Министърът на отбраната Ангел Найденов участва като почетен гост в Конференцията на командващите Военноморските сили от Близкия Изток, която традиционно се провежда в рамките на международното военноморско изложение „DIMDEX 2014” в Катар. В конференцията участваха международни лидери, анализатори и експерти в областта на морската отбрана.
Министър Найденов, какви въпроси бяха в центъра на дискусиите по време на конференцията?
Всъщност, давате ми възможност да кажа, че с това посещение се опитах да съчетая разговорите с високопоставени представители на държавата Катар в лицето на министър-председателя, министъра на отбраната, началника на генералния щаб и посещение и участие в конференцията в рамките на изложението на военноморска техника основно, но не само. На това изложение беше представен един много широк спектър от бойна техника и оръжия. А в рамките на конференцията, за която споменахте бяха обсъждани въпроси, свързани с морската сигурност и беше представена в основни линии стратегията за морска сигурност на Катар. От наша гледна точка предизвиква интерес и любопитство преди всичко свързани с разработването на подобни мерки, стратегия, рамка за морската сигурност и на България. Но ако ми позволите да се върна на посещението, нека да кажа, че това беше едно посещение и на делегация, която включваше висши командири от българските въоръжени сили, начело с началника на отбраната, командира на военноморските сили и началника на ВМА. Посещение, което мога да наредя сред успешните и резултатните. Ако ми позволите, сред тези посещения мога да наредя и предпоследното посещение в Гърция и съответно двустранните срещи, които имах с мои гръцки колеги, с командването на въоръжените сили на Гърция, но затова ако остане време в днешното ни предаване. За Катар – активен политически диалог, интензивни контакти и активност, която намира израз например в сферата на отбраната и във военното сътрудничество, материализиране чрез споразумения и меморандуми, които изграждат и правната основа и съответно, които конкретизират отделните форми на сътрудничество. Всъщност, при това посещение бяха уточнени сферите на сътрудничеството в областта на военната медицина и на военното образование.
Може ли България да бъде полезна на Катар в тези области? Имаме ли какво да им дадем или по-скоро ще заимстваме техния опит?
Имаме и затова споменавам конкретните споразумения. За военната медицина предвиждаме изпращане и работа във военната болница в Доха на военни лекари и медицински специалисти. До този момент са вече сертифицирани от българска страна петима лекари. Това на практика е част от нашата помощ за създаването на едно високо специализирано военномедицинско заведение в Катар. За военното образование до две седмици се очаква катарска военна делегация, която да се запознае с условията, които предлага Висшето военноморско училище във Варна, съответно подписване на меморандум и изпращане на курсанти от Катар за обучение във Варна. Чрез разговорите, които имахме с министъра на отбраната на Катар и началника на генералния щаб, обсъдихме обучението на наши офицери в Катар по арабски език и съответно участието на катарски военнослужещи в учение и подготовка на полигоните в България.
Международната общност с тревога следи ситуацията в Украйна. От тази гледна точка беше ли коментирана по време на конференцията сигурността на морските граници?
Не. От тази гледна точка не е била коментирана и нямаше как да бъде коментирана, доколкото районът на залива е доста далече от Украйна. Разбира се, индиректно присъстваше, включително и в неофициалните срещи и разговори, които имахме с останалите участници. Те проявиха интерес към оценка на ситуацията от гледна точка на нашата страна, съответно интересуваха се от нашите мерки за морска сигурност. Разбира се, присъстваше и цялото напрежение, което има от гледна точка на НАТО и на европейските партньори по отношение на кризата в Крим и напрежението между Украйна и Русия. Но всъщност ще пропуснем, ако не отбележим, че освен тази посока, за която споменах, като разговори с представителите на катарското министерство на отбраната в сферата на отбраната и на военното сътрудничество, ако не коментираме и втората посока.
Коя е тя?
Споменах, че освен военноморска техника, имаше много широк спектър на оръжие и на бойна техника. Нека да кажа, че там имаше едно сериозно българско участие, макар и само с един щанд, на Института „Балевски“ на Българската академия на науките. Българските представители бяха водени лично от председателя на БАН акад. Воденичаров. Там бяха представени фактически нови разработки на морски мини и проект за охрана и защита на пристанища, който включваше и много широка гама от приложения, електроника, въоръжение и техника.
Макар и представени само с един щанд, в духа на „Галъп“ - „Къде сме ние?“ по отношение на съвременните технологии в областта на морската отбрана?
Имаме какво да предложим. Не случайно споменавам участието на представителите на БАН, респективно на България, начело с акад. Воденичаров. От разговорите с него и останалите представители – там беше и бившият заместник-началник на отбраната вицеадмирал Люцканов – разбрах, че има много сериозен интерес към онова, което те предлагат. Дано този интерес да се материализира и в конкретни договори. Естествено, нашите възможности не се изчерпват само с това. Вие добре знаете и слушателите на Радио „Фокус“ познават добре възможностите на българската отбранителна индустрия. Цялата гама от оръжия, от боеприпаси, електроника, които можем да предложим. Всъщност това не само българските граждани ще могат да видят в края на месец май, когато се организира Българското военно изложение „Хемус“ в Пловдив. Една от целите на моето посещение беше да разговарям и с различните представители, съответно да поканя техни фирми, техни делегации да участват в Българското военно изложение, което дава шанс, разбира се, и на българската отбранителна индустрия и на България. И нека да кажа така: третата посока, в която можем да отбележим резултати от това посещение, са разговорите ми с министър-председателя на държавата Катар, на която освен протоколните любезности, имах възможност да потвърдя българския интерес към развитието на партньорството с Катар поне в три направления. Първото е интересът по отношение получаването и купуването на втечнен газ, съответно доставките чрез съществуващите възможности и мощности в Гърция или изграждане на нов LNG терминал, съответно създаване на фонд с катарски капитали за кредитиране на малки и на средни предприятия в България. И третата е възможността за концесиониране и експлоатиране на различни находища с природни ресурси в България от катарски компании. Предадох този интерес от името на министър-председателя и на министъра на икономиката, който е и председател на смесената българо-катарска комисия. Всъщност това ми позволява да кажа, че само в рамките на няколко месеца - от началото на годината, имаме четири посещения на относително високо ниво от българска страна, на възможно най-високото ниво в лицето на държавния глава, което е едно свидетелство наистина за тази активност на отношенията и съответно за отличните отношения, които имаме с държавата Катар.
Завръщате се с добри новини след посещението си в Катар. Остава страната ни да положи и усилия за тяхното развитие. А ние, разбира се, ще следим резултатите от всички тези договорености. Благодаря Ви, министър Найденов.
Дано да се материализира тази активност в конкретни прояви и конкретни договори и, разбира се, взаимно изгодно сътрудничество.