Летният сезон започна и хотелите по морските курорти вече са пълни, а за август свободни легла се намират трудно. Известност придобиха няколко инцидента, свързани с ръкопашни схватки. Добро утро казвам на Николина Ангелкова, министър на туризма. Добре дошла.
Добро утро.
Как изглежда сезонът в началото?
Сезонът изглежда много добре, очакваме наистина да бъде доста по-добър от миналата година знаете имахме един изключително силен и успешен летен сезон. Тази година очакваме ръст между 7 и 10 % за лятото, което наистина ще доведе до по-големи достижения в сектора, особено в областта на летния туризъм. Основно очакваме гости от Германия, знаете за миналата година те бяха нашият основен целеви пазар, на първо място. Към момента наблюдаваме ръст между 15 и 29% през големите туроператори, с които работим, като ТУИ, „Томас Кук“, „Дер Туристик“. Наблюдаваме значителни ръстове и от Чехия, Полша. Миналата година тези пазари също имаха бум. Не случайно имаме и съвместни по отношение на сигурността смесени патрули България и Чехия, също така България и Полша, България и Румъния именно заради това, че наблюдаваме значителен интерес от страна на тези дестинации и съответно за нас е изключително важно да гарантираме сигурността и безопасността на туристите. По отношение на летищата Варна и Бургас там към момента ръстовете на заявените полети варират в рамките между 5 и 10 %, т.е. едно средно число от около 7-8 % би могло да се обобщи за двете училища. Така че очакваме един доста силен сезон и, разбира се, много е важно и мерките, които предприемаме, за гарантираме безпроблемното и спокойно провеждане на лятната ваканция на всички, които са избрали Българското Черноморие.
Сега обаче кои са избрали Българското Черноморие, колко българи са избрали Българското Черноморие, ме интересуват. Ние с Вас много често говорим за чужденците, които идват, но дайте да обърнем поглед към нашия вътрешен туризъм. Какви са тенденциите?
Вътрешният туризъм е много важен за нас. Знаете още със създаването на министерството ние поставихме на първо място и в националната програма за туристическа реклама развитието на вътрешния туризъм, включително и в момента със старта на мандата на кабинета с министър-председател Бойко Борисов започнахме отново да разработваме различни инициативи, свързани с кампании за насърчаване на вътрешния туризъм. За миналата година, лятото по-специално, гледаме този период, имаше реализирани на 5 милиона нощувки от българи по Българското Черноморие. Очакваме тази година да има лек ръст в рамките на от 2 до 5%. Защото традиционно най-силен е нашият летен продукт. Със сигурност предполагам сега ще обърнете въпроса и ще кажете ама колко са избрали да почиват в чужбина. Няма, наистина е много трудно да сравняваме различни неща. А ако трябва да се обърнем към вечното сравнение България – Гърция, което правим непрекъснато, особено когато сме разгара на летния сезон, всъщност на годишна база абсолютно по един и същи начин изглеждат числата за това колко гърци са посетили България и колко българи са посетили Гърция, движат се в рамките на милион, милион и сто хиляди. Разликата е в полза на Гърция с не повече от 40-50 хиляди българи, които посещават Гърция, на годишна база говоря. Разбира се, повече българи посещават Гърция през лятото и повече гърци посещават България през зимата. Но това е абсолютно нормално, защото…
Защото те идват при нас на ски туризъм.
Точно така.
Но извън тази традиция също, за която си говорим, морски туризъм, летен туризъм и акцент морето, имаме възможност и за много други – селския туризъм. Уикенд ваканциите…
Културно-историческият туризъм.
Културно-историческият туризъм, СПА-туризмът.
Основни в нашата програма за национална туристическа реклама и за това да превърнем България в целогодишна туристическа дестинация. Знаете, заложихме на културно-историческия туризъм и балнео- и СПА туризма и в момента осемте културно-исторически дестинации, които разработихме и които минават през около 70 населени места и над 170 културно-исторически и изобщо като цяло туристически атракции придобиват все по-голяма популярност. Ние стартирахме и продължаваме специална кампания за разработването на интерактивни карти и брошури за всеки един от тези маршрути и всъщност идеята е максимално да подпомогнем усилията на туроператорите и турагентите във връзка с популяризирането на страната. Започнахме да надграждаме и статистическите данни и като цяло анализите в тази част и всъщност анализите, които сме направили за посещенията по тези културно-исторически обекти от миналата година, когато всъщност ги създадохме, показват има лек ръст в рамките от 10 до на някои места включително и 40-50 % на тези обекти, които са включени в културно-историческите маршрути. Всъщност ние правим тези анализи основно за тези, за които се събират такси. Защото в противен случай е много трудно да изчислим и да ги следим точно колко туристи са ги посетили. Но например един Бекликташ в Приморско заради това, че е включен в дестинации за морските крепости по Българското Черноморие, морските крепости на България, всъщност отбелязва почти двоен ръст на посетителите и непрекъснато разнообразяват продукта, като там показват и легендата. Тоест ние залагаме и на легентите за България. Знаете, че това също изключително много продава и е важно освен самата дестинация ние всъщност да надграждаме продукта и с изживяванията, които всеки един турист търси. И това се случва по най-добрия начин с „Легендите за България“. Ние стартирахме специална инициатива „52 легенди за България“ и всъщност предстои да направим и видеоклипове за тях, за да може допълнително да надградим тези усилия. Знаете също, че миналата година проведохме и Световния конгрес за древните цивилизации в България в сътрудничество със Световната организация по туризъм. Именно фокусът беше културно-историческият туризъм, траките. Така че при всички положения ние ще продължим да надграждаме тази тема, която е ключова за нас, и всъщност поради това, че конгресът премина изключително успешно, получихме покана от Световната организация по туризъм и следващата година да проведем второ издание на този конгрес отново в България. И ще работим в тази посока, за да надградим това, което поставихме като основа, и всъщност това е един изключително добър начин да популяризираме нашата страна в световен мащаб.
Това ме подсеща обаче, всичко, което казахте, че си говорихме с наши фармацевти, които са страхотни застъпници на това в София да бъде Европейската агенция по лекарствата, която в момента е във Великобритания. Те ми обясниха следното: Че става дума за невероятно развитие на тип конгресен туризъм, защото събитията около тази агенция били много полети и много хотели.
По принцип събитията около всяка една международна агенция и организация са изключително много и е важно ние да се борим на територията на нашата страна да има седалище някоя от европейските агенции. Със сигурност това е един от основните приоритети в работата на кабинета. Разбира се, че състезанието, битката бих казала ще бъде много трудна, защото има доста желаещи. Но ние на всяка цена сме направили усилие да се преборим България да получи европейска агенция на своя територия със седалище София. Но извън това ние предвиждаме съвместно с Министерството на здравеопазването да се фокусираме и върху развитието на т.нар. здравен туризъм. В тази връзка ще организираме октомври месец международен конгрес за здравен туризъм съвместно с водещи специалисти в областта както от България, така и от чужбина и заедно с Европейската комисия. Досега не сме имали фокус върху здравния туризъм, но смятам, че тази ниша бихме могли много успешно да я развием. Още повече че има доста добри отзиви, а и желание от страна на медицинското съсловие това да се случи. Вече сме провели редица разговори в тази посока и предстои да фиксираме октомври месец кога точно ще проведем конгреса, но ще работим в тази посока.
Какво се случва и какви са резултатите обаче, ако се върнем към актуалния сезон, от проверките, които правите по плажовете. Миналата година постигнахте някои успехи, сега обаче по-добре ли стоят нещата или отново?
Проверките сега започват, ние сме в началото на активния сезон. Всъщност откакто сме стартирали новия мандат, те проверките не са спирали и ще продължат и през целия активен сезон. Защото е важно да осигурим нормалното протичане на сезона, важно е да гарантираме, че се спазва законът. Всъщност това, което и ние винаги сме целели, особено с прехвърлянето на концесиите и управлението на морските плажове към Министерството на туризма, бе да създадем една нова концепция, свързана с групирането на морските плажове. Вчера проведохме обществено обсъждане на проект на промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които предлагаме. И всъщност предстои да групираме плажовете в четири основни групи именно за да можем да постигнем целта за всяка една група да има отделна методика за концесионно плащане минимално и това да доведе до намаляване на цените на чадъри и шезлонги, това, което всъщност ще отличи всеки един плаж от друг такъв. Защото те са различни със своите индивидуални характеристики. Основно се радвам, че телефона, който обявихме за сигнали и нередности и за предложения, функционира много добре и непрекъснато получаваме обаждания от туристи, включително и от концесионери и наематели. Което показва, че хората търсят и се интересуват от това какви са техните права и задължения, свързани изобщо както със стопанисването, така и с използването на морския плаж.
Има ли обаче някакви нарушения, които сте констатирали, които силно ви притесняват в момента?
Има нарушения, които сме констатирали непрекъснато, чак сигурно да ни притесняват, не.
Тоест дребни нарушения, големи сигурно не сте намерили все още, така ли?
На този етап нямаме намерени драстични големи нарушения. Разбира се, тепърва предстои да правим проверки за всеки един плаж. Към момента сме проверили една част от Северното, една част от Южното Черноморие. Мобилните екипи на министерството са там. Наблюдаваме нарушения в посока, може би едно-две леки нарушения има в посока поставяне на преносваеми обекти, особено в Равда на един от плажовете, които надвишават одобрената схема. Предстои съответният обект да бъде премахнат. Защото трябва да отговаря основно на 2% основна и 2% допълнителна площ, съгласно (не се разбира…), която е разрешена. Също така основно хората питат дали се спазва площта свободна и платена зона. Това можем и го установяваме със специални замервания. Следим непрекъснато какво се случва, включително имаме сигнали и за нерегламентирано ползване на пясък от страна на трети лица, извън концесионери и наематели. Така че проверяваме всякакви сигнали.