и това и да се научим да бъдем по-толерантни към околните.
Получи се затворен кръг - хората не вярват на политиците и отказват да им дадат време да направят каквато и да е стъпка, а недоволството си расте? Виждате ли изход от тази, както я нарекохте „нервност, неполезна никому”?
Когато някой е нервен, околните трябва да проявят търпение и толерантност. Политиците си ги избираме ние. В последните две десетилетия много пъти сменяхме избора си, а в няколко случая се спирахме на напълно непознати, нови лица, които след това също не харесвахме. Демокрацията ни е много млада и подобни кризисни моменти могат да се видят в началната история и на най-старите демокрации.
Защо тогава не сте оптимист за това, че е възможно „ключови национални приоритети да бъдат извадени от политическия дебат и по тях да се постигне единомислие”, цитирам Ви по памет? Опитайте все пак да предложите такива - и на партиите, и на обществото.
Обществените дебати не ми дават основание да бъда оптимист. Вижте този за актуализацията на бюджета и поведението на опозицията. Стигна се дотам да се защитава фискална политика, която на по-ранен етап бе отхвърлена от същата тази опозиция, когато бе в управленска позиция и дори уволни финансовия си министър. А сега пледираше новият финансов министър да продължи фискалната политика на стария!
Бих предложил доста приоритети, но в една по-спокойна обществена атмосфера.
Мислите ли, че е възможно взаимодействие, а не напрежения и взаимни подозрения между институции и общество? Очаквате ли нови искри между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2 заради отнети или увеличени правомощия по повод Националната служба за охрана, например?
Между двете ключови институции в държавата няма искри, поне не и от страна на правителството. Ще продължим да се въздържаме от каквито и да са конфликти, защото те не ни правят по-полезни на хората.
Надявате се да има предпоставки следващият бюджет „да бъде с една доза по-малко постен, но не очаквайте чудеса”, нали така казвате? И още: „Чудесата в икономиката са още по-трудно постижими”. Този песимизъм откъде? Финансовият Ви министър прогнозира, че от 2014 г. „спира затягането на коланите”.
Зависи от дължината на колана. Възможно е да го отпуснете целия, но ако той е къс, пак ще ви пристяга.
За да има видимо подобряване на благосъстоянието ни, ще бъде необходим растеж поне от порядъка на 6-8%. Няма такива прогнози за следващата година. Затова и много внимателно ще преценим приоритетите, като най-вероятно повечето публични дейности няма да получат повече финансиране, за да стане възможно в няколко сфери да обърнем по-голямо внимание.
Всъщност Вие преди два месеца видяхте държавата, която управлявате, на ръба на рецесията. Сега къде сме?
Пак там. Два-три месеца в икономиката са нищо. Тази година вероятно ще приключим с растеж около половин до един процент. Работим, за да обърнем тенденциите за следващите години.
Как? След актуализацията на бюджета се чуха обещания от рода на: „истинският бюджет на Орешарски ще видите догодина”. Какъв ще бъде той? Какво ще има в него – за всекиго по малко или ще бъде концентриран около няколко приоритета?
Не надценявайте възможностите на когото и да било в сегашната икономическа ситуация. Ще опитаме да подсилим някои социални програми и мерки в областта на образованието, както и косвена подкрепа за бизнеса чрез по-коректно отношение от страна на държавата.
Отчетохте постигнат „крехък”, както го нарекохте, баланс в енергетиката. Как ще го задържите? Какво да очакваме – по-ниски сметки, доволен бизнес? Как ще разсеете призрака на АЕЦ „Белене”, който бива размахван винаги, когато нечии интереси пострадат?
Изразът „крехък баланс” е условен. В енергетиката има натрупани дългове за над 5 млрд. лв. и нейното саниране е проблем в средносрочен план. Не зная дали проектът „Белене” е призрачен, но със сигурност в него има много, много „заровени” пари.
Как стимулирате екипа си да работи в тези условия? Има ли вече уморени? А набелязани като „теглещи отбора надолу”?
Всички колеги в Министерски съвет са отговорни хора и аз разчитам много на тяхната лоялност и желание да покажат, че и в трудни условия може да се върши полезна работа.
Вие самият имате ли енергия да издържите още 100 дни? Изглеждате уморен. Мислите ли, че усилията, които полагате, си струват?
Толкова крехък ли изглеждам!
Усилията да се работи за публичния интерес винаги си струват. Професионалното удовлетворение от добре свършена работа е особено усещане и само който не го е изпитвал може да проявява съмнение. И на предишните си позиции съм полагал много усилия. Не съжалявам за нито един миг, дори когато съм получавал незаслужени упреци за едно или друго мое действие.