Колегата Никола Миладинов вече е в студиото, а на пряката ни линия е външният министър Кристиан Вигенин, добро утро.
Добро утро.
Г-н Вигенин, написахте вчера в социалните мрежи - мораториум върху продажбата на земя на чужденци не е възможен. Българските депутати обаче решиха, че той си е съвсем възможен. Коментирайте това решение на парламента. Изненада ли Ви?
Изненада ме преди всичко начинът, по който се взимат такива решения, които могат да имат и ще имат най-вероятно сериозни последици за държавата и за отношението към България в рамките на Европейския съюз. Защото освен, така, субективните страхове и субективните анализи индивидуални на един или друг народен представител това решение не се базира на никакъв по-сериозен анализ всъщност наистина има ли такъв интерес към закупуване на българска земя. Няма анализ как това се отразява на пазара на земя, как това би се отразило на българските граждани. Единствено заради, така, субективните страхове, че някой ще дойде и ще изкупи българската земя, се взимат решения, които на практика дискредитират България, тъй като до този момент България никога не си е позволявала да нарушава ангажименти, поети чрез договорите, които подписва и ратифицира.
Ако българският парламент в очите на външния ни министър взема дискредитиращи България решения, как трябва да реагира правителството, част от което сте и Вие?
В края на краищата това е суверенна воля на най-висшия, най-висшата институция в България - Народното събрание, и правителството трябва да се опита и да изпълни това решение дотолкова, доколкото то е възможно. Разбира се, аз все пак смятам, че има все още възможности ние въпреки това решение внимателно още веднъж да анализираме какво следва от него и дали всъщност то има реално възможността реално да наложи такъв мораториум, защото все пак договорът за присъединяване е международноправен договор, който ние сме ратифицирали, който ние сме длъжни да изпълняваме, и не съм убеден, че чрез национални решения ние можем да имаме, тоест да вземем решения, които стоят по-високо от този договор, който правно обвързва България.
Последно по темата...
Така че тук въпросът, въпрос вече и на тълкуване вероятно и на Конституционния съд как това решение може и трябва да бъде изпълнявано. Но пак подчертавам, в края на краищата това е решение на Народното събрание и правителството трябва да се съобрази, трябва да направим всичко възможно това решение да бъде, така да се каже, да бъде реализирано на практика.
Едно финално изречение за тази тема, допускате ли, че е възможно депутатите да ревизират решението си, за да не стига то до Конституционния съд или пък да не влизаме в тежки процедури, които вероятно ще доведат до санкции за България?
Това е на теория възможно, на практика не знам дали е възможно. Истината е, че с това прибързано, бих го нарекъл, решение, без да бъдат направени предварително необходимите анализи и как то може да бъде изобщо реализирано, ни вкарва в една наистина доста сложна ситуация. Ще го обсъждаме с колегите, ще преценим как можем да реагираме и какви биха могли да бъдат оттук нататък стъпките на институциите.
Има ли полезни ходове въобще.
Точно така.
Репортер Никола Миладинов: Да, добро утро и от мен, г-н Вигенин. Поводът да ви поканим тази сутрин е участието ви в срещата на външните министри в Люксембург, от която вие се завърнахте. Една от централните теми беше "Източно партньорство" и по-конкретно акцентът беше върху Украйна. Въпросът ми е следният - какъв е рискът, приобщавайки все повече Украйна, Европейският съюз да предизвика нова руско-украинска газова криза и спиране на транзитния природен газ за България тази зима? Питам ви това, защото Владимир Путин предупреди, че подписването на споразумение за асоцииране и търговско споразумение с Украйна ще влоши икономическите отношения между Москва и Киев.
В най-лошите сценарии не е невъзможно да се стигне и до нови проблеми по отношение на доставките на газ между Русия и Украйна, но все пак ситуацията в Украйна и по отношение на газовия пазар и доставките на газ е по-различна, отколкото тогава, когато много българи останаха на студено, защото през това време... извинете, Украйна успя да изгради един доста по-сериозен капацитет по отношение на резервите, с които разполага. Все пак смятам, че освен това Русия не би си позволила да засегне по такъв начин отново редица страни - членки на Европейския съюз, а и в края на краищата решенията, които Европейският съюз взима и съответно Украйна, не бива да се взимат въз основа на икономически и политически натиск, който идва от трета страна. Ако това е суверенното решение на Украйна тя да подпише споразумение за асоцииране и съответно за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с Европейския съюз, то трябва да бъде уважено и България подкрепя Украйна в тези й намерения.
Трябва ли Европейският съюз да подпише с Украйна това споразумение, ако Юлия Тимошенко не бъде освободена от затвора, и Вие каква позиция по въпроса изразихте в Съвета?
Ние участваме и в една работна закуска на така наречените приятели на Украйна, а след това активно и в дискусията, която се проведе в рамките на заседанието на съвета. Нямаме особени различия в рамките на Европейския съюз. Украйна е поела ангажименти по няколко основни въпроса, които трябва да реши преди подписването на тези споразумения, и едно от тези условия е така нареченото селективно правосъдие и най-яркият изразител на тази политика в Украйна в предишните години е Юлия Тимошенко и все още пребиваването й в затвора. Има предложения, има конкретни идеи как може да стане, но е факт, че излизането на Юлия Тимошенко от затвора е едно от условията, които няма как да бъдат направени компромиси, и натискът от страна на Европейския съюз ще продължи до последния момент. Подчертавам, че това е, не е извиване на ръце, това са ангажименти, поети от Украйна преди много време, и очакваме наистина Украйна да изпълни този ангажимент. Дали по хуманитарни причини, дали по някакъв друг начин, но трябва да се намери едно разумно, приемливо за всички страни и трайно решение на проблема с Юлия Тимошенко.
Ваши колеги евродепутати от БСП Ви призоваха да поставите пред Турция въпроса за нелегалното пресичане на границата. Направено ли е това и ако да, получихте ли отговор на въпроса защо Турция допуска безпрепятствено сирийците да преминават браздата към България?
Този въпрос е обсъждан в детайли между министрите на вътрешните работи на България и на Турция и са договорени някои конкретни стъпки, които в момента са в процес на реализация. След срещата обаче и, така, договорените въпроси между двамата министри на вътрешните работи като че ли не се наблюдава особено подобрение на контрола на границата откъм турска страна, затова и моята преценка е, че вече идва време този въпрос да се постави и на по-високо политическо равнище. Ето защо съм поискал среща с моя колега министъра на външните работи на Турция, за да обсъдим тези и някои други въпроси. Разбира се, очаквам това посещение мое до Анкара да стане възможно най-скоро, а междувременно го поставих и пред председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой в два аспекта, вчера имахме такава възможност. Единият е политическа подкрепа и за България, от една страна, за наистина поставянето на въпроса и на най-високо равнище от страна на Европейския съюз пред Турция по отношение на охраната на границата с Гърция и с България. И вторият елемент - да се положат нови допълнителни усилия Европейският съюз да сключи споразумението за реадмисия с Турция, да се направи отново преглед на спорните въпроси по него и да се ускори работата максимално, защото подписването му ще даде, разбира се, и допълнителни възможности на България да се справя с бежанския поток, който влиза в страната.
Строителството на заграждения по границата не е ли доказателство за липсата на сътрудничество от страна на турските власти? Но в контекста на присъединителния процес на Анкара България все още не го е поставила това като проблем.
Вижте, този въпрос е сравнително отскоро, на практика от може би малко повече от два месеца имаме този засилен поток. Дотогава положението, без да е безпроблемно, не беше в такава степен драматично, каквото е в момента. Затова и този въпрос не е обвързан по никакъв начин с усилията на Анкара да продължи преговорите и процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Да, защото някои хора могат да кажат, че, ето, България има теза срещу започването на преговори за членство с Македония, но няма проблем с подновяването на преговорите за членство с Турция, както това беше предложено и от Европейската комисия.
Значи, по този въпрос естествено в рамките на процеса на преговори по споразумението за реадмисия например, което, пак казвам, ние искаме да бъде ускорено, защото това е, става все по-сериозен проблем не само за България, в този смисъл и за Гърция, и за другите страни, които косвено са засегнати от това, което се случва. Освен това ние приехме отварянето на... от много време насам всъщност беше блокиран преговорният процес, ние подкрепихме отварянето на глава 22 като сигнал за подкрепата на Европейския съюз и за възстановяването, така да се каже, на европейския ангажимент в Турция. Но не сме на етап, в който трябва да поставяме ултиматуми. Смятам, че все още не са изчерпани другите механизми за въздействие върху турската страна. А самото построяване на загражденията е една превантивна мярка. Трябва все пак да бъдем и, така, да проявяваме разбиране и към проблема, че това е една дълга граница и не може да очакваме абсолютно всички, които желаят да пресекат границата, да бъдат спирани и от турската страна...
Г-н Вигенин...
Ние също трябва да изпълним нашия ангажимент в този смисъл, но пак казвам - ще поставя този въпрос пред колегата външен министър.
...времето ни изтече. Само с да или не, моля Ви, само да потвърдите. В македонската преса се твърди, че по време на съвместното ви изявление в Атина с гръцкия външен министър сте употребил съчетанието "бивша югославска република Македония", а не конституционното й име. Да или не, вярно ли е това или не?
Има запис от изявленията ни, да, това е официалното наименование на Македония, на Република Македония, което се употребява в рамките на Европейския съюз и от самата Гърция. Като гост на гръцката страна не смятам, че направих грешка, употребявайки точно това име. Но, разбира се, България няма отношение към проблема за името и е признала Република Македония под това име - Република Македония, и то се използва официално от нашата страна в двустранните ни отношения.
Външният министър Кристиан Вигенин в "Преди всички" в едно интервю на Никола Миладинов.