Интервю на министъра на външните работи за в. „Стандарт“

Г-н министър, партийният баланс между ЕНП и ПЕС ли попречи еврокомисар Кристалина Георгиева да бъде избрана за върховен представител за външна политика на ЕС?

Да, ако не съществуваше тази сложна система на партийни и национални интереси, Кристалина Георгиева имаше може би най-големи шансове за поста. През последните седмици съм разговарял с абсолютно всички външни министри на държавите членки на ЕС. Нямаше нито един от тях, който да не се е изразил със суперлативи по отношение на комисар Георгиева. Знаете обаче, че има и някакъв вид партийна дисциплина на европейско ниво, която надделява. България показа, че стои солидно и здраво зад кандидатурата на комисар Георгиева. Трябва да благодаря на Дипломатическата служба, на президента и премиера за усилията, които положиха в подкрепа на кандидатурата й. За тези 5 г. тя си е изработила невероятен имидж и уважение в целия ЕС. Затова ще получи много сериозен ресор в следващата комисия. Дори си мисля, че той може да е по-важен от този на върховен представител.

Какъв например?

Нека да не правя предположения, защото все пак това са неща, които зависят от новия президент на Еврокомисията и не искам да спекулирам. Но подкрепата, която стоеше зад комисар Георгиева, плюс факта, че тя е невероятен професионалист, доведоха до това тя да е човекът, когото всички взимат предвид като една от най-влиятелните фигури в бъдещата конфигурация на ЕК.

Това означава ли, че можем да се надяваме на вицепрезидентски пост в ЕК?

Да, това е много вероятно.

Има ли промяна в позицията на България спрямо кризата в Украйна, тъй като миналата седмица премиерът заяви, че ние не трябва да взимаме страна в този конфликт?

Няма промяна, нашата позиция е ясна. Ние подкрепяме териториалната цялост и независимостта на Украйна. Заявили сме, че анексирането на Крим от страна на Русия е нарушение на международните договори и настояваме за спазването на международните норми. Това е огромен и много тежък прецедент, който България не може да си позволи да пренебрегне. Никой не иска да се кара с Русия. Тя е важна за нас, както и Украйна. Важно е конфликтът там да спре и да започне преговорен процес.

Очертават се нови санкции срещу Русия. България ще ги подкрепи ли?

Първо, трябва да видим какъв е новият пакет от санкции - те в момента се подготвят. Санкциите се правят за това, за да могат да бъдат накарани и двете страни да седнат на масата и да започнат разговори по регулиране на конфликта. Защото другата алтернатива е война. Ние сме притеснени от факта, че се влиза в спирала на санкции, защото те ще навредят на всички - както на европейските страни, така и на Русия.

Има ли притеснения в Европа, че тя може да не остане единна в политиката си към Русия. Вече стана ясно, че Словакия е против нови санкции.

Със сигурност има държави, които са против налагането на нови санкции. Но имаме ли друг инструмент? Това бе сред най-обсъжданите въпроси на последния Съвет. Европейските лидери всячески се опитват да накарат политическите елити на двете държави да седнат на масата за преговори и да се разберат. Но когато е налице разликата между думите и действията, която се появява в един момент в отношението на Русия към конфликта в Украйна, Европа какъв избор има? Какво може да направи повече ЕС освен да продължи да оказва икономически натиск? Всички други алтернативи са много по-лоши.

През изминалата седмица имаше доста полемика около документа "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". Има ли разнобой по тази тема между правителството и президента?

Няма. Служебното правителство дойде в момент, в който се подготвя среща на върха на НАТО, и то е длъжно да изготви пакет от позиции, които, разбира се, бяха съставени в координация с МВнР и одобрени от Министерския съвет. Работихме чудесно с министър Велизар Шаламанов и неговия екип. Трябва да обясним защо е необходима "Визия 2020". Разработеният план за развитието на въоръжените ни сили на базата на т. нар. Бяла книга, изтича в края на 2014 г. На служебното правителство се падна задачата в много кратки срокове да изработи нова визия, на базата на която да се направи план за следващия период до 2020 г., който да влезе в НС, когато то бъде съставено след изборите, и евентуално да бъде одобрена, променяна, дебатирана и т.н. Текстът на новата визия вече е преминал през координация както при нас, така и през всички останали институции с отношение към нея. Той е изчистен, ще бъде отново качен в интернет и ще бъде публично обсъждан.

Приема ли България Русия като заплаха?

Заплахата за България е конфликтът в Източна Украйна, в който са въвлечени две държави - Украйна и Русия. Това е заплахата за нас, но също така и конфликтите в Ирак и Сирия. Бойците на групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" заплашват както Близкия изток, така и външните граници на ЕС. Както и другите държави от ЕС, България подготвя военна помощ. Такава подготвят и Естония, Чехия, Хърватия, Германия, а Франция и Великобритания отдавна вече са се включили.  

За какъв вид военна помощ говорим, че ще окажем на Ирак?

Става дума за боеприпаси.

Вече е постъпило такова искане от Ирак, така ли?

Да, от иракското посолство в София е направено запитване за това какво можем да направим, за да помогнем. С помощта на нашите партньори търсим начин въпросните боеприпаси да бъдат транспортирани до град Ербил. Търсим възможности за оказване и на хуманитарна помощ. Знаете, че Николай Младенов - бившият ни външен министър, в момента е специален пратеник на ООН в Ирак. Ние сме в тясна координация с него, знаем какво се случва там, какви са рисковете и от какво има нужда. Рискове произтичат и от факта, че някои от бойците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" имат европейски паспорти. Част от тези бойци ще минат и през България. Трябва да си даваме сметка за тези неща.  

Бихте ли обяснил защо е добре да има търговско споразумение между САЩ и ЕС, което среща доста критики не само у нас, но и в Европа?

Първо, понеже бях обвинен, че излизам извън правомощията на един служебен министър, трябва да подчертая, че съм действал и сме заели позиция изцяло в рамките на взетите от Министерски съвет и одобрените от НС до момента решения. Бившият кабинет са написали в Годишната си програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения в ЕС за 2014 г. и са приели текстове, които потвърждават казаното от мен. Те казват следното - България ще бъде активен участник в процеса на развитие на търговските отношения и преговорите за сключване на споразумения за свободна търговия. България ще съсредоточи внимание върху Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между ЕС и САЩ, приоритетните за нас области са премахването на митата, подобряването на достъпа до американския пазар, особено за селскостопански стоки и хранителни продукти, премахване на нетарифните пречки пред търговията и т.н. Това е текст, приет от Съвета по европейски въпроси, под председателството на министър Кристиан Вигенин, одобрен от Министерски съвет и изпратен на бившето НС. А това, което аз съм споменал на срещата с посланика на САЩ Марси Рийс, е, че подкрепяме преговорен процес. Хората, които в момента хвърлят камъни, или лъжат умишлено, или не знаят какви решения са взимали самите те, или си правят кампании на гърба на служебното правителство, което е много жалко. По темата има безкрайно некомпетентно говорене. Някакви хора се опитват да плашат хората в България, а и в Европа. Има опити изкуствено да се вкарват теми, които не са обект на разговори със САЩ, като ГМО например. Разбира се, ЕС трябва да защити своите стандарти в преговорите.

Казахте, че не сте човек на САЩ. Чий човек сте, г-н министър?

Български човек съм, чий да съм (смее се). Ако съм приел да стана служебен министър, то е, защото, първо, аз не съм чужд на родната политика и второ, чувствал съм се длъжен да поема отговорност и няма да бягам от нея. Трето, зная, че дори и за къс период от време могат да се свършат полезни неща за България. Трябваше да се даде ясен знак, че България запазва своята европейска и атлантическа ориентация. Това е нещото, което ме е мотивирало. Защото при предишния кабинет това някак си бе поставено под съмнение, много от нашите партньори се съмняваха, че на България може да се разчита в рамките на ЕС и на НАТО като лоялен партньор. Бе създадена среда на колебание в тази насока и ние трябваше ясно да покажем къде сме.

Как се вписва проектът "Южен поток" в този контекст?

Това е проект, при който трябва да стане ясно кой какво е подписвал и какви са договореностите. Трябва да се извади на светло всичко, което се е случвало до момента. Ако този проект се реализира, трябва да е по европейските правила и стандарти. Има и други държави членки на ЕС, които са заинтересовани от него.