Г-н Иванов, има ли противоречие между прокуратурата и Министерството на правосъдието по отношение на стратегия за реформи в съдебната система – във връзка с твърденията, че стратегията предвиждала ограничаване на правомощията на държавното обвинение?
Нормално е да има притеснения в различните групи от магистратската общност. Говорим за един по-сериозен опит за реформа в съдебната система в мащаби, в каквито тя не е правена през последните години. Мисля, че с течение на времето ще стане ясно, че не само няма мащабно противопоставяне по основните цели на реформата, а че в професионалната общност, и по върховете на институциите, и в политическата класа, има нагласа, че е дошло време да се направят по-сериозни стъпки в реформирането на съдебната система.
В декларацията си, с която подкрепи кабинета, парламентът заяви намерението си да извърши такива реформи. Така че аз разглеждам прехвърчането на искри като естествена част от подобен процес. Корабът на историята леко започва да завива, казва Мартин Лутър Кинг, и това е водещото усещане в момента. Трябва да хванем този исторически вятър и да направим необходимите реформи.
Кои са тези съществени промени?
Има четири основни цели. Първата от тях е да се осигури независим съд. Всеки гражданин, когато влезе в съда, трябва да е сигурен, че съдията мисли само за две неща – за фактите по делото и за закона. Не бива да съществува възможност съдиите да бъдат подлагани на икономически или административен натиск, да бъдат съблазнявани с привилегии, да се страхуват от общественото мнение и да се съобразяват в актовете си с него. Това трябва да го осигурим, за сме сигурни, че имаме фундаменталната ценност на Европа – един независим съд. На второ място, трябва да работим за едно все по-ефективно обвинение, и аз бих се радвал да видим инициатива от прокуратурата, която сама да си постави диагнозата и сама да предложи решения. Имаше дълго чудене дали се предлага изваждане на прокуратурата от съдебната власт; стана ясно, че такова нещо не се предлага. Сега вече можем да започнем разговор за реорганизиране на прокуратурата в рамките на конституционния модел, така че тя да може да работи по един по-ефективен начин. Третата цел е да се случат необходимите реформи в МВР и в другите институции с подобни функции, защото обвинението работи с материал от там. Едно добре обосновано обвинение се гради на добрата работа на дознанието.
Четвъртата цел е обща борба с корупцията във всички тези институции. Факт е, че корупция има, и ние сме предложили доста широки мерки за борба с нея, за да сме сигурни, че съдебната власт е чиста откъм корупция.
Има ли битка между различните професионални организации на магистратите дали да се случва реформата и как?
В някакъв момент може да има напрежение, но е много важно то да се надмогне. И тези организации - и гражданските, и професионалните, би следвало да почнат да мислят каква реформа ни трябва, как можем да отговорим на критиките на европейските ни партньори така, че да излезем от това състояние. Това е нашата задача и работата на всяка организация трябва да се преценява през тази призма.
Оптимист ли сте, че самите магистрати могат да си направят реформата?
Аз съм умерен оптимист. Тази реформа нито ще е лесна, нито ще може да бъде извършена само от магистратите или само от законодателя. Институциите и обществените групи, които трябва да се включат, за да се случи реформата, са в много широка палитра. Сложна задача е да се организира концерт между тях и той да произведе музика. Но има шанс това да се случи. Осъзнаването в професионалната общност, че такава реформа трябва да има, е достатъчно високо. Времето за съпротива отмина.
Доколко приемането на стратегията е обвързано с парите, които се очакват по ОП "Добро управление"?
Част от задачите на стратегията е тя да обоснове като политики конкретните мерки, които трябва да бъдат заложени в програмния период в ОП "Добро управление". Ние ще го направим, защото трябва да осигурим на съдебната система не само план, но и ресурс за реформа.
Приемането на тази стратегия ще убеди ли Брюксел, че сме решени на промени?
Не. Порочна практика е за пореден път да търсим кое е това действие, което трябва да направим през следващите три месеца, за да убедихМ Брюксел, че заслужаваме един по-мек доклад. Ние загубихме последните седем години в подобни ученически упражнения, поради което търпим ерозия на доверието в европейските ни партньори. От нас се очаква ясно назоваване на проблемите, както и наличието на някакъв план, който няма да бъде с хоризонт следващите месеци. Реформата е дългосрочно усилие и това се разбира в Брюксел. Там употребяват един термин, на който много държат - track record, последователност на действията в ясна посока.
Адекватна ли беше реакцията на институциите при изчезването на тефтерчетата на Златанов?
Сам по себе си това е голям проблем и много е важен, въпросът е какво правим оттук нататък. Дали просто констатираме един проблем, казваме "няма ги" и дотук, или има адекватна институционална реакция. И аз се радвам да видя, че главният прокурор разпореди проверка в столичното следствие - това е адекватна институционална реакция. Следващата е да видим дали, ако бъде установена някаква отговорност, тя ще бъде понесена.
Друг подобен пример за последователна реакция е фактът, че ВСС назначи проверка как е разпределено делото КТБ. Това сами по себе си са добри стъпки, но трябва да стигнем докрай, да имаме ясни изводи. Както и да покажем, че се носи отговорност. Така ще убедим Брюксел, че си вършим работата.
Какво е обяснението, че у нас няма осъден за корупция висш политик, магистрат, депутат?
Липсва капацитет на институциите. Ресурсите им не са организирани така, че да бъдат насочени там, където е проблемът. Има голям проблем с усещането на администрацията за нейната независимост и с това, че тя може да си върши работата. За да се стигне до реализация на наказателна отговорност на политик на високи нива, трябва да има добра работа на специализирани контролни органи, включително такива, които не са част от съдебната власт. Например финансовите органи, които констатират проблем, и на базата на събраните данни може да има наказателно производство. За да имаме не просто един библейски "козел на отпущението", т. е. един прибран в затвора, за да се отбие номерът, а да имаме систематична борба с корупцията, трябва целият периметър от институции да започне да работи добре, трябва съдебната система да се прочисти от корупцията и да се организира по-добре.
Направихте едно изказване, че или ще направите реформата, или ще си тръгнете. Това плод само на емоция ли беше?
Не знам защо това изказване толкова впечатлява. В това няма никаква скрита драма или подтекст. Не е послание към никого. Главил съм се да направя тази реформа, защото смятам, че имаме сериозни шансове тя да се случи. С екипа ми сме решени да реализираме този шанс и ще дадем всичко от себе си. Просто казах, че ако не можем го направим, всеки от нас има живот, който цени, и професия, към която ще се върне с удоволствие.