Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

Томислав Дончев – вицепремиер. Добро утро.

Здравейте.

Дали да коментираме това, което става в Света Петка, защото мен изключително много ме впечатли. Хората питат – държавата трябва да влезе в роля да разреши спора?

Трудно е за коментар, ако човек не познава детайлите на ситуацията.

Ще стигнете ли до подобна ситуация в парламента в един момент?

Надявам се точно до същата да не се стига, но сигналът е лош. Защото от вероизповеданията, които трябва да се грижат да въдворяват смирение на духа, да проповядват ценности, когато точно там се излъчват подобни сигнали, това е притесняващо. А иначе, ние сме майстори на технологията на разделението, стигаща дотам, че понякога един човек, сам по себе си разделен, има противоположни мнения по един и същи въпрос.

В този ред на мисли, макар че тук става въпрос за българо-мохамедани, според мен, новините на турски не са ли основното разделение сега, което ще се случи, и което ще бъде в основата на някакъв вид конфликти, които /…/?

Аз не мисля, че новините на турски са най-голямата тема, пък и са най-съществения въпрос, който е от значение за обществото към момента. Разбира се, темата предполага малко по-голяма чувствителност, но едва ли това е най-важният въпрос при условия при предизвикателствата, които имаме в икономиката, в държавното управление, включително еврофондовете. Простете, но този въпрос за мен, от практическа гледна точка, от гледна точка на джоба и спокойствието на българите, е по-скоро второстепенен.

Второстепенен е, но знаете, че хората се палят, особено тук, на Балканите. И когато говорим палене, този спор в Света Петка може да бъде и е разгорещен, както виждаме, но такова напрежение тлее и в реформаторите. Как ще управлявате с тези хора? Бяхте тук, видяхте разговора. Те дори не искат да седнат един до друг – има разделителна линия, нямат доверие един към друг, а ще управлявате с тях. Как така?

Най-лошото, което видях е невъзможността на колегите да седнат един до друг и да си говорят, защото аз от опит знам, че когато има спорове, когато има разногласия, вариантът да се разреши е не ръкопашен бой, не стоене в две различни стаи, а разговор. Ако търсим съгласие, то той може да бъде постигнато по такъв начин.

Те сигурно си казват: Лесно им е на тези от ГЕРБ. Те са лидерска партия – каквото каже лидера, нали така?

По принцип в политиката силното лидерство хич не е без значение. Това осигурява ясна посока, бързина на взимане на решенията. Не случайно, това е политическа категория. Иначе как ще управляваме? Така или иначе, това управление е заредено с една вътрешна доза нестабилност не поради нас. Имам предвид, не поради ГЕРБ. Самата конструкция е такава. Тя е конструкция с напрежение. Това е ясно от самото начало. Колкото до нас, ние ще правим това, което трябва да правим. Не можем да работим с хоризонт 4 седмици напред или 2 месеца. Ще правим това, което трябва да се прави, дотогава, докато може.

Да, обаче, тази коалиция, казвате, че е нестабилна. Тя стои буквално на кибритени клечки, не само на клечки, а на кибритени клечки, които всеки момент могат да пламнат.

Към момента, сигналите са по-скоро на ниво дискурс, на ниво разговори. Няма истински белези за нестабилност, имам предвид за загуба на парламентарна подкрепа. И нека да повторя, че тук нямаме новина. Това си е изначално ясно. Имам предвид не само сглобката в политическите сили, е тлеещото напрежение в част от тях. Специално в случая с Реформаторския блок, аз избягвам да коментирам други политически сили, още повече без претенцията, че познавам ситуацията в най-малки детайли, може би, надявам се, това да е част от спора, от дебата, който е свързан с раждането на нещо ново – една стабилна политическа конструкция, която е от полза и за българското дясно. В конкретният случай, би била от полза за гарантирането на стабилност на управлението.

Малко след изборите, едно изказване на Цветан Цветанов възбуди отново някакви коментари в коалицията. За това, че може да има задължително гласуване и да бъде прието в мандата на сегашното мнозинство. И това задължително гласуване да бъде въведено още на сегашните, следващите местни избори. Така ли е? обсъждали ли сте подобни теми?

Признавам си, че тази последна фаза от дискусията съм я изтървал. Обикновено, имам съвсем други ангажименти. Последната седмица всеки ден и час инвестираме всичкото време, което имаме, за да подобрим тежката ситуация, свързано основно с еврофондовете. А иначе мога да кажа, че по време на преговорите, разговорите, които бяха водени, по принцип, задължително гласуване – да, но след като дадем възможност на суверена, т.е. на народа да се произнесе, поради една проста причина – да предположим, че задължителното гласуване би носило ползи. Да кажем, най-ярката полза, че то минимизира купения вот. Това е безспорен факт. Но за мен е притесняващо, ако политиците насила накарат работодателя си, т.е. народът, да гласува. Тук има опасност, елемент на болест. И затова е най-добре народът чрез демократичната процедура референдум, да реши. Ако той реши, тогава е съвсем различно. Но може би има разговори, в които аз не съм участвал, и позицията е променена.

Да затворим темата с коалициите, именно на тези преговори, за които споменахте сега, се сетих, че се прокрадна името на Радан Кънев като възможен министър-председател. Вие, в ГЕРБ, кого виждате като най-добър лидер на Реформаторите, защото те ще се събират, така или иначе, януари-февруари? С кого най-лесно бихте работили от всички тези хора?

Не мога да коментирам въпроса. За избора на лидер на Реформаторския блок е ангажимент на колегите от Реформаторския блок. Това не е въпрос, по отношение на когото аз мога да гласувам и не считам за коректно, дори и да имам мнение по въпроса, да го изговарям.

А на вас по лесно ли ще ви е, ако имат един лидер?

Разбира се. Това предполага по-голяма скорост при взимането на решения, ясна и категорична, устойчива позиция. Иначе, нека да кажа, че с този, когото се работи най-лесно, това не предполага винаги да се взимат най-правилните решения. Знам го от опит. И когато коментираме, че някъде е имало спор, разногласие, дори и крамола, това не е обезателно лошо. Всъщност, добрите решения понякога се раждат след дълъг спор.

Питам за това, дали ви е по-удобно да работите с един човек, защото в предишния мандат ви обвиняваха, че крадете хора от другите групи. По-лесно ли ще е, ако работите с разделени хора? И „разделяй и владей“ стратегия ли е във вашето управление сега?

Не мисля, че някой нито пише, нито има намерение да реализира такъв сценарий.

Споровете са много. И днес четох за пенсионната реформа, за това дали да се сливат НАП и митниците. Има много теми, по които, обаче, се разминавате.

По отношение на НАП и митниците сериозен спор не е имало. Единственото, което беше – част от по-скоро анализа, който беше направен, че една подобна реформа е безспорна стъпка в правилната посока. Това, което беше притеснение на колегите, аз до голяма степен го споделям – че такова нещо не бива да се прави от ден първи. Редно е внимателно да се анализират специално в 2015 година ползите и рисковете. Когато сме убедени, че по време на този процес няма да има спад на приходите, да го направим тогава. Това не е било истински спор. Може би от гледна точка на датата на стартиране.

Какво се случва, обаче, с европарите? Днес на челото на „Капитал“ има заглавие, че от 2015-та края, едва тогава може Европа да отвори кранчето си и да потекат някакви средства. Дотогава какво прави България?

Ситуацията е тежка. Без преувеличение. Ние имаме няколко вида проблеми. Първият проблем, който, разбира се, означава за нас първото предизвикателство, е тази година да приключи с колкото може по-малка загуба на средства. Знаете, всяка година си има цел за плащания. Ако тя не бъде достигната, България губи парите. Още повече, че преди години не сме си позволявали никога да губим сериозни суми.

Е, казват, че 2014-та е била нулева. Кой е виновникът за това да е нулева година?

Нека да разделим нещата. В момента се застъпват два програмни периода – този от 2007-2013-та, плащанията на когото продължават до 2015-та; и вече новият програмен период – 2014-2020-та. В момента коментираме финала на стария програмен период. Та стигнах дотам, че първата голяма задача е да се плаща колкото може повече до края на годината, за да бъдат по-малко загубените пари. Колкото и да е тежко, сме свикнали с мисълта, че загуба на средства ще има – мисъл, която категорично сме отказвали да допуснем в предишни години.

Колко губим? Колко губим по ваши изчисления?

Аз няколко пъти казах – имам анализ на риска до ниво евроцент, но аз число днес няма да кажа по една проста причина – ако всички администрации чуят от моята уста, че аз съм приел риска от подобна загуба, това означава да се намалят усилията, които те трябва да полагат до края на годината едва ли не да го приемат като задача, която няма да се случи. Но рискът е огромен и сумата е плашеща. Ще направим всичко възможно да я намалим. Това е първият проблем. Вторият проблем е размразяването на оперативна програма „Регионално развитие“, „Околна среда“ е размразена от преди няколко дни. Това е задача до края на годината, надявам се да се справим, ако не – в най-лошия случай първите дни на следващата година. И третата задача е стартът на новия или вече настоящия програмен период. Това трябва да се случи колкото може по-скоро по една причина – старият вече изтича, по него имаме плащания само по проекти, които се изпълняват. А и общините, и бизнесът, и социалните партньори, и неправителствените организации имат нужда от тези пари, те са една съществена част от икономиката ни. И тук борбата е, понеже 2014-та не по моя вина беше нулева и ще бъде нулева, до края остават 30 работни дни, да направим всичко възможно плащанията да започнат колкото може по-скоро, ако може първата половина на 2015-та, а не втората половина.

А опасността от това да започнат втората половина каква е?

Огромна.

Колко процента? 90?

Огромна. В момента се подават за сетен път отново към Европейската комисия оперативните програми. Казвам го с уговорката, че някои от тях все още имат празнини или недоизяснени, недопреговорени неща.

Кой не си е свършил работата?

Ами кой управлява последните две години?

Е, знаем кой е управлявал. Вие кажете кой не си е свършил работата. Нали администрацията работи, независимо от това какво се случва и кой е на власт? Значи някой е казал на администрацията да не работи или я е спирал? Какво да разбираме?

Изкусителен е разговорът да ме вкарате в обяснението „предишните са виновни“. И макар че имам много основания да кажа точно това, не това е най-важното в момента и не това е изходът.

Толерантен сте, така ли да разбирам?

Не, в смисъл, че имаме нужда да гледаме напред, а не да гледаме назад. Иначе погледът назад би могъл да разкрие много интересни неща.

Не, не , аз погледа назад питам единствено кой не си е свършил работата или някой е казвал какво да се случва?

Администрацията може да си върши работата по-добре или по-зле. Но има задачи, които администрацията не може да реши. Има политически решения. Например това къде да се инвестират милиарди в примерно пътна инфраструктура. Това не може да е решение, което ще го вземе администрацията. Това го взема редовно избрано правителство. Решение каква реформа къде да се прави – това не е въпрос, който трябва да коментира администрацията.

Добре, искате напред да гледаме. 2015-та, ако се случи най-лошият сценарий и парите тръгнат втората половина на годината, откъде България взема пари, за да плаща?

Ако тръгнат втората половина на годината, това означава по-голямата част от 2015 година тези, които чакат парите – местни власти, аз ги коментирах, фирми и т.н. да имат един ауфтакт – да стоят седмици, месеци без каквото и да било финансиране, което ще има изключително негативен ефект върху икономиката.

Има ли вариант да си поискате сега заема и да обезпечите тези пари временно?

Не, има друг вариант, по който се работи. Ако наистина толкова се забави одобряването на оперативните програми, има вариант първото полугодие на 2015 година да бъдат отворени няколко схеми за финансиране със средства от бюджета, а във второто полугодие да поискаме възстановяване на парите от Европейската комисия. Това е взаимообразно ползване на средства от бюджета. Това е един от вариантите парите да потекат по-рано.

Вие нали сте вицепремиер по икономическите въпроси?

И по икономическите въпроси.

И по икономическите въпроси, освен по европарите. За господин Лукарски какъв е коментарът ви?

Моят коментар?

Да.

Господин Лукарски е част от кабинета. Впечатленията са ми, поне от изминалата седмица, че се отнася съвестно и отговорно към задълженията си, поне що се отнася до контактите, които е имал с мен.

Добре, да предположим, че се отнася разбиращо към новата си длъжност. Но разбира ли от нея?

Министърът на икономиката не е задължително да бъде макроикономист или специалист по тънки икономически анализи. Той трябва да има политическа визия по отношение на това какво трябва да се случва в икономиката.

Значи и аз мога да бъда, защото не съм специалист по…

А имате ли макровизия какво трябва да се случва с икономиката?

Ами да. Трябва да върви напред. Ето, например едно добро пожелание.

Е, това го приемам като шеговит коментар. С господин Лукарски през миналата седмица аз, имайки по-широка политическа отговорност, коментирахме, че той би следвало да има две основни задачи. Едното е привличане на чуждестранни инвеститори, другото е промяна на цялата бизнес среда в грижа за малките и средните предприятия. Поне аз така виждам нещата. Радостен съм, че той споделя визията ми по отношение на неговия сектор.

Добре, споделяте ли обвиненията, че ГЕРБ са седнали на кранчетата на европарите и ще изтекат във вашите каси тези пари?

Европейските пари не бива и не текат в каквито и да било каси. Започвам с тази корекция.

Така.

Колкото до това, че голяма част от министри, излъчени от ГЕРБ, имат отговорности за управление на една или на друга оперативна програма, нека да напомня, че от предишния кабинет това беше един категорично успешен отбор, на всичкото отгоре добре познат в Брюксел. Не би имало основание да се търси смяна на такива успешни политически кадри.

То стана така, че сте в ролята на юнака, който отрязал главите на лошата ламя, която е затиснала кранчетата. Защото дойдохте и пуснаха парите.

Имам право на подобен коментар. Но, както казах, предпочитам да гледаме напред, а не назад. Не, че назад няма интересни неща.

Добре, гледаме напред. А напред е Германия. Бях там сега за мача и пътувах от Мюнхен до Хамбург с кола, нали. Навсякъде има магистрали по три ленти – нека да го отбележим този малък факт. Мисля, че това не е новина за никого. Въпросът е вие започнахте ли да се влачите по корем? Знаете ли защо ви питам това?

Заради закачката или заради по-цветната реплика, че може и по корем да се влачим и ако трябва, по корем ще се влачим, но ще построим „Хемус“.

И започнахте ли?

Влаченето по корем е крайната отчаяна версия, когато се сблъскаме с непреодолими трудности. Надявам се да не се стига дотам. „Хемус“ е приоритет на приоритетите, без да отменя всичко други – и довършването на „Струма“, и коридор 4, разбирайте София- Видин, и коридор 9, и т.н. Но, за да преодолеем разликите, които вече се наблюдават много отчетливо между севера и юга – югът е наситен с транспортна инфраструктура, за разлика от севера. От гледна точка на регионалното развитие на България, „Хемус“ е най-важния приоритет и той ще бъде направен в рамките на мандата с европейско и с национално финансиране.

Може да се случи в обозримо бъдеще? Дата?

Трябва да се случи. Не може, а трябва да се случи.

Дата?

В рамките на мандата.

Добре, 4 години напред гледаме. Томислав Дончев, гост на предаването „Тази сутрин“.