Започваме подготовката на следващия програмен период, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа“

Г-н Дончев, отчетохте пред ЕК 50% договорени пари по европейските програми. В третата година на програмния период това добре ли е?

Това означава, че 6 г. преди края на програмния период половината пари са в изпълнение, мобилизирани са и се движат там, където трябва да отидат.

А реалните плащания?

Не може да има реално изпълнение, ако няма договори. Но се справяме по-добре от предишния програмен период. Договореното е два пъти повече, а плащанията са с 6-7% нагоре.

Бихте ли направили сравнение с усвояването на еврофондовете в другите европейски държави.

Като проследим относителната класация по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, ние сме на 7-о място. В класацията на Европейския социален фонд сме на четвърто или пето.

Кои са отличниците?

Отказвам да правим такива класации, програмите са различни. Едно е програма, в която проектите са малки, както е в “Иновации и конкурентоспособност” или “Човешки ресурси”, които нямат инвестиционен профил, друго са тежките инфраструктурни проекти в ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” и в “Околна среда”. Това, което не е видно от числата, е, че има по-бавен темп на плащания на проекти, които са свързани с реформи. Има предварителни условия, които трябваше да бъдат изпълнени в сектора за водите, правосъдието, електронното управление. Реформите са свързани с промяна в законодателството, не е просто финансиране на проект.

Във водния сектор реформата се случи, сега остава да тръгне финансирането на проектите.

Сравнено с предишния програмен период, ОП “Околна среда” се събуди в последните години, водните

реформи бяха направени.

Има проекти за водния цикъл в няколко града, които са тръгнали. А другите?

Това са проектите, които започнаха при предишния период. Но ЕК казва, че пари за неконсолидирани водни територии не дава. Искането е не да оправяме тръбите и пречиствателната станция в един град, а да е на ниво област. Един язовир да не е само за едно населено място. Същото е и с пречиствателните станции.

Предвидени са 59 млн. лв. за инвестиционни проучвания във ВиК сектора, а кога ще е финансирането?

След реформите в сектора ЕК казва: Спокойно можете да инвестирате. Но да не забравяме, че това предварително условие го затворихме преди няколко месеца. Спомняте си каква истерия имаше за тези предварителни условия - няма да ги изпълним, имаше политически сблъсъци. А ако не бяхме успели, това означаваше, че ни спират парите. Имаше тежки преговори за някои от тях до последния момент.

Какво предстои догодина?

Първата половина на 2018 г. ще бъде напрегната. Същите хора, които ще следят всичко да се изпълни с добро качество, от края на тази година започват подготовката на следващия програмен период. Сегашният приключва през 2023 г., но новият започва през 2020 г. Акцентът ще бъде регионална политика. Сега имаме национална и общинска. Няколко неща са сигурни в аванс, трябва да се намери начин да има регионално ниво на планиране и инвестиране.

Масовото мнение е, че след 2020 г. няма европари за инфраструктура. Какво ще се случи с Кохезионния фонд?

Кохезионната политика ще е обвързва с реформи, но да няма кохезия, означава ЕС да се отрече от себе си. Знаете, че при създаването на общия пазар започва политика да се подпомогнат по-малките и по-бедните да станат по-богати. Дебатът по кохезионната политика току-що стартира. На последния съвет, това, по което се спори, е обвързването на кохезионната политика с върховенството на закона. Ако има съмнения, че в някоя държава не съществува върховенство на закона, да се спират пари.

Второто е обвързването на кохезионната политика с икономическото и социалното управление. Ясен приоритет е икономиките да се развиват. Обсъжда се размерът на националното съфинансиране, както и кои инструменти да бъдат управлявани на ниво ЕК. В една сфера като иновациите е нормално тя да има водеща роля. Но не може да се приеме, че има компетенции, примерно за проекти в община Тутракан.

Стара тема е къде е балансът между инвестициите в инфраструктура и в човешки капитал. Миналата седмица един директор в ЕК ми каза, че са важни инвестиции в човешкия капитал. Отвърнах му, че когато строим пътища или училища, не инвестираме в тухли и бетон, а в хората. Каква ще е ползата, ако дадем пари на малки и средни предприятия, а те не могат да си изнесат продукцията заради лоша инфраструктура.

Най-горещата фаза на тези дебати ще бъде в средата на 2018 г.