Новоизбраният вицепремиер – Зинаида Златанова. Тя е и правосъден министър. Но в ресора си ще наблюдава – „вътрешен ред и сигурност”, т.е. работата на МВР, както и усвояването на еврофондовете. Добро утро. Успех.
Добро утро.
Да започнем с темата, която най-много тормози хората. Тя е в ресора, конкретно, на господин Цветлин Йовчев, когото ще каним също за интервю. Но – хиляди дела, прекратени по давност, стотици хиляди. Ситуации, в които върховенство на закона звучи като клише и като празно словосъчетание, като ала-бала. Хората не смятат, че има справедливост и не смятат, че не са защитени, няма разкриваемост. Дори и да я има, наказания не се получават. Как ще върнете вярата към върховенството на закона, да не звучи наистина като някакъв празен балон?
Чудесен ви е въпросът и ще ви кажа защо. Защото първото, което трябва да направим, за да възстановим върховенството на закона, е всяка институция да си знае ролята и мястото. Вие сам, дали неволно го направихте, казахте – има хиляди прекратени дела и това е ресорът на Цветлин Йовчев. Не делата, но съдът не са ресор на вътрешния министър. И това, колкото по-скоро го разберем всички, че е така, то ще бъде така, при министър Йовчев, толкова по-добре.
Някои са прекратени, други са спрени заради липса на намерен извършител.
Делата в съда, обвиненията и въобще работата на магистратурата и на съдебната система, като първа точка, не трябва да бъде занимание на министъра на вътрешните работи, а трябва да бъде занимание на магистратите. Говорейки за върховенството на закона и справедливостта, за мен на първо място звучи генерализирано, но това е истината, тя друга няма. Всяка институция трябва да си върши точно това, за което е упълномощена от Конституцията и от закона. Това е, много е просто.
След малко една любопитна графика, която ми показахте. Преди това още един въпрос, свързан с правосъдие и вътрешен ред. Съдии поискаха да се премахне въобще политическата квота във ВСС, да не стават едни послушковци, лоялни към партиите, да кадруват в съдебната система и всичко да катастрофира още там. Ще може ли само експерти и професионалисти да бъдат излъчвани, да не се месят политиците? И тази напаст, както каза представител на Съюза на съдиите, да се месят политици и да кадруват, да се прекрати.
Знаете ли, аз лично в моята дълга кариера в управлението и като държавен служител и служител в Брюксел, в сферата на съдебната система съм виждала няколко десетки концепции и варианти за реформи и може би почти към 10 стратегии за реформи. Имало е и така, и така. Имало е чисто самоуправление на съдебната система, без политическа намеса, имало е различен вариант на политическа роля, на парламента, който пък все пак е избран от хората, да не забравяме и това.Опитвали сме всички варианти, това искам да ви кажа. Т.е. всеки един вариант, който може да се сетите вие или почти всеки вече е опитан в последните години, след ’89-та, когато започнахме да променяме из основи съдебната система. И резултатът, за съжаление, е този, който го пише в последния доклад на Европейската комисия (ЕК). Това, което искам да обърна внимание, още в това първо интервю е, че знаете ли, ние може да напишем 100 стратегии и хиляда закона да променим и няма да постигнем този ефект, който постига новия главен прокурор с действията си на практика. Знаете каква обществена подкрепа получава той в момента просто, защото си върши работата такава, каквато е.
Какво искате да кажете, че кадрите определят всичко?
Точно така. Точно това, което казах – че няма стратегия и закон, който да ви свърши работа, която трябва да върши всеки един магистрат и всеки един служител поотделно.
Т.е. промяна по конструкцията, за сега, няма да предприемате?
Не. Аз няма да предприема нищо, без да го съгласувам и обсъдя с магистратите и с неправителствения сектор. Като за неправителствения сектор искам специално да подчертая, че възнамерявам наистина, специално в сферата на правосъдието има много компетентни неправителствени организации, изключително компетентни, и смятам те да бъдат консултирани. Подчертавам – истински и техните препоръки да бъдат взимани предвид, а не просто за украшение на едно или друго решение.
ГДБОП да се влее в ДАНС, подслушването да излезе от МВР, следите ли тези детайли и те ще ни направят ли по-правова държава? Тези промени, за които се говори, че са внесени от депутати вече.
Аз съм сигурна, че министър Йовчев може да ви даде много детайлен отговор на този въпрос. Защото, пак казвам, нека първото, с което започнем да възстановяваме държавността и справедливостта да бъде ясна роля и място на институциите и нито крачка встрани.
Поглед към графиката, която ми показахте и тя е свързана с еврофондовете. Само преди това един въпрос – вчера, като че ли ми направи впечатление, липсва от плана „Орешарски” Вашата област – правосъдие, няма я.
Не, не е така. В самото название на програмата на това правителство, която знаете, беше съгласувана широко, включително с извънпарламентарни партии, има от трите думички две – държавност и справедливост.
Т.е. те включват какво?
Т.е. на практика те включват всичко това, за което ние в момента говорим. И самия факт, че за пръв път министъра на правосъдието е заместник министър-председател говори за един подход на екипност, който сочи точно в тази посока.
Чувствате се по-уверена, виждам, на тема „Еврофондове”. Нещо важно искахте да покажете и разбираемо за зрителите по таблицата. Нека да го коментираме.
Не е въпрос, че се чувствам по-уверена, там е работата, че тук работим с цифри. За разлика от сферата на правосъдието, където работим с категории, както вие казвате като справедливост, държавност, върховенство на закона, които може би на гражданите са по-малко разбираеми. Значи от това, което трябва да бъде усвоено за 2013 година, вие самите сте запознати вече с доклада на служебното правителство за това, че 272 млн. евро, което е около 600 млн. лв., са в риск от загуба за тази година.
Да не ги усвоим?
Да не ги усвоим. Готови пари, които ние няма да ги вземем.
Няма да ги вземем въобще?
Рискуваме, огромна е степента на риск, да не ги вземем. А също така за част от тях, може би, рискът съществува не само да не вземем тях, но и да останат за сметка на държавния бюджет.
Да си ги покрием без да получим?
Да, за това става въпрос.
Какво показваше?
Графиката аз веднага ще ви я покажа. Значи ето я – виждате изпълнението на нетни цели, пак повтарям, това е по справка на служебното правителство. Много компетентно направена, бих казала. Ето – по различните ОП, виждате как вървят процентите, те говорят сами за себе си.
Не, не говорят сами за себе си, обяснете го. Това, най-малкото стълбче както е? 3,58.
Значи това е по ОП, нека да не ги назоваваме. Това са различните – „Околна среда”, „Регионално развитие”, това не говори нищо на вашите зрители.
И?
Няма нужда да говорим с имена. Виждате – в едната ОП усвояемост – 11,54, в другата – 3,58; 9,96.
Това значи от 100 евро, грубо говоря, усвояваме 3 и колко? И 50 и нещо.
Да.
Най-високото колко е? 17,7, това ли е – 17 евро от 100?
Значи, това е към даден момент от времето. На този етап от тази година.
Как ще стане 90?
Ще трябва да се навакса. Аз ще имам заседание с министрите.
Кое е 3,21? Кое програма е това? 3,21% усвояемост, какво е това – ОП „Транспорт”, може би?
Не, това е „Техническа помощ”.
А така ли е било и преди?
Да. Дайте да ви покажа друга графика, за да ви покажа с натрупване в годините как върви. Това не е отсега. Тези загуби се трупат не в резултат, че в последните три месеца се е случило нещо драматично, а в резултат от това, че върви откакто е програмният период. Програмният период е 7-годишен.
За 7 години. Добре, да уточним, за да не се пази за политически спекулации.
Не, не, тук няма абсолютно никаква политика.
За 7-годишен период, 3% си е провал.
Не, това 3% за тази година, което трябва да се изпълни. Миналата може да са били 20. Тази година, към момента, са 3.
Каква Ви е целта? По колко да бъде? 50% могат ли да се вземат?
Първата цел ми е – максимално да ограничим загубите, ако мога така да кажа. Втората цел ни е – да усвоим колкото се може повече средства до края на годината, като паралелно трябва да планираме и следващия програмен период.
Там колко милиарда чакат да бъдат усвоени?
Там чакат около 15. С тази цифра също не искам да спекулирам, защото тя е в няколко варианта, които ще е сложно да ги обясняваме защо са няколко. Така че аз смятам още тази седмица да се съберем с всички министри, които имат оперативни програми. Повечето от тях, специално в тази област, са много компетентни. И да сядаме и да мислим, заедно, какво правим, за да не загубим 600 млн. лв.
И да ги покрием, част от тях, от бюджета.
Евентуално.
Личен въпрос – защо се навихте Вие, експертът, човекът, който представляваше ЕК в София, доскоро, да влезете като министър в политиката? Заплатата Ви ще е много по-малка, предполагам, а риска от негативи е много по-голям за всеки, който влиза в политиката, дори и с чисти намерения, накрая всички под ножа. Защо се навихте?
Да, прав сте – заплатата ми ще е много по-малка, в пъти при това. Знаете ли, има моменти, в които просто не се замисляш.Аз съм човек, който е работил за държавата дълги години и смятам, че всеки, който има какво да даде, във важен момент, е длъжен да го направи. Не просто, че може да го направи, аз смятам, че сме длъжни да го направим. Моята кариера до сега го показва, това не са празни приказки.
Кой Ви предложи? Имаше публикации, че сте близка с Моника Йосифова и, че се познавате и, че по този начин е дошла поканата. Има ли такова нещо или не?
Покани ме единствения човек, който може да го направи и това е министър-председателят Пламен Орешарски. С който също така аз имам дълга служебна история на съвместна работа от 1998 година. Хубаво, че споменахте случая с Моника Йосифова, който една конкретна медия го върти от няколко дни, с това, което ще ви кажа искам да приключим тази тема, защото има много по-сериозни и важни неща, които се случват в момента и, които трябва да ги оправяме в движение. Та, по този казус – в дългата си служебна кариера и в София, и в Брюксел, никога не съм била в конфликт на интереси и не възнамерявам да бъда и в момента не съм. Толкова, това е. много е сериозно положението, както казах, още тази седмица ще говорим с министрите по ОП какво правим – в следващата седмица, по-следващата седмица, за да може да спасим нещо от това, което е в риск.
Ще Ви каним пак. Благодаря ви за участието и успех. Зинаида Златанова.