Фермерите вече ще подават проектите си по електронен път, казва министърът на земеделието, храните и горите пред в. „Стандарт”

Господин Порожанов, излязоха резултатите от проверките за двойния стандарт на храните, които наистина показаха разминаване в качеството и съставките на продукти с една и съща марка, продавани у нас и в други страни от ЕС. Най-фрапантно бе разминаването в цените, като се оказа, че някои продукти у нас са значително по-скъпи от същите в Германия и Австрия. Какво може да се направи за защита на българския потребител?

Темата за двойния стандарт на качеството стартира от това, че в едни и същи продукти има разминаване в съдържанието, което бе констатирано както в страни от Централна и Източна Европа, така и в България. Проверките в Словакия и Чехия показват почти аналогични резултати като нашите. В около 20% от продуктите, които се продават на българския и на западния пазар, се установява различие в съставките. Това може да се третира като нелоялна търговска практика и нееднакво третиране на европейския потребител. В тази посока са и всички констатации, които останалите колеги от страните членки установяват. В средата на юли словашкият министър ще внесе една декларативна информация, която ние ще подкрепим заедно с другите страни членки. Тя е, че трябва да бъдат предприети мерки за уеднаквяване на стандартите и съставките в продуктите, които се предлагат на единния европейски пазар. Ние навлязохме в анализа малко по-дълбоко, за да видим има ли разлика в органолептичните качества на продуктите и най-важното – във физико-химичния състав, да се види дали това, което е изписано на опаковката, се съдържа в същите съотношения. По отношение на органолептиката – да, беше констатирано различие в три от продуктите. Хубавото е, че ние не открихме проблеми във физико-химичните анализи. Направихме много допълнителни проби, за да се установи, че няма заместители - както от соя, така и от други видове меса в месните продукти. Това, което беше установено като отклонения, е в рамките на допустимите норми от регламента, приет през 2011 г. Направихме тази задълбочена проверка, защото в една от страните членки бе установен и такъв проблем. Това, което на мен би ми се искало, е да направим още една проверка за съпоставяне на съдържанието на етикетите.

Какво ще се направи - въпросът ще бъде разгледан на Съвета на министрите в ЕС. Други институции в лицето на българския и европейския омбудсман също подкрепят взимането на мерки в посока да се третира еднакво европейския потребител на ритейл пазара. Въпросът вече е отнесен и до еврокомисаря по правосъдие и защита на потребителите.

Това, което забелязахме в цените, въобще не е най-доброто, което очаквахме да видим – 16 от 31 проверени продукти са със завишени цени на българския пазар. Давам пример с най-фрапантния случай – детско пюре, което ние сме закупили за 55 евроцента от верига в Германия или Австрия, в България се продава за 2, 29 лева. Това е над 100% увеличение на цената.

На нас не ни пречи да правим един текущ мониторинг с Комисията за защита на потребителите /КЗП/ , като купуваме един или два пъти в месеца масови продукти и сравняваме цените. За да можем да наблюдаваме движението във времето и да информираме тези големи супермаркети за нашето притеснение.

Но тъй като става въпрос за свободен пазар, институциите не могат да се намесват, просто могат да следят пазара.

В петък имам среща с федерациите на потребителите и КЗП, за да видим техния инструментариум. Да, това са пазарни отношения. Но най-малкото ние можем да изразим официално своето притеснение пред тези вериги, които продават един и същ продукт със значителна разлика в цените, които са завишени на българския пазар.

Бизнесът с храни се оплаква от изключително висок сив сектор. Според последните данни на АИКБ, сивият сектор като цяло е паднал до 29%, но при храните се смята, че е около 50%. Какви мерки могат да се вземат в тази насока?

Това е така, констатирахме го и на среща преди седмица с асоциациите от хранителната промишленост, както и на Съвета по животновъдство – има много ферми, които не работят по правилата. Това създава предпоставки за сив сектор. Ще направим среща и с двете групи, за да идентифицираме проблема. Можем да предложим план за действие на правителството, тук трябва да бъдат въвлечени и други институции, защото сивият сектор означава криене на данъци, създаване на неконкурентна среда за легалните производители и проблеми в тяхната финансова устойчивост. Затова и в момента правителството предприе мерки за решаване на проблеми с контрабандата, по границите, проблеми с горивата. Така че тенденцията е явна и ние можем да я развием и да предложим мерки, за да запазим устойчивостта на всички легални производители, които произвеждат съгласно стандартите и качествена продукция.

Преработвателнят бизнес инвестира доста в разширяване и модернизация на предприятията през последните години. Сега обаче се нуждае от нови пазари, тъй като българският е тесен. Как може да помоне държавата?

Тук трябва да се работи систематично - от производството през преработката, продуктът да бъде с разпознаваема марка не само у нас, но и на европейския пазар и в трети страни. През годините бяха инвестирани много европейски средства в преработка – имаме вече втори програмен период, плюс САПАРД. Много инвестиции са направени за преработка на плодове и зеленчуци, в млечния и месния сектор.

Държавата няма безкраен капацитет да прави износа както преди 30 г. на базата на междуправителствени споразумения. Затова е много важно фирмите да участват в изложения, подпомагането от държавата.

Между 19 и 28 януари 2018 г. на панаира на храните „Зелена седмица" в Берлин, България е страна партньор и ще има щанд от 1600 квадратни метра – цяла палата. И ние ще имаме възможност да предложим заедно с българските производители всичко най-добро, което ще бъде показано в тази палата, като всичко това ще бъде за сметка на държавата. Успоредно с това вече сме в разговори с МЕТРО, за да могат веригите, които са около Берлин, да направят щандове, където част от продукцията ни да бъде предлагана.

Факт е, че изнасяме много повече суровини, отколкото преработени продукти. Това обаче има и своите минуси, тъй като добавената стойност отива в други страни. Има ли възможност за обръщане на тенденциите?

Това, че изнасяме много произведена продукция, а не преработена, тръгва от зърнения сектор, защото България е голям производител на зърно – един от най-добрите като качество и като добив. Произвеждайки между 5 и 6 млн. тона жито заедно с ечемика и рапицата и потребявайки около 2 млн., ние няма как да не експортираме останалото количество и това тежи в баланса на произведената продукция. Но отново се връщам на инвестициите в преработката, които целят добавената стойност да остава в България. Ще ви дам един пример от миналата година, в който имаше желание да се направят проекти за преработка на шипки. Досега те се изнасяха за Германия, там се разделят на четири компонента и се извличат най-различни екстракти, от които се печели. Вече има доста големи масиви с шипки в един-два региона в страната. Нашите производители се опитаха да направят инвестиции, за да може цялата преработка да остане в България. Това е една малка ниша, но е симптоматично. Неслучайно вече се финансира по програмите закупуване на различни видове хладилни инсталации, страшно много проекти има за преработката на плодове и зеленчуци, за подготовка на сокове, за млечната индустрия. Колкото повече ние преработваме млечната суровина качествено, толкова повече ще пада проблемът на нашите млекопроизводители относно изкупуването. Те просто трябва да си оправят качеството и там , където има проблеми, да ги изчистят, защото БАБХ е безкомпромисна.

Какви европейски механизми има за стимулирането на преработването и обръщането на тенденцията?

Това е Програмата за развитие на селските райони и конкретно мярка 4.2. В момента има прием, който е за 163 млн. евро субсидии, което означава проекти за над 320 млн. евро . Тъй като има доста постъпили предложения за реални проекти, които са в точките между 55 и 45, обмисляме дали има възможност да увеличим бюджета по мярка 4.2 преди втория прием. За втория прием има около 100 млн. 4.2 е бившата мярка 123, по която също се инвестира много в предприятия за преработка. Ние правим един анализ на изпълнението. Поради това, че са големи проектите като стойност, между 15 и 20% от кандидатите не успяват да ги реализират. Може би някои не могат да намерят финансиране, защото става въпрос за проекти между 1 и 3 млн. евро. В други случаи може би са си надценили възможностите да реализират подобен проект. Затова ние ще имаме и наддоговаряне по тези мерки, така ,че да можем пълноценно да усвоим парите. Затова аз давам приоритет – ако трябва да се дава допълнително финансиране, то да бъде за тези мерки, които създават принадената стойност, а не в разни мерки за компенсиране на това, че ще храним гъските в определен период от годината.

Горите вече са под прякото управление на министерството. Как ще се решат проблемите с незаконния дърводобив, с контрабандата на дървесина и, разбира се, с летните пожари, които знаем, че не винаги са случайни.

Към темата за горите аз бих добавил още нещо, което е не по-малко обезпокоително - здравето на гората. Темата с горите е една от най-динамичните за нас през последните няколко седмици. Първо, от гледна точка на незаконния добив – проверките са много засилени, над 15 000 досега и над 280 кубика конфискувана незаконна дървесина само за последната седмица. Ще възстановим една практика, която е отпаднала преди 2 г. – шестмесечната инвентаризация на горите там, където се извършва сечта, както и контролните горски пунктове. Така че симбиозата, която се наблюдаваше в сектор добив и контрол, постепенно ще дойде на мястото си.

Тук има и много неща, които трябва да се направят за начина, по който се възлага сечта. Неясно защо са занижени изискванията за електронни търгове. Защото когато има неявен електронен търг, няма как да се споразумяват помежду си участниците.

Готов е докладът ми за електронните търгове, тези дни ще пусна и заповедта за увеличаването им. Това съм го съгласувал и с премиера господин Борисов.

Има една масова практика - добив на корен. Това означава, че добиващото предприятие влиза, добива, изнася и продължава надолу, като единствено заплаща такса корен на държавното предприятие. Това трябва да се намали, да се засили продажбата на склад, да се преценят възможностите държавните предприятия да създадат собствени дърводобивни възможности. Тук проблемът е по-скоро в това дали биха си намерили работници, които да го правят.

Относно противопожарните мерки – планът за превенция е изпълнен от държавните предпирпятия, инвестирани са над 2 млн. лева в противопожарни мерки, включително и в минерализовани ивици, които да отделят горите, които са с дължина над 2000 км. Както и в противопожарни кули.

Но за нас най-притеснително в момента е състоянието на горите от гледна точка на заболяванията – съхненето на горите, като основният вредител е короядът,. До момента това не е лекувано може би както трябва. Защото всеки един масив, пожълтял насред гората, когато бъде изсечен, короядът вече не е там, той се е разпространил. Така не се решава проблемът. В момента се изготвя доклад за състоянието на горите с мерки, които трябва да се предприемат. През тази седмица поканихме всички научни светила в горския сектор, проведохме задълбочен дебат, имаме подкрепата им и желанието за сътрудничество, включително и да съгласуваме плана, когато е готов. Ще направим и доста снимков материал , от който да се визуализират проблемите, за да можем да предложим по-ясна визия за мерки. Това ще бъде комуникирано и с природозащитните организации, явно ще трябва да се приложат и някои не много популярни мерки, затова всичко трябва да стане публично и ясно. Защото в момента можем тихомълком да подминем темата, но гората няма да оздравее. Тя няма да оздравее и с нашия план, но въпросът е да се пресече разрастващото съхнене.

Какво прави министерството за облекчаване на административната тежест за бизнеса?

Едно от най-тежките министерства е земеделското. Защото имаме и много големи второстепенни разпоредители, фонд "Земеделие" също е към министерството, той е първостепенен разпоредител. Услугите в цялата система са 270. 173 режима, 9 лицензионни, около 70 разрешителни, още толкова регистрационни и съвсем малко уведомителни. Направихме проверка на документите, които се съдържат и изискват и направихме своите предложения за отпадане на 15 режима и около 100 документа, като, разбира се, това е първа проверка на ситуацията. Аз предложих на заседанието при обсъждането, че би било добре експертите, които координират процеса, заедно с наша група, да прегледаме още веднъж и да видим дали не можем да намалим изискваните документи. За съжаление не можем да направим масово облекчаване, тъй като много режими или услуги са свързани с европейски изисквания или регулации, които не можем да избегнем. Общата селскостопанска политика е една от основните теми за обсъждане през тази и следващата година. Основният призив на всички заинтересовани е опростяване на бюрокрацията, която не е малка в изискванията за усвояване на европейските средства. Това не трябва да създава предпоставки за лоши практики, но е задължително, за да облекчи работата както на администрацията, така и на нашите бенефициенти.

Другото, което в следващите седмици и месеци ще направим, е приемът на документи във фонд „Земеделие” да премине към системата ИСУН. Защото в момента приемите във фонд „Земеделие” вървят по един доста сложен начин - всеки отива с документите си в нашите регионални офиси, там започва един огромен преглед на документи, проверки, извиват се огромни опашки. Това нещо ще бъде избегнато чрез електронното подаване през ИСУН, включително и ще се намали влиянието на „малката правда” на експерта, ще снижи рисковете от корупционни практики.