Господин Димов, как по-безболезнено за околната среда може да се разшири капацитетът на сегашния лифт в Банско или да се изгради нов?
По принцип законите са така направени, че да намерят баланса между опазването на околната среда и икономическото развитие. В случая първо трябва да има план за управление на Национален парк “Пирин”, който ясно да казва какво може да се прави и какво не може. В момента старият план е изтекъл и процедурата за промяната му не е завършила. Новият план се обжалва в частта му за това дали трябва да има екологична оценка за него, или не трябва да има.
Вие твърдите, че не трябва да има ли?
Ако помните, по време на служебното правителство екоминистерството излезе с няколко противоречиви становища по този въпрос, което направи съдебната процедура още по-сложна. Наскоро мина първото дело по същество и второто заседание е насрочено за догодина. Това ще продължи много дълго. Затова кметът на Банско поиска наскоро да довършим старата процедура за промяна на плана, която беше стигнала до етап внасяне в Министерския съвет за одобрение. Направихме го, но това е само първата стъпка Планът само разрешава да се появят инвестиционни проекти. Всеки от тях обаче трябва да мине поотделно оценка за въздействие върху околната среда.
Ние така сме транспонирали европейското законодателство, че сме направили процедурите по-рестриктивни. Догодина законите за защитените територии и за биологичното разнообразие ще бъдат променяни заради новият подход за управление на “Натура 2000” и в рамките на тези промени ще се прецизират отделните процедури.
Какво точно предлагат двете работни групи по чистотата на въздуха, които трябваше да набележат мерки - по отношение на отоплението и по отношение на транспорта?
Когато говорим за отоплението, има две линии, по които трябва да се работи. Едната се отнася до горивото, а другата – до отоплителните уреди. Сега нито дървата и въглищата, нито печките отговарят на изискванията. Ако например отсечете през август едно дърво и го продадете още през септември, при изгарянето му през ноември ще имате далеч по-големи вредни емисии, отколкото ако го чакате добре да изсъхне, примерно година и половина. Вредните емисии са с около 40% по-високи. Така че това ще е едната мярка, която обаче изисква много строг контрол.
Как точно ще се контролира това?
Това е въпрос пред структурите на земеделското министерство и по-конкретно агенцията по горите. Контролът няма да е лек, но и задачата, която имаме да решаваме, не е лека. Ще дискутираме какво точно трябва да променим, но крайният резултат трябва да е, че дървата за огрев, които стигат до пазара, трябва да бъдат добре изсушени.
А с въглищата какво правим – почти всички въглища в България са с високо съдържание на пепел и сяра?
Така е, тези въглища могат да бъдат горени в тецовете, защото те имат очистващи инсталации. Затова ще насочим вниманието си към търговците. На пазара не бива да се допускат такива въглища. Такъв контрол в България има за ред други стоки в магазините и не виждам проблем да осъществим контрол и над въглищата за огрев. Това също е стока, при това влияе върху здравето на хората.
И какъв процент пепел и сяра ще са допустими?
За конкретни проценти в момента не мога да говоря, още повече че предстои обществена дискусия. Но наблягаме предимно на пепелта, която причинява фини прахови частици във въздуха. Ние със сярата нямаме проблеми. За печките също очаквам дебати, които сигурно ще продължат дълго. За тях ще въведем европейските стандарти, които така или иначе трябва да влязат в сила от 2022 година. Ще направим такава програма заедно с икономическото министерство, че производителите и търговците да имат достатъчно време да се приспособят. Става въпрос за следното. Сегашните масови печки имат ниско КПД, което води до изгаряне на по-големи количества дърва и въглища. Съвременните печки имат и вторично, а някои – дори и третично горене, което решава проблема.
Не казвайте, че ще влизате по домовете на хората да им проверявате печките.
Спокойно, това няма да стане за една нощ, а и никой няма намерение да кара хората да подменят печките с нови. Просто досегашните няма да се допускат до пазара, защото няма да отговарят на техническите стандарти. Контролът ще се прави от Държавната агенция по метрология и технически надзор.
А как ще се контролират такива случаи като във “Факултето”, където горят гуми, кабели и стари дрехи, за да се топлят?
Ако имах готов отговор, щях да ви го дам. Очевидно трябва да направим промени в закона по отношение на санкциите. Ние така или иначе ще предвидим санкции за дървата и въглищата, които не отговарят на стандартите.
Другата работна група – за транспорта, ще затегне ли контрола над сервизите и какво точно предлага?
Ясно е, че при първоначалната регистрация на автомобилите, която се извършва от КАТ, трябва да има строг контрол. По-точно – те да разполагат с газанализатори и да не допускат да се регистрират коли, чиито изгорели газове превишават нормите. И по сега действащото законодателство липсата на катализатор или неговата техническа неизправност е нарушение на закона. Но КАТ няма средствата и уредите трябва да му бъдат купени. Това може да бъде направено по някоя от нашите оперативни програми, просто МВР ще направи проект и ще кандидатства.
Другият проблем е при сервизите за периодични технически прегледи. Знаете, че сега те са снабдени с видеокамери, и на пръв поглед контролът там е много голям. Има обаче една “дребна” подробност – техните газанализатори са мобилни и не са свързани с компютрите, които се следят директно от автомобилната администрация. Т.е. показанията им се нанасят на ръка, което дава възможност за манипулации. Ето на това предлагаме да се сложи край. Министърът на транспорта вече работи по тази тема.
А ще се забранят ли дизеловите коли изобщо, каквито твърдения се появяват от време на време?
Изобщо не се обсъжда подобен тип мярка. Днес обаче ще чуете как може да се стимулира покупката на електромобили в България, как може да се разшири мрежата от зарядни станции за тях в цялата страна. Тези мерки ще бъдат представени от други министри.
Като говорим за стимули, ще бъде ли възможно у нас да се субсидира покупката на електромобил с 10 000 евро като в Румъния?
У нас Националният доверителен екофонд субсидира с по 1 млн. лв. всяка година покупката на електрически превозни средства, вярно – не за частни цели, а за общини и държавни институции. Но трябва да ви кажа, че интересът не е особено голям. Субсидиите сега са по 20 хил. лв. за кола и 40 хил. лв. за електробус. Такива са ни възможностите.
Изобщо ли не се мисли за диференциация на данъка в зависимост от емисиите изгорели газове?
Стимулирането, за което говоря, минава и през данъчната политика. Но това е най-тежката част, защото трябва да си даваме сметка за социалната чувствителност на този въпрос.
Не смятате ли, че когато икономиката върви нагоре и благосъстоянието на хората расте, моментът да се направи данъчна реформа с акцент върху екологичността на превозните средства вече е отминал?
Не съм съгласен. Даже напротив - част от повишеното благосъстояние е и грижата за здравето. Т.е. ще е стимулиращо да предприемем такива мерки. Защото когато сте в окаяно състояние и търсите как да се нахраните, можете да мислите само за днешния ден. С благосъстоянието идва и възможността хората да се замислят за въздуха, който дишат. И тогава те ще възприемат и мерки, срещу които иначе в момента биха негодували.