Формулата на кабинета е силните министри на ГЕРБ, реформаторските сектори на РБ, Калфин – модерна социална политика, казва вицепремиерът по коалиционна политика и държавна администрация пред в. „24 часа”

Г-жо Бъчварова, кой беше най-напрегнатият епизод в преговорите за коалиция? Имаше ли момент, когато изгубихте надежда, че ще има правителство?

Най-напрегнатият момент беше, когато имахме тристранни и четиристранни формати на разговорите. Защото да преговаряш с една партия, е едно, а да преговаряш с още три едновременно, е най-трудното. Има различни очаквания, трябва да говориш “на различен език”. Даже си мислих, че прословутите преговори в Германия за коалиция са били по-леки, защото все пак са били между две партии. Имах убеденост, че правителство трябва да има, и затова се опитвах да неглижирам всеки факт, който поставяше това под съмнение.

Имаше ли момент, когато нещата сякаш отиваха към провал?

Понеже ние говорихме основно за политики, не мога да говоря за провал. По-скоро бе процес, в който оставахме на различни позиции, защото е много трудно хора от 4 политически формации да достигнат до обща политическа теза. Когато става дума за управление, за национален приоритет, е сякаш по-лесно, но тук става въпрос за конкретна политика и нещо, което трябва да бъде изпълнено, и да има индикатори, по които мериш изпълнението й. Това бе истински политически процес. Затова не мога да кажа, че е имало моменти, когато сме били пред провал, просто защото не е имало пазарлък, а диалог, дори запазвайки си индивидуалните позиции.

Това, че в един момент започнахте да си говорите с песни...

Мисля, че беше най-хубавата част от преговорите.

В крайна сметка формулата на коалиция, която се получи, не е ли прекалено крехка?

Тя, първо, е прекалено нова и затова на много хора им изглежда крехка. Аз се надявам да се окаже устойчива. Принципите, на които е изградена, не са свързани с компромиси, напротив, в основата на тази формула е съгласието. Това е нашата програмна декларация, в която има основни политики и общото разбиране, че извън тази формула партиите запазват собствената си идентичност и възможността да следват някои свои специфични идеи, с които останалите не могат да се съгласят.

Как ще преодолявате рисковете, проблемните моменти - все пак такава коалиция 2+2 не е имало досега?

Както водихме преговорите - в диалог. Затова в коалиционното споразумение с реформаторите сме заложили два пула, на които ще се консултират общите позиции. Единият е в МС – в него ще участват представители на ПГ на партиите, които съставят правителството. По-активният формат ще е в парламента, където всяка седмица ще се срещат ръководствата на парламентарните групи, за да съгласуват позициите си. Много важно е, че всички приеха, че решенията ще се вземат с консенсус, а не с мнозинство. Това е много силен спояващ механизъм. Който остане на особено мнение или има допълнителни аргументи, след като е гласувал “за”, ще може да изрази мнението си и да го обоснове. Това са два легитимни формата, не правим нищо, което да не съществува в рамките на институциите или извън конституцията. В парламентарния формат могат да участват и лидерите на четирите политически сили, когато има важна тема. Колкото повече хора участват във вземането на решение, толкова по-добра е гаранцията за доверие между партньорите. Което е най-важно и всъщност се оказа най-големият дефицит. Мисля, че положихме добра основа с преговорите, лека-полека започнахме да си вярваме.

Ще търсите ли по определени теми разширяване на мнозинството в парламента - към БСП, ДПС, ББЦ, “Атака”...

Много важен принцип е да следваме разделението на властите. Парламентарният дебат е основен механизъм, по който се вземат решения. В него участват различни партии и когато се вземат решения, свързани с идеите от програмната декларация и извън нея, съвсем свободно може да тече този дебат и да се формират различни мнозинства. Но общото решение на четирите партии е, че всеки друг потенциален партньор може да бъде включен официално само при съгласието на останалите. Но тематични мнозинства в парламента могат да се формират и това не е свързано с ангажименти към политически сили, които биха подкрепили едно или друго решение.

Защо в крайна сметка стигнахте до подкрепа от АБВ вместо до коалиция с БСП?

Въпросът за коалиция с БСП е принципен. Ние сме дясноцентристка партия и това не би се възприело добре от привържениците на ГЕРБ. Не искаме да размиваме тази граница, освен ако нещо абсолютно не го налага. Освен това БСП и в този си състав все пак е част от проблемите, които трябва да решаваме, както и ДПС. И няма естествена политическа логика в този момент да бъдем заедно с тях. В този мандат те имат време да променят отношенията си вътре в партията, ако решат, че това е необходимо, и да изминат път, който да им позволи да покажат малко по-различно политическо лице. АБВ е нова формация и това, което оценихме при тях, са проевропейските им идеи. Опитахме се да формираме дясноцентристко правителство, но нямахме достатъчно гласове и затова сегашната формула е по-разширена. Правителството е по формулата “проевропейско реформаторско". На тази платформа имаме широко поле за съгласие.

Понеже бяхте от самото начало до края централна фигура в преговарящия екип, какво ще кажете за критиките, че коалицията е безпринципна, защото при търсенето на общите точки става миш-маш?

Не бих го нарекла миш-маш, защото дума по дума сме съгласували и мога да кажа, че не сме правили отстъпки от нашите виждания. Приемали сме идеи, ако не противоречат на нашата политическа философия. Да вземем например данъчната политика. Това бе един от най-активните дебати с АБВ, които до последно настояваха да променим някои неща. Но не го допуснахме и те приеха тази наша позиция, защото финансовата политика, общата рамка за развитие на икономиката е изключителен прерогатив на мандатоносителя. Там, където бяхме на различни позиции, успяхме да ги сближим. Не виждам доказателства за тезата за безпринципност, а това, че тя се развива, показва, че малко хора осъзнават каква голяма политическа промяна направихме с тази формула.

Променен е и тонът. След толкова много години на убийствена конфронтация фактът, че си говорим с добър тон, уважение и конструктивност, независимо дали другата партия е наш опонент, ще има по-дългосрочен ефект върху политическия живот. След такъв стил на общуване по друг начин ще се възприемат вече опитите за ескалиране на напрежението, за груб стил. То се видя и по време на дебатите в парламента при гласуването на правителството колко нелепо звучат крайните позиции. Трябва по друг начин да започнем да си говорим и мисля, че поставихме началото на тази промяна. Надявам се да постигнем тона на търсене на съгласие, за да стабилизираме държавата и да стигнем до стабилно управление.

Има ли ги според Вас в програмната декларация различните приоритети на партньорите - и правосъдната реформа, и разграждането на модела “Кой” на реформаторите, и патриотичните ценности на ПФ, и левите и социални ходове на АБВ?

Леви не ги бих ги нарекла тези политики, но всяка една от тези линии присъства в програмата.

Доволна съм, че успяхме да разработим и патриотичната линия по начин, срещу който едва ли някой от опонентите ни ще може да възрази. Че българите зад граница заслужават повече внимание от страна на държавата. За това, че държавата трябва да се ангажира с културни и образователни политики за хората, които живеят навън, но продължават да бъдат българи. За това, че трябва се укрепи сигурността и дори да намерим най-ефективния начин да спрем незаконната имиграция. Отстоявайки европейската си идентичност, не бива да забравяме патриотичния дух по най-цивилизован и съвременен начин - той е национално богатство. Защото това, което виждаме в други партии, останали извън подкрепата за това правителство, е един уродлив образ на патриотизма.

Виж, разумен, трезв патриотизъм, който не е “анти” нито една друга общност - всички имаме нужда от това, децата имат нужда от това.

Ще вървите ли все пак към задължително гласуване?

То решава някои проблеми. Ние не можем да го наложим на гражданите. Преди време се включихме в подписката за референдум за това, защото смятаме, че този въпрос трябва да се реши не от актуалната политическа конфигурация, а от българските граждани, и ще потърсим първата възможност да направим този референдум. Говорихме за това, че е добре да е ясно, че такива референдуми могат да се произвеждат, когато има национални гласувания, първо, защото е по-лесно като организация, второ, би гарантирало по-високо участие, трето, защото референдумите няма да се използват като политически бухалки.

Вярна ли е тезата, че реформаторите са взели министерства в секторите, където предстоят тежки реформи, а при ГЕРБ са ресурсните министерства.

Ние сме се водили от това да се съобразяваме с компетентността на хората, с които разполагаме. Министрите от първото правителство на ГЕРБ, които бяха най-силни, останаха в същите си ресори и това изключително много ще помогне за бързо завъртане на механизма в тези сектори. А в останалите се съобразявахме с основната теза на партиите от РБ за необходимостта от реформи в публичните сектори, това е тяхна идентичност. И при това разпределение на ресорите те получават шанса да докажат своите тези. А участието на г-н Калфин ще даде едно социалдемократическо лице на социалната политика. Съвременната социална политика в Европа е коренно различна от тази, която ни убеждаваха от БСП в миналия мандат, че е много добра. Социалната политика не може да се прави през бюджета с директно наливане на пари, а през политики - така мислят, да речем, германските социалдемократи.

Разбирам, че се задават амбициозни реформи, но те изискват финансов ресурс - как ще стане, при положение че финансовото положение не е цветущо?

Не е задължително да изискват финансов ресурс. Може би трябва да зададете този въпрос на финансовия министър, но има много възможности в рамките на сегашното законодателство да бъдат направени промени. Най-типичният пример е реформата в правосъдната система. Оказва се, че с промени - това го дължим на Христо Иванов - в закона за съдебната власт може да се постигнат доста добри резултати. Ние не можем да се отказваме от тази възможност и да вървим направо към промяна на конституцията. Така е и в администрацията, в образованието, дори в здравеопазването. Има възможности сегашната система да се управлява по-добре, да се контролира по-ефективно, преди това няма смисъл да говориш за големи стъпки, преди да си убеден какъв ще е резултатът. Все още не сме имали онова умело управление, което стъпва на всички възможни управленски ресурси. Трябва да се засилят изключително контролните функции на сега съществуващите органи, да се подобри работата на регулаторите.

Какви са първите и най-важни неща, които новото правителство ще започне?

Бюджетът. Трябва да се прецени дали ще актуализираме бюджета за 2014-а, или директно ще внесем за 2015 г. Трябва да се следи внимателно ситуацията около КТБ, да се работи много за възстановяване на средствата от европейските фондове и да се възстанови работата по ключовите проекти в строителството. В голямата си част доста сектори имат нужда от анализ - и енергетиката, и състоянието на здравната каса. Много важна мярка и се надявам да бъде реализирана в срок, е приемането на закон за средното образование. Всъщност това е една съществена реформа, с която бяхме готови през 2013 г., но времето не ни стигна да се приеме законът.