Министър Василева, преди дни дойде добрата новина, че Брюксел "размразява44 европарите за екология. После обаче ходихте до Брюксел с ваши колеги и премиерът Борисов обяви, че пари от ЕС не се очакват до края на годината. Какво всъщност става?
Безспорно отблокирането на парите по ОП "Околна среда" е добра новина. Това беше и тема на разговорите ми на фещите в ЕК. Разбира се, благодарих им за доверието, което демонстрираха чрез този акт. Той е резултат от усилията на експертите, които работиха неуморно, за да приведат системите за управление и контрол в съответствие. Принос е и на всички политически сили в държавата, както и г-н премиерът заяви, съставянето на стабилно правителство беше очаквано от страна на европейските партньори. Чрез отблокирането на средствата те дадоха своя кредит на доверие за стабилното управление на България.
По време на разговорите в ЕК обсъдихме че тази добра новина е само първа стъпка. Защото през изминалата година състоянието на оперативната програма беше драматично и финансовото положение е тежко.
През миналата седмица се проведе заседание на мониторинговия комитет на екопрограмата. Стана ли ясно колко средства са застрашени от загуба в края на годината заради забавянето?
Близо 6 месеца, бяха стопирани разплащанията не само от ЕК към България, но и от страна на националния бюджет към бенефициентите. Нито един лев не беше разплатен на общините, и то през най-интензивния сезон за строителство, което забави изпълнението на проектите. Всичко това даде отражение върху бюджетите на общините, строителния бизнес и до неудобства за гражданите. Доведе и до сериозен риск от загуба на средства в края на годината. Защото липсата на дейности предполага и липса на разходи, които подлежат на сертифициране и възстановяване. Рисковете, които бяха очертани на мониторинговия комитет, бяха от порядъка на 145 до 205 млн. евро по програмата.
Това е доста сериозна сума. Какви мерки ще предприемете, за да се минимизират загубите?
Мерките бяха другата основна тема на разговора с колегите от ЕК. Те се отнасят с пълно разбиране към ситуацията у нас. Добронамерени са и ни подкрепят за спешните мерки, които сме набелязали. А те са в няколко посоки. Първата е преди всичко максимално мобилизиране на усилията в министерството. Експертите имат готовност да работят и в събота и неделя, за да верифицират искания за средства от общините. Ще подобрим комуникацията и контактите с общините, за да представят по-бързо оформените документи.
Другите мерки са по европейския регламент. Те са да използваме възможността да представим анализ на забавяния и съответно на финансови последствия, причинени от бедствията, които ни сполетяха тази година. Ще дадем обосновка на местата, където има текущи проекти, които са в изпълнение и които са били забавени от наводненията. Надявам се това да бъде взето предвид от ЕК, за да се намали обемът на загубите.
Много от обществените поръчки се обжалват, а това има отражение върху финансовото изпълнение. Затова също могат да бъдат представени аргументи и анализи пред ЕК.
Вече стана ясно, че пускането на европарите е свързано и с налагане на финансова корекция от 156 млн. лв. За чия сметка ще бъде - на държавата или на общините?
Това е т.нар. плоска финансова корекция. По регламент тя може да бъде пренасочена към други проекти, които не са засегнати от проверката. Тоест те остават в програмата.
Но като говорим за индивидуалните финансови корекции, налагани на общините, в някои случаи те бяха необосновани и неаргументирани. Затова търсим справедливо решение за този въпрос. Ще имаме много скоро готовност - това е целта и амбицията и на вицепремиера Томислав Дончев.
Как върви подготовката за новата екопрограма 2014-2020 г.?
Работим интензивно. Вече е представен окончателният вариант за становище на тематичната работна група по новата оперативна програма. На 24 номеври (днес- б.р.) окончателният вариант ще бъде внесен на съвета по координация на управление на евросредствата за вземане на решение и изпращане към ЕК. Вече уведомихме партньорите в Брюксел, че до края на месеца оперативната програма ще им бъде представена.
И се надяваме бързо да бъде разгледана и одобрена. Имаме готовност да стартираме покани за проектни предложения още в началото на следващата година, за да не се губи повече време. 2014 г. беше нулева, не искаме да загубим и 2015 г.
Какво е новото в програмата?
Освен секторите води, отпадъци и биоразнообразие, които присъстваха в оперативната програма 2007-2014 г., новостите са свързани с още две приоритетни оси. Едната е за осигуряване на качеството, тоест чистотата на въздуха. Другата ос има отношение към превенцията на риска от възникване на наводнения и справяне със свлачищата.
Това са изключително важни мерки за България. Те произтичат както от нашите законодателни ангажименти, така и от текущото състояние на качеството на въздуха. Държавата вече е в назаказателни процедури. Особено сериозна е тази, която е свързана с фините прахови частици.
От догодина ще бъде осигурен финансов ресурс за мерки, които да подпомогнат общините да се справят със замърсяването на въздуха. За това са заделени 60 млн. евро. Ще дадем възможност за реализация на демонстрационни пилотни проекти, които да подпомогнат общините.
Другата приоритетна област за 80 млн. евро са мерки, свързани с превенция на наводненията и свлачищата. Това е много актуално предвид промените в климата и пороите през последните години. Ще дадем възможност за изграждане на системата за наблюдение на нивото на водните обекти в реално време. Това ще подпомогне всички органи, които имат отношение към справянето с бедствия.
Гражданите ще имат ли достъп до системата?
Предвижда се изграждането на пилотен модел, който ще стартира следващата година за река Искър. Системата ще предоставя различни нива на достъп, но и гражданите ще може да наблюдават речните нива,
За съжаление, и това лято имаше трагедии заради наводнения. Вие и сега предупреждавате за повишаване на нивото на реките, но как ще се подобри системата, за да се намалят щетите?
Това е идеята. Ние сме замислили системата още през 2012 г., когато разработвахме водната стратегия и стартирахме концепцията за този проект. Идеята е да се интегрира системата така, че да има бърз достъп в реално време. Да се подобри комуникацията и координацията между всички органи, които имат отношение към възникването и справянето с бедствия и вземането на адекватни мерки.
Да, ние и сега предупреждаваме, ако възникне опасност, но в момента комуникацията е по телефона и разчитаме на прогнозите на НИМХ. Тази система ще даде възможност и за моделиране при повишено ниво на водния обект. Ще се види какво отражение и ефект би могло да има това върху населени места, прилежащи територии и да се предприемат действия за предпазване.
Не трябва ли информацията за водните обекти да е на едно място и да е ясна отговорността при наводнения?
Да, затова сме предвидили създаване на т.нар. воден регистър. В него ще има информация за всички активи, свързани с водния сектор. В това число ВиК, хидроенергетика, хидромелиорации, вредно въздействие на водите и пр. Този регистър ще бъде поддържан от министерството на регионалното развитие и благоустройството.