Госпожо Василева, опозицията обвинява правителството в партийна чистка в администрацията. Как ще отговорите?
Точно от представители на бившето управление, което масово уволняваше, не бих приела подобен упрек. За нас е важно администрацията да изпълнява основната си функция - да е в услуга на гражданите. За мен професионализмът, а не политическата принадлежност, е водещият критерий.
Можете да работите с кадри на ДПС, например, в това министерство и да им вярвате?
Нямам никакъв проблем да работя с когото и да било, стига да си върши работата.
Към вашето министерство има важни структури - басейнови дирекции, районните екоинспекции... Нужна ли е ревизия на тяхната работа и кадрови промени? Особено по морето екооценките, които издават районните инспекции, са важни и често предизвикват скандали като случая „Карадере“, например.
Действително тези районни структури имат ключово значение. Нашата цел е да засилим контрола върху тях и те да работят по-ефективно. Затова е необходим анализ на структурите на министерството и такъв ще бъде направен, за да подобрим работата. Иначе персонални претенции нямам към никого, но искам ведомството да дава гаранция на всички, че основната ни мисия - опазване на околната среда, се изпълнява отговорно.
А ще се поколебаете ли да правите персонални промени, ако някой, който има партиен гръб, се е превърнал в проводник на нездрави интереси?
Не смятам себе си за колеблив човек. Напротив - решителна съм. Ако има факти, ще има и съответните действия.
За съжаление една от най-актуалните теми пак са наводненията. Вие бяхте в засегнатите райони. Какво видяхте?
Положението продължава да е критично на места, особено по поречието на Тунджа. Поддържаме връзка с кметовете, следим нивото на язовирите.
Пак се обсъжда въвеждането на задължителна застраховка на имотите. Застрахователите обаче веднага биха контра - как да плащаме щети, след като речните корита са задръстени с боклуци. Чия отговорност е почистването?
В Закона за водите изрично са описани отговорностите за т. нар. проводимост на речните русла. Трябва обаче да има по-сериозен контрол. Защото само и единствено констатирането на проблемите не ги решава.
Преди време дадохте пресконференция специално за собствеността на язовирите. Оказа се, че в системата цари пълен хаос и не е ясно кой какво стопанисва. 268 язовира са без определена собственост. Ангажирахте се да търсите собствениците. Намерихте ли ги вече?
Отговорността за това е на губернаторите. Те трябва да съберат информацията за тези водоеми. Освен това кабинетът реши да натовари „Напоителни системи“ със задачата да се справи със 78 язовира, които са в предаварийно състояние.
Не е ли абсурдно да не са ясни собствениците на толкова много водоеми? Как изобщо се стигна до тази ситуация?
Много е притеснително. Как се е стигнало дотук? В страната има близо 2800 язовира. Голяма част от тях са в категорията „малки и микроязовири“. А те пък масово са строени преди 1980 г. Тоест, самите съоръжения още при изграждането си са били с липсващи документи или неясна собственост. Затова сега сме изправени пред този казус. А държавата има ангажимент да контролира въпросните язовири и да не допуска да се случат там нередни неща - до момента, в който се изяснят собствениците. До края на годината ще внесем законодателни промени, в които ясно ще се регламентират задълженията на всички собственици и наематели на язовири. Ако се допусне авария, ще е ясно кой е отговорен. Освен това ще има един национален орган за контрол над язовирите.
Да сменим темата и да поговорим за еврофондове. Голям ентусиазъм предизвика размразяването на програма „Околна среда“. Каква сума ще получим от Брюксел до края на годината?
Ще пристигнат 166 милиона евро от Кохезионния фонд и 78 млн. от Европейския фонд за регионално развитие. Важно е, че програмата беше отблокирана. Вече плащането върви регулярно. „Околна среда“ беше спряна почти година и не само нямаше никакви траншове от Европейската комисия, но и в продължение на 6 месеца не се плащаше нищо от бюджета на фирмите и общините, които работят по проекти.
Затова е много важно, че нещата се нормализираха. Така и строителите, които са наети на обектите, най-после получават средства. Трусове имаше много, това се отрази на цялостното изпълнение на програмата. Стараем се да се ускори строителството на големи инфраструктурни проекти. Така се надяваме да се справим с другото предизвикателство – да не загубим пари по „Околна среда“ в края на годината. Всички са мобилизирани.
Тоест ще се реши проблемът с разкопаните градове заради зациклили строежи на водни цикли и грозните гледки ще изчезнат?
Затова са нужни много усилия от много страни – и от МОСВ, и от общините, и от строителния бранш. Разчитаме на добро партньорство. Има разбиране от Брюксел за проблемите пред общините. Разполагаме с още една - до края на 2015 г., за строителство по проектите.
Защо винаги има проблем при провеждането на общинските търгове? Именно заради такива проблеми беше спряна програмата – твърде корумпирани ли сме, глупави ли сме, или е въпрос на законодателство, което „се бие“ с европейското?
Разбира се, има грешки, които се допускат от възложителите при обществени поръчки, но соченето с пръст и заклеймяването на общините като виновници е абсолютно погрешен ход. Продължавам да смятам, че поведението на правителството „Орешарски“, когато излезе одитът на ЕК, заради който беше замразена програмата, беше недобре обмислено.
Да не би това поведение да беше наказателна акция срещу някои кметове?
Не мога да преценя каква е била причината. Докато бяхме в опозиция, се опитахме да подскажем най-разумния изход от ситуацията, но нямаше вслушване. Можеше да се предприемат бързи действия и да се отблокира програмата в началото на годината. Трябваше да се реагира далеч по-националноотговорно, да се защитават позиции пред ЕК. А по въпроса за законодателството - част от грешките, които са допускали кметовете, се дължат на това, че в някои периоди нашите закони не са отговаряли на европейските.
Към вицепремиера Томислав Дончев се сформираорган, който ще преценявапо конкретни проекти далидържавата не трябва да понесе глоба (т. нар. финансова корекция – намаляване на финансирането с определен процент), наложена на община.
Така е, този орган ще изследва случаите – понякога има нарочно допуснати нередности, друг път неволни грешки, но в трети случай е ставало въпрос за слабости на законодателството или неясни действия на администрацията. С това ще се занимава т.нар. методически съвет. Той ще излезе с констатации за грешките и причините.
Какво мисли финансовият министър Владислав Горанов за възможността държавата да плаща вместо общините? Той изглежда притеснен за бюджета.
Всички знаем, че финансовото състояние на държавата е тежко и по никакъв начин не можем да говорим за някаква амнистия. Но става въпрос за възстановяване на справедливостта. В правителството има разбиране за това.