Затягаме контрола върху производството и вноса на храни, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Стандарт“

Г-жо Танева, сядате на министерското кресло в много тежък момент - годината беше изключително неблагоприятна и като метеорологични условия, и по отношение на заболявания, и като финансови параметри за целия бранш. Притеснявате ли се?

Целият политически кабинет заварва много тежка ситуация. Аз не обичам да говоря в единствено число, защото успехът на политиките зависи от целия екип. Заместник-министрите са сред най-добрите експерти в ресорите си и се надявам да се справим възможно най-добре с тежките проблеми.

Поставили ли сте си срок, в който да решите най-наболелите проблеми?

Браншът и регламентите са ни поставили сроковете. Най-наболелият въпрос за земеделските производители винаги са били различните схеми за подкрепа или плащания. В качеството си на депутат от опозицията още при приемането на бюджета при мандата на Орешарски многократно алармирах, че средствата са крайно недостатъчни за плащания на животновъдите. Проблемът беше заложен още при приемането на бюджета за 2014 г., но сега негативът обира новото политическо ръководство. Очакваме актуализацията на бюджета - така, както е гласувана от временната комисия - да бъде приета по най-бързия начин и още на следващия ден ДФ "Земеделие" да започне разпределянето на заложените 70 млн. лв. За първи път това плащане се случва с повече от месец закъснение.

Втората голяма тема са обезщетенията за "син език". В петък към областните дирекции на Българската агенцията по безопасност на храните /БАБХ/, откъдето ще се изплащат, бяха преведени първите 298 000 лв. Общите средства за обезщетения според подадените заявления до момента са за над 3,5 млн. лв. Имаме готовност с 1,5 млн. лв. да изплатим първите подадени заявления. Намерили сме начини до края на седмицата, когато трябва да бъдат обработени всички документи от БАБХ, да осигурим средства, с които да изплатим пълния размер на обезщетенията преди актуализацията на бюджета. В четвъртък ще проведем и първия консултативен съвет по животновъдство, защото в момента секторът изживява най-тежката си година. Факторите са и вътрешни, и външни, и последствията от руското ембарго - имам предвид поевтиняването на млякото. Ще предложим за обсъждане няколко мерки. Трябва да намерим всички възможности за подкрепа на сектора, защото положението в него ще стане още по-тежко с предстоящото отпадане на млечните квоти в рамките на ЕС. Публично известно е и забавянето на новата Програма за развитие на селските райони, както и за проблемите на приключващата - оптимистичният варинт е загубите тази година да са 90 млн. евро. Срокът, който сме заложили за новата ПРСР, е до края на декември да имаме неофициално одобрение и оттам насетне да чакаме официалното. Но заедно с това работим и по наредбите, за да стане възможно там, където имаме сигурност, да отворим новата програма максимално скоро, така че да нямаме втора нулева година.

Какви са идеите, които споменахте, че имате за подкрепа на млечния сектор?

Амбицирани сме да решим трайно въпроса за ползването на пасищата само от животновъдите и то на нормална цена. Целта е субсидията, която се получава за пасищата, да е наистина добра подкрепа за съответния животновъд. Ако се прецени, освен промени в наредби и законодателни инициативи, може да се поиска и държавна помощ.

Смятате ли да правите персонални промени в ръководствата на ресорните държавни агенции?

Вероятно промени ще има, това е нормално - всеки политически екип идва с политическа програма, която трябва да изпълнява. Когато тя не се приема от съответните ръководители в системата, те няма как да са част от този екип.

В едно от изказванията си, след като заехте поста, посочвате, че по времето на Румен Порожанов ДФ "Земеделие" е работил най-прозрачно. Това означава ли, че той ще се върне на поста и смятате ли да продължите да работите с настоящия директор на фонда Лозана Василева?

Винаги съм твърдяла, че през мандата на Румен Порожанов неговият екип работи най-добре, най-добре администрираха субсидиите за земеделските производители в съответните срокове. Това беше потвърдено и от статистиката. Убедена съм, че и повечето земеделски производители биха били на същото мнение. От г-жа Василева имам добри впечатления. Надявам се, че тя ще остане като част от екипа, който ще прилага мерките по ПРСР и по директните плащания.

Ще се върне ли Порожанов отново като шеф на фонд "Земеделие"?

Да, имаме такива намерения, ще направим съответните предложения.

Как смятате да балансирате работата си така, че да не допускате един сектор да бъде привилегирован за сметка на друг?

Всички, включително и зърнопроизводителите, са наясно, че най-уязвимият сектор е животновъдството. Това се потвърждава и от срещите, които сме имали и по време на предизборната ни кампания. Браншовите организации са наясно и че средствата в националния бюджет са ограничени и в този смисъл е нормално по-голяма част от националните доплащания да бъдат насочени към най-уязвимите сектори. Така че работата ни ще покаже, че сме за провеждане и защитаване на политиката за едно балансирано и конкурентоспособно земеделие със справедлива подкрепа за всички отрасли. Да имаме диверсифицирано, а не монокултурно земеделие. За мен и моя екип това са политики, които сме отстоявали, независимо дали сме били управляващи, или опозиция.

Заварихте ли някакви изненади, стъпвайки в министерския кабинет?

Като опозиция сме следили отблизо сектора и не бих казала, че е имало изненади. Бяхме наясно какви са проблемите, включително и за липсата на избран сертифициращ орган на фонда, който в момента носи риск за разплатени вече 1,8 млрд. лв. от ДФ "Земеделие". Като представител на опозицията в предходното Народно събрание бях първата, която попита ресорния вицепремиер Зинаида Златанова. Тогава не получихме отговор, дори не съм сигурна, че се знаеше, че има подобен проблем. За година и няколко месеца предходното правителство не можа да проведе една обществена поръчка, за да се избере орган, който на практика спасява 1,8 млрд. лв.

Имате ли програма минимум и максимум за мандата, който поехте?

Имаме много амбициозна цел - кодифицирането и актуализирането на поземленото законодателство. Действащият Закон за собствеността и ползването на земеделските земи е приеман с друга цел, той е поправян над 60 пъти за някакви конкретни нужди и категорично не отразява и не регулира реалните обществени взаимоотношения в земеползването. Не е тайна, че на много места тези отношения се регулират не по закона, а по обичайните практики. Има много други закони, които също уреждат част от отношенията в земеползването. Единодушно е мнението, че имаме нужда от ново законодателство в тази посока. Провели сме предварителни разговори и имаме първоначалното съгласие от всички формации от парламентарното мнозинство. Направили сме план за стъпките, по които да вървим. И в края на мандата се надявам да имаме готовност или дори приемане на нов Кодекс за земята, който да кодифицира цялото законодателство в тази област. Това е много сериозна тема, защото на практика проблемите в земеделието се крият в разпокъсаността на земята. Устойчивостта на поземлените отношения е изключително важна заради инвестициите, които земеделският производител планира да направи в дългосрочен план. Затова развитието и на трайните насаждения, и на зеленчукопроизводството, и на напоителните съоръжения пряко зависят от тези поземлени отношения. Това е много амбициозна задача и това е максимумът, който министерството на земеделието и храните ще следва. Всичко останало - приемането на новата ПРСР, да не губим средства по европейски програми, националната подкрепа за секторите, са цели в краткосрочен план. Те са задължителни за нас като политически кабинет.

Имате ли стратегия как ще се развива секторът "Храни" и ще продължите ли политиката от предходния мандат на ГЕРБ за въвеждане на стандарти за отделните продукти?

Разбира се, качествената храна е основен приоритет в политиката на министерството. Ние ще продължим да работим в посока качество на храните, като смятаме да облекчим административно българския производител.

Ще подготвим някои законодателни инициативи в тази връзка по посока на многобройните режими, които съществуват. Ще работим за изсветляване на бизнеса. Сивата икономика е голям проблем за българския производител и трябва да намерим съответните механизми и мерки, с които да ги мотивираме да работят на светло. И да създадем нормална среда за функциониране на бизнеса.

Всяко от предприятията иска еднаква, нормална, прозрачна среда за работа. Минаването на всеки от тях извън светлия бизнес не е по тяхно желание, а по принуда за оцеляването му.

Изсветляването на бизнеса няма ли да доведе до поскъпване на храните?

Не мисля, защото пазарът е този, който ги регулира. Важно е той също да е прозрачен и светъл. И тогава контролът върху качеството на храните вече е съвсем друг и много по-сигурен, защото може да има проследяемост на всичко, което се влага в продуктите.

Ще затегнете ли контрола върху продуктите, които влизат от Европейския съюз?

Да, за това говоря - и за вътрешнообщностните доставки, и за произведените у нас продукти.

И последно - имате ли формула за успешно земеделие?

Програмата, която следваме, е част от нашия план за формулата на успеха в земеделието. Искам да благодаря на браншовите организации от сектора за подкрепата, която ни дават, дори малко ме притесняват прекалените надежди, защото успехът в сектора зависи и от възможността за национална финансова подкрепа. А такава, съгласно състоянието на финансите в държавата, не можем да очакваме. Успехът на земеделието може да дойде само ако има последователна политика. А няма друг път, освен постигането на диверсифицирано като отрасли и производства земеделие. И механизми за подкрепа, които позволяват всеки от тези отрасли да се развива. Трябва да подкрепим производствата, които от присъединяването ни към Европа успяха да станат конкурентоспособни и да насърчаваме и останалите производства - това е верният път за развитие.