Десислава Танева, новият министър на земеделието. Във вашият случай по-добре късно, отколкото никога. Имам предвид това, че бяхте номинирана в предишното правителство на Борисов за земеделски министър, но тогава отпадна вашата кандидатура. Сега имате ли чувството, че ви предстои реванш?
Не, в никакъв случай не мога да кажа, че ми предстои реванш. За какъв реванш изобщо можем да говорим. Просто това е изборът, който е направен и аз съм поела съответната отговорност за това. Нищо повече. Всичко, което мисля, се е случило, е било така, както трябва да се случи. Всичко останало са интерпретации.
Като човек, който ръководеше Парламентарната комисия по земеделие и наблюдавахте работата на Мирослав Найденов, сигурно можете да кажете в кои негови действия не е достигало воля и кои са порочните точки, които трябва да бъдат преодолени.
Аз не смятам, че редно и мисля, че една от основните грешки или манталитет на българската политика е винаги да се връщаме назад. Винаги дебатът да го връщаме назад във времето и да търсим проблемите на нашето ежедневие, причините за тях само в миналото. Аз мисля, че по-правилният подход е да видим какво правим сега и в каква дългосрочна перспектива, с какви цели и задачи… А за миналия период мога да кажа само едно –всеки безспорно прави грешки, но доста назад още в предизборната кампания на ГЕРБ, много рано си казах „В крайна сметка трябва да престанем да си посипваме главата с пепел“. Мога да кажа, че бяхме едни от малкото, които казаха „Ето, ние допуснахме грешки, това е нашето виждане за напред“. И да се връщаме към грешките, ние сме ги видели, казали сме ги, излезли сме с платформа и сме получили това обществено доверие. И в мандата, който управлявахме 2009-2013 г. като председател на Комисията по земеделие и храни и гори, стремежът ми винаги е бил, ние сме представлявали и изпълнителната власт тогава и законодателната една политическа партия, стремежът ми винаги е бил да се работи в екип, в една посока. Мисля, че в общ план може би сме успели, някъде сме се разминали. Важното е в момента да продължим да работим и да приложим политики, които са в полза на сектора.
Назовете най-корупционните точки. Разбира се, трябва да припомним мощните скандали с Калина Илиева и по-късно въобще не вървяха нещата с тази агенция. Какво мислите да предприемете сега?
Аз например мога да кажа,че мандатът, в който управлявах Фонд „Земеделие“, мандатът на Орешарси с двамата изпълнителни директори, категорично, можете да питате и земеделците, беше най-лошият период от управлението на Фонд „Земеделие“…
Ако една практика се затвърждава като лоша…
И периодът на Калина Илиева изглежда сигурно много блед на фона на излагацията…
Не.
… на фона на това, което се случи в последната година.
Ако една практика се затвърждава като лоша, едва ли можем да бъдем доволни.
И става по-лошо, нали? Аз се надявам, че в мандата, в последните две години, когато управлявахме, фондът се ръководеше от Румен Порожанов, който беше служебен финансов министър и мисля, че в това време фондът за първи път стана отворен към земеделските производители, което за мен е най-важно. Заедно с добрата работа, дейността на държавната администрация трябва да бъде публична, за гражданите. Особено за сектора, който администрира. Сроковете се спазваха. Имаше ритмичност в усвояването и в това време мисля, че дейността беше най-ефективна. Между другото това го казвам не за това, че представлявам политическата сила, когато тогава е носила мандата. Това го казвам по мнение и на браншови организации и на земеделски производители, с които съм провела многократни срещи и преди и по време на опозиция и сега по кампанията ежедневно. В крайна сметка в този сектор работя от дълги години. Така че го казвам като едно обективно мнение. Но това, което ми се иска да направим, ако има дългосрочност мандатът, е наистина да има един синхрон, добра работа, ритмична, публична, прозрачна. Така и в сектор „Земеделие“, земеделските производители да останат с впечатлението и с усещането, че администрацията работи в тяхна полза, за да ги улесни в кандидатстването, усвояването на европейски средства и администрирането на тяхната дейност.
Вие вече помислихте ли си каква ще бъде структурата на министерството и за евентуалните назначения?
В петък знаете, че съгласно протокола имаше приемане-предаване, след това със служебните заместник-министри, с част от екипа директор дирекция направихме официални срещи. Да, може би положителното е, че в крайна сметка и дейността на администрацията я познавам особено от времето, когато бях председател на Комисията по земеделие и гори в 41-то НС. Имам някои виждания, те изобщо не са крайни виждания за чувствителни промени, но да някои промени ще предложим по отношение на структурата вътре в МЗХ. Това ще намери място в промяна на устройствения правилник. Пак казвам – те изобщо не са съществени. По отношение за назначенията го задавате по начин, по който не знам точно какво визирате…
Едно заглавие…
Аз съм предложила политическия си кабинет, надявам се той да бъде одобрен и това ще стане публично известно следващата седмица.
Казва се, че вие министрите сами ще изберете заместниците си. Сами в какъв смисъл?
Разбира се, аз съм ги предложила. Мисля, че другата седмица, ако има съгласие те ще бъдат обявени публично. Не сме непознати лица за сектора, мисля, че няма да има изненади.
Сами, сигурно това не означава, че няма да има политическа клиентела, но ще видим.
Със сигурност. Това е не само за сега като мандат, мисля, че това е характерно за всеки мандат, независимо коя политическа сила управлява. Вие като дългогодишен коректив на властта ще се съгласите с това.
Остава вие да не се съгласите.
Аз не. Аз просто се надявам да успея да се игнорирам в работата си толкова, колкото ми е възложено доверието от какъв тип и да изберем добрите експерти. Има ги в държавната администрация, които знаят, могат да работят прозрачно и публично в полза на съответния сектор, който администрират.
Изчистен ли е този въпрос, заради който вие отпаднахте при първото ви кандидатиране, номиниране за министър – конфликтът на интереси? Може ли да го кажете сега официално?
Отново искам да повторя, много пъти съм го казвала, но за да не оставя някакво съмнение, категорично мога да отрека всякакъв конфликт на интереси. Даже как да кажа… По принцип не изпадам в ситуацията да оборвам опорна точка. 2009-а година, и с това наистина не искам повече постоянно да се връщам на тази тема, аз бях тази, която си написа този отвод, защото започнаха атаки, които не искам да коментирам от къде идваха. За сектора те са публична тайна. Аз не съм влязла в политиката със стремеж към властта като самоцел точно определена. Аз не съм искала върху мен да тегне отговорността, че към политическата сила, мандатоносител, ще има атаки. И съм си го направила сама собственоръчно. Знам от къде бяха атаките, знае и целия сектор. Тази тема е приключена.
Т.е. вие нямате връзка?
Можете да погледнете и декларациите и на други народни представители, които дори си останаха във фирми. Това не е незаконно. Работят в обществен план сектори, в които са и техните бизнеси. Ако се вземат решения следва само да го декларират. Аз, която съм излязла изцяло от частния сектор, трябва ли години наред да се оправдавам за нещо, което на практика несъществува?
Т.е. тази връзка, която може да се прави, връзка с групировки, с огромни интереси, особено така, както е направена структурата на българското земеделие…
Мисля че, е безкрайно несериозно.
Категорично се вричате в това?
Категорично иначе следва човек да е виновен, че е работел някога някъде. Това е несериозно.
Нали имаше известни 15 фамилии на върха на т.нар. зърнопроизводители?
Моята фамилия със сигурност не е. И двамата ми родители са учители, на баща ми снощи празнувахме 70-годишен юбилей. Математик, ръководел образованието известни години в Сливен. За каквито и фамилии да е ставало въпрос със сигурност аз не съм част от тяхното родословно дърво.
Въпросът е да не бъдете част от някаква мрежа, която надделява като огромни интереси.
Вече отговорих.
Аз ви пожелавам успех, разбира се.