Резултатите от изпитите и делът на отпадналите деца ще формират училищните бюджети, казва министърът на образованието и науката в интервю за в. „Монитор“

Г-жо Клисарова, учебната година започва след броени дни. Какви са очакванията ви, ще има ли нещо ново?

Да, до учебната година остават броени дни и бях много притеснена, защото за мен това беше голямо предизвикателство. Сега обаче съм доволна. Удовлетворена съм от работата на екипа на министерството. Осигурени са всички необходими учебници, помагала и документация за началото на учебната година. В повечето училища ремонтите са завършени. Те ще продължат само в 77 от тях. В учебните програми и планове няма резки промени, защото в образованието не бива да се правят такива. Дори и след като направим новия закон за средно образование, ще има преходен период от поне година-година и половина, за да могат учителите, родителите и учениците да се адаптират към промените. Така че ще има плавен преход към всичко ново. Иска ми се обаче през тази учебна година да направим две неща – едното е да можем да оптимизираме делегираните бюджети, да намалим диспропорцията между малки и големи училища, и второ - благодарение на оперативни програми и политики на МОН да мотивираме повече млади хора да следват педагогика и да бъдат учители. Ако успеем да направим това, ще бъде много добре.

По какви критерии ще се определя допълнителното финансиране на училищата, оптимизацията на делегираните бюджети?

Ще измерим добавената стойност на работата на училищата, но в процент успеваемост на националните външни оценявания (НВО), а не като стойност от успеха. Така например ако в четвърти клас 74% от децата не са издържали тези изпити успешно, а в 7-и клас този дял намалява до 50-60%, това е успех за училището и учителите и те трябва да бъдат мотивирани. Във формулата за оптимизация ще влезе и делът за отпадналите ученици. Това е много сериозен проблем. През последната година са отпаднали 3883 ученици, най-често по социални и семейни причини, а поради слаб успех техният брой е 62.

Успеваемостта на учениците ще е един от критериите за допълнително финансиране. Не ви ли притеснява, че учителите ще започнат да подсказват на учениците си по време на изпитите за НВО, за да изкарат по-високи оценки и съответно за да получи училището повече пари?

Да, това са едни тайни механизми, които съществуват, но те няма как да се докажат. Тук изникват въпросите - ако са им подсказали в 7-и клас, защо не са го направили в 4-и. Ако пък го направят и при двете, НВО няма да има премерена стойност.

Ще има ли промени тази година в матурите и изпитите за национално външно оценяване?

Не, няма да има промени във формата. Ако решим въобще да има, това ще бъде в един много по-дълъг период. Тази година учениците ще се готвят по стария формат. Разбира се, ще актуализираме въпросите в тестовете. Обсъжда се вариантът и да увеличим с един-два отворените въпроси в матурите, за да можем да мотивираме функционалната грамотност на децата и да насочим учителите да работят в тази посока.

Очакваме нов закон за средното образование, какви ще са новите моменти в него?

Винаги съм казвала, че законът ще наследи всичко добро от последния законопроект. Предполагам, че в зала ще се дискутира дали образованието е процес или статут. Трябва да формулираме ясно понятията обучение и възпитание в началото на закона. Въвеждаме и нова глава именно за учителите, за тяхното развитие и професионална квалификация,за стимулите за младите учители, с които искаме да ги привлечем. Друг нов момент е атестирането на директорите на 4-5 години, въвеждането на мандатност. Не може това да се случва само от страна на регионалните инспекторати. В това атестиране трябва да участват и учители, и родители, и синдикати.

Ще имат ли право директорите на повече от един мандат?

Разбира се, ако родителите, учителите оценят един успешен директор, той ще има право пак да управлява. Атестацията обаче е механизъм, който няма да позволи да се случи обратното – един неуспешен директор да управлява твърде дълго. Друг нов момент е свързан с финансирането на частните училища. Те няма да получават издръжка от държавата.

А четиригодишните ще ходят ли на задължително предучилищно образование?

Не, няма да ходят и това е друг нов момент в закона.

А петгодишните? При тях предучилищната подготовка остава ли задължителна?

Да, при тях остава. Средното образование ще е разделено на два етапа – първи след 10-и клас и втори след 12-и. От първи до четвърти клас няма да се повтаря, а с децата, които имат поправителен изпит, ще се работи през лятото. Това е европейска практика.

Казахте, че през последните десет години половината учители ще се пенсионират. Оптимист ли сте, че ще се справим с кризата за учители, която се задава?

Оптимист съм, ако това залегне като приоритет на правителството и се отделят средства за реформите и мерките, които предвиждаме - за стажовете, за практиките, за стипендиите за социалните мерки. Трябва да бъдем оптимисти, ефективното образование зависи от ефективните учители.

Според вас българските учители мотивирани ли са?

Срещнах много учители през последните месеци и се оказа, че в момента изключително важни са не само условията, но и личността. При едни същи условия при едни и същи заплати посетих училища, които работят безупречно. Работят по 20 европейски проекта и са въвели информационни технологии в учебния процес. Това доказва, че как се развива дадено училище зависи от обществото, директора и учителите.

Какво мислите за новите правила за екскурзиите? Някои от тях са много строги.

Аз не мисля, че трябва да ограничим екскурзиите, но те трябва да са безопасни за децата.