Министър Захариева, ще имате четирима заместници, защо толкова?
Да, четирима ще са, благодаря им, че се съгласиха да са част от екипа. Защо четирима? Знаете, че в годината на председателството на Съвета на ЕС, макар да имаме министър, който отговаря за това, работата на Министерството на външните работи ще е изключително важна. И не е само заради председателството, но и във връзка с европейския дневен ред и Бялата книга на Европа, работата е много, затова единият от заместник-министрите ще е фокусиран върху тази тема.
На кого ще поверите този ресор?
На г-жа Емилия Кралева, която преди това беше наш посланик в Гърция. Досега тя беше политически директор на министерството - един от най-важните постове, и участваше във формирането на всички позиции на България в Съвета по външните работи, които обхващат не само външната политика, но и сигурността, търговията.
Ще имате и 25-годишен заместник – Георг Георгиев...
Младостта не е порок, надявам се. Той ще бъде един от най-ценните хора, защото има външен поглед. А е хубаво в политическия кабинет да има външни хора. Например в консулските отношения е необходим външен поглед, в правата на човека също. Нека да го съдим по делата. Има много примери и в Европа. Само ще спомена австрийския ми колега Себастиян Курц, който бе лидер на младежката организация на Австрийската народна партия и на 25 години бе назначен за държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, а на 27 години бе избран за външен министър. В първата си година като дипломат №1 той председателстваше Комитета на министрите на Съвета на Европа, а в момента е председател на групата на външните министри от ЕНП.
Притесненията в обществото като че ли са не толкова заради възрастта му, а че ще получи един от най-важните и трудни ресори – Балканите.
Не, това са спекулации. За отношенията със съседните държави и политиката ни в региона ще отговаря друг колега.
Всъщност, освен Георг Георгиев, всичките Ви останали заместници са от дипломатическата служба.
Да, Емилия Кралева, Юрий Щерк и Тодор Стоянов са дипломати от кариерата. Г-н Щерк се завърна от мандат на Европейската служба за външна дейност в Узбекистан – вторият наш дипломат на такава позиция, бил е посланик на България в Израел, човек с много широки познания по многостранните отношения. Г-н Стоянов бе последно наш посланик в Португалия, преди това беше втори човек в Рим, запознат добре с консулските отношения и човешките ресурси. За началник на кабинета съм поканила г-жа Антоанета Байчева - дългогодишен генерален консул в Мюнхен.
Разбирам, че ще разчитате на доста хора от дипломатическата професия. Това ли е стратегията на един човек като Вас – външен за тази среда – да се справи със затворената система?
Не ми се иска да се мисли за дипломатическата служба като за затворена система. Може би точно това е една от причините за неразбирането на важността на външната политика в България. Това, че една система е консервативна, не значи, че трябва да е затворена. Министрите принципно са политически лица. Не е нужно министърът на отбраната да е генерал, нито министърът на вътрешните работи да е от системата на МВР. Напротив, даже е добре министърът да е външен на системата. По-важно е министърът, включително и на външните работи, да има политически опит. Аз се надявам с работата си да оправдая доверието, защото през последните пет години, особено тези четири в президентството като началник на кабинета на държавния глава, моята основна задача е била свързана с външна политика и много по-малко с вътрешна. И аз разчитам целият ми кабинет да работи като екип. За важните въпроси ще разчитам на експертизата на всеки от тях.
Да приемем, че мандатът Ви като шеф на дипломацията ще е четири пълни години. Въпреки че за последните осем години се смениха пет външни министри...
По-малко отколкото правосъдни...
Средно титулярите в това министерство изкарват по година и половина. Но да приемем, че вие ще останете за четири. Каква е визията Ви, какво имате като план за работа в главата и къде ще е фокусът?
Едно от добрите неща в България е, че има приемственост във външната политика, независимо от кое политическо семейство е министърът. Общата цел е ясна. Ние имаме съюзници, имаме и партньори. На първо време фокусът ще е върху председателството. Това е фокусът на цялото правителство, не може да не е и на външния министър. Но за мен това ще е важно от гледна точка на дебата за бъдещето на ЕС, как ще излезем от преговорите за Брекзит. Това са важни теми за България и ще са важни и за нас през тази първа година. Не може да нямаме позиция по въпроса накъде искаме да върви ЕС. Разширяването на съюза също е важен фокус. На първо място, нашите съседи от Западните Балкани.
А извън ЕС?
Извън ЕС ми се иска да разширим погледа върху региони, в които сме имали традиционно добри контакти. Някъде все още имаме. Често сме били връзката между редица европейски държави, дори ЕС като цяло и тези региони. Там бих искала да имаме фокус. Ще кажа направо – Арабския свят, Азия – Китай, Япония, Индия, Виетнам... Това са все страни, в които трябва да засилим работата си. Мисля, че външната политика трябва да подпомага икономиката и търговските интереси на страната. В тази посока може да направим много повече.
Ако се върнем на председателството, кое ще е водещата тема за нас? Западни Балкани?
Темата за разширяването като цяло отива на България и ние сме коментирали и преди, че това категорично трябва да е акцентът на българското председателство. В това число влиза и темата за Западните Балкани. Това е един от приоритетите ни.
Това, конкретно изговорено, как звучи? Ще работим за влизането на Сърбия в ЕС?
Ще работим за влизането на всички. Всеки, когато е готов, защото членството не е награда. Има редица изисквания и ние добре помним какво трябваше да изпълни България, за да бъде приета.
Македония също?
Македония – да, но има условие и то се нарича добросъседски отношения и съответно подписване на договора, основан на декларацията за добросъседски отношения от 1999 г.
Имате ли реалната амбиция да направите това? Защото си спомням думите на вашите предшественици, които бяха много сериозно ангажирани с темата, но така и не успяха да се увенчаят с успех.
Македонските институции винаги са твърдели, че са готови да подпишат този договор, но в крайна сметка е имало разминаване между думите и делата. Силно се надявам страната да се успокои и да имаме легитимни партньори, с които да водим разговори в тази посока. Имам надежди това да се случи. Дали ще е скоро, не мога да отговоря, защото в момента Македония не е стабилна. Надявам се вътрешнополитическата криза там да бъде бързо решена.
Да поговорим за проблемите в българо-турския диалог.
Изборите минаха и се надявам на успокояване на нещата. Не бива двустранните отношения да бъдат използвани и да бъдат залагани в предизборни кампании. Но се случи. Надявам се, че това ще остане в миналото. Турция е най-големият ни съсед, наш съюзник в НАТО и сред най- големите ни икономически партньори. През годините сме минавали през различни фази в отношенията, от няколко години отношенията се развиват много добре, Турция е приятелска страна. Тя поема изключителна тежест - и финансова, и организационна, по отношение на бежанския поток и никой няма интерес от обостряне на отношенията – нито България, нито ЕС, нито самата Турция. Това, което казах и бих повторила, е препоръката ми към турския посланик в София да бъде по-мек в изказа си и да внимава какво казва пред медиите. Както и къде ходи по време на предизборни кампании. Трябва да си внимателен, особено когато си пратеник в приятелска страна. Защото има чудесни отношения между нашия премиер и техния президент. Външният министър на Турция бе сред първите, който ми се обади най-приятелски, за да ме приветства след назначението. Наред с външните министри на Гърция, Румъния, Македония, Швейцария, комисар Могерини...
Когато турският външен министър Ви се обади, Вие споменахте ли му Вашите препоръки за посланик Гьокче?
Не, не сме говорили, това не е тема на един такъв първи разговор. А и между институциите на България и Турция няма напрежение.
Как гледате на твърдения, според които България е заложник на Турция по отношение на мигрантския поток?
Не бих казала. Въобще в сферата на външната политика и дипломацията думата заложник не е подходяща, затова е добре да се намали напрежението в изказа от страна на Турция. Но както вече ви казах, Турция наистина поема голяма тежест по отношение на мигрантската вълна и никой в ЕС не отрича това. През последните няколко седмици отчитаме, че мигрантският поток към България е намалял значително. Ако Турция не пазеше границата ни от този наплив, това нямаше да е така. Усилията, които турската страна полага, са значителни. През последната седмица МВР са установили едва 13 нови мигранти на наша територия, което е своеобразен рекорд за последните 4 години. Конкретно на българо-турската граница миграционният натиск е намалял над 80% през първите четири месеца на 2017 г. спрямо същия период през 2016 година.
Това им го признаваме, така ли?
Това няма как да не им го признаем, а и не само ние, признава го и Европейският съюз. Това е факт.
Освен Турция другата близка голяма страна с интереси тук е Русия. Какъв диалог ще водите с Москва?
Не ми се иска диалогът да се води между фили и фоби. Това няма как да е част от външната политика.
А нямате ли чувството, че точно заради тези фили и фоби, които открай време спорят толкова гръмогласно, никакъв нормален диалог не може да се чуе?
Най-големият шум се вдига по въпроса за санкциите. Но това не е въпрос на двустранните отношения България – Русия, а решение на ЕС, към което ние сме се присъединили. И ЕС не наложи сакции на Русия, а на отделни граждани на Русия заради ситуацията в Украйна. Това е съвсем различно. Но в отговор на това Русия наложи санкции върху вноса на някои стоки от страни на ЕС. За отпадането на тези санкции срещу руски граждани условието е изпълнението на Минските споразумения. Що се отнася до отношенията между България и Русия, то те трябва да са като между равностойни партньори при спазване и зачитане на взаимния интерес. Отношенията ни трябва да са на прагматична основа. Имаме много общи интереси в сферата на сигурността, енергетиката, икономиката, туризма, културата, иновациите... Премиерът Борисов се чу с президента Путин по телефона. Диалогът ни с Русия трябва да продължи на всички нива. Очакваме Русия да бъде предсказуем и надежден партньор и с общи усилия да запазим позитивния дневен ред в двустранните отношения.
Коя е първата страна, която ще посетите като външен министър?
Първото ми двустранно посещение ще е в Германия на 30 май. Иначе преди това ще съм в Брюксел на Съвета за външните работи, както и на конференция за сигурност и стабилност в Родос, в която ще участват и арабски външни министри, и мои колеги от Балканите, и от Югоизточното Средиземноморие. След Берлин пътувам за Румъния. Това е програмата ми в близките седмици.