Каква беше отиващата си година за българския туризъм и какви са перспективите за развитие на сектора? Наш събеседник е министърът на туризма Николина Ангелкова. Министър Ангелкова, предлагам да започнем с това, че буквално преди минути правителството одобри проекта за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Кажете ни каква е целта на промените, какво ще бъде тяхното значение за туризма?
Основната цел на промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е свързана с това да класифицираме и групираме плажовете по техните индивидуални характеристики, така че максимално да можем да отговорим на техните индивидуални белези и всъщност да подобрим съотношението цена-качество на предлаганата услуга, което от своя страна ще доведе до намаляване на цените на чадъри и шезлонги, до предоставяне на допълнителни туристически услуги, така че да подобрят морския туристическия продукт, който е основен за нашата страна. Също така да се разпределят и в подгрупи, което пък допълнително ще доведе и до промяна и на други елементи, свързани с формирането на приходите и разходите за управлението на всеки един плаж и оттам съответно цялостно подобряване и индивидуализиране на туристическата услуга. Ние приехме с предложения законопроект да бъдат разделени на четири групи плажовете: такива, които се намират в близост до урбанизирани територии; такива, което се намират в неурбанизирани територии, но близо до национални курорти; такива, които се намират в неурбанизирани територии, но отдалечени от национални курорти и други по-специфични групи плажове, като плажовете за природосъобразен туризъм.
Отделно от това първите три групи се разделят на подгрупи и се класифицират именно с идеята максимално да бъдат съобразени с техните индивидуални характеристики. Това от своя страна вече ще доведе до формиране и приемане на самостоятелни методики за определяне на минималните концесионни възнаграждения за всяка една група плаж. И оттам ще се види ефектът, свързан с различните цени на плажни принадлежности за отделните групи, различните допълнителни услуги в зависимост от това дали плажът е достъпен, всъщност какво е неговото географско положение, това дали има свлачищни и ерозионни процеси, дали се намира на територията на национален курорт.
Постарали сме се да вземем предвид абсолютно всички белези, свързани с плажовете и техните характеристики, като неразделна част от класификацията е свързана и с допълнителните туристически услуги, тъй като плажовете формират повече от 70-80% от летния ни туристически продукт. Отделно от това летният туризъм пък носи в хазната над 70% от приходите изобщо от туризма, така че това е изключително важно предложение, което приехме днес, и е плод на почти 8-месечна обществена дискусия с абсолютно всички заинтересовани страни. Предстои след приемането на промените в закона, съответно в наредба да бъдат детайлизирани всички специфични изисквани, свързани с групирането и класифицирането. За да може максимално всичко да е публично, всяка една група ще бъде вписана в публичен регистър за плажовете, който да бъде достъпен онлайн на абсолютно всички заинтересовани. С оглед на по-голяма прецизност също така сме индивидуализирали отделните административни наказания, така че да бъде засилен и контролът по отношение на проверките на плажовете и тяхното стопанисване.
Това са промените, които се предлагат в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ако трябва да направим равносметка на отиващата си година, кои според вас са и другите значими нормативни промени, които се случиха в сектора и как те ще допринесат дългосрочно?
Първо, бих искала да подчертая, че 2016 година е безпрецедентна за българския туризъм с оглед на ръста, който имаме от чуждестранни туристи – 16% за първите 11 месеца, 7 850 000, 5 милиарда и 900 милиона лева приходи за първите 10 месеца от януари до октомври, което е над 15% ръст също. Това се случва за първи път от 1990 година насам, откакто ние имаме статистика, която да измерва тези показатели. От друга страна, това, което беше най-голямо предизвикателство за нас, е да приемем абсолютно всички подзаконови нормативни документи към новия Закон за туризма, който беше приет 2013 година, но когато стартирахме нашата работа нито един подзаконов документ не беше факт. Предстои само да се финализира наредбата за ски учителите, която зависи от промените, които предстоят в Закона за туризма. Това, което основно приехме тази година, е свързано с категоризацията и прекатегоризацията на местата за настаняване и хранене – изключително важна наредба за целия туристически бранш. За първи път имаме наредба, която да сертифицира доброволно балнео, спа и спа центровете, така че всеки един потребител да знае, че когато един хотел се нарича „спа“, съответно какви услуги е длъжен той да си търси, защото само тези, които са сертифицирани, ще могат да използват това наименование.
В момента всъщност сме в зимния сезон вече, така че наредбата, която приехме за информационната обезпеченост на ски пистите, ски патрулите, е изключително важна. Всички писти в зимните ни курорти, които са подадени за маркиране, са маркирани, сертифицирани, те са 52 на територията на зимните ни курорти. Имаме и онлайн регистър, по които те да се следят. Да не забравяме и наредбата за екскурзоводите, професионалната квалификация „екскурзовод“. В момента само тези, които са регистрирани в нашия регистър, могат да упражняват тази професия. Това е много важно с цел да се намалят, образно казано, фиктивните екскурзоводи, а всички професионалисти, които работят в този сектор, да могат да работят безпрепятствено. Същевременно засилваме и контрола от гледна точка на Министерство на туризма и Комисията за защита на потребителите.
Да не забравяме и наредбата за детските пътувания с обща цена. Това е изключително важна наредба, която касае организирането на детски екскурзии. Вече това ще може да се случва само от туроператори и агенции, които са регистрирани по Закона за туризма. До момента такава уредба нямаше. Това ще може максимално да гарантира и безопасността на нашите деца, когато отиват на детски екскурзии. Професионалните квалификации за планинските водачи, категоризирането на хижите – всичко това изключително важно се случи през 2016 година.
Разбира се, тепърва предизвикателствата са пред нас, да могат да се приемат и промените в Закона за туризма, които обсъждахме повече от година с всички заинтересовани страни, касаещи обединяването на бранша; статута на националните курорти, които са имиджът на нашия туризъм; възможностите за инвестиции в планинските ни курорти, за да можем да развиваме целогодишно туризма там; къмпингуването – форма на туризъм изключително често срещана и е важно тя да бъде регулирана и да се създадат възможности за изграждане на къмпинги и съответно правила, които да се спазват от всички, които искат да практикуват този вид туризъм; доброволният етикет за качество, за да може все повече да гарантираме високото качество на нашия туристически продукт. Неслучайно основната цел на министерството е превръщане на страната в целогодишна туристическа дестинация, обособяване към по-високия клас.
Това, което бе предизвикателство за 2016-та, ще продължи да бъде и в годините напред, но най-важното предизвикателство и отговорност остава да задържим резултатите, които постигнахме 2016 година, да ги повторим и увеличим през 2017-та, 2018-та и изобщо те да се превърнат в една устойчива тенденция. Това, което бих искала да подчертая е, че за 2017 година, особено за лятото, очакваме то да бъде също толкова успешно, колкото 2016-та, тъй като това, което успяхме да направим – да обърнем рекламирането и да работим в посока един сезон напред, така че за 2017 година ние вече сме договорили с големите туроператори, с които работим, по-голяма част от нашите пазари основни ръстове. Например за следващото лято 2017 очакваме между 30 и 40% ръст на туристите основно от Германия, от Полша, от Чехия, от Великобритания, разбира се да не забравяме нашите съседи, Русия. Върнахме си доверието на руските туристи, продължаваме да бъдем предпочитана дестинация в топ 3 и за следващото лято. Така че това са едни много важни предизвикателства и е много важно да не се изостава от темпото, което сме наложили, защото ако това се случи, вече 2018 година ще се усетят тези негативни резултати.
Министър Ангелкова, отчитайки този рекорден ръст в туризма, ако трябва да обобщим, можем ли да кажем, че се подобри туристическият продукт в България през изминалата година, подобри ли се и обликът, рекламата на страната ни на чуждите пазари?
Първо, този рекорден ръст се дължи на общите усилия на туристическия бранш, на местните власти и на правителството. За първи път имаме самостоятелно Министерство на туризма и смятам, че най-важното е Министерството на туризма да продължи да съществува като самостоятелна администрация, защото то доказа, че трябва да бъде такава и секторът заслужава именно това, защото виждате колко много са приходите, които идват от туризъм. Туристическият ни продукт продължава да се подобрява и смятам, че с годините той ще се подобрява още повече. Разбира се, винаги има какво да се желае, но контролните органи, информацията, която получаваме от тях, показва, че нарушенията в сектора всяка една година намаляват. Както казах, има и лоши примери, има и много добри примери, но нашата работа е да се стремим да предлагаме максимално високо качество и да се насочваме към по-високия клас туристи. Най-важното оттук нататък ще бъде да увеличаваме приходите от туризъм.
Казахме, че имаме основата, имаме посоката за развитие и тепърва на туристическия бранш, но обща ли е тази посока и за институциите, и за общините, и за самия туристически бранш?
Да, тази посока е обща, особено на нашето правителство. За първи път, както казах, имаме самостоятелно Министерство на туризма, изцяло секторът се подкрепя от премиера, от всички мои колеги, защото той е хоризонтален. Фактът, че приоритетите на туризма са заложени и в приоритетите на другите ведомства, се вижда от резултатите, които имаме. Неслучайно основен фокус са инвестициите в инфраструктура, в сигурност, в социалната сфера, образованието, които са изключително важни за туристическия сектор, изцяло за формирането на качествен туристически продукт. В това число са и земеделието, селският туризъм, на повече от 70% от нашата територия може да се предлага селски туризъм. Културно-историческият туризъм е един от основните в нашата работа, заедно с балнео и спа, на който разчитаме да преодолеем сезонността. Да не забравяме и общите усилия на местните власти и най-вече на бранша и на всички други неправителствени организации, защото всички тези резултати са плод на общия труд. Изключително важно е да не се забавя темпото и туризмът да продължава да бъде. А там, където не е, да се включи в основните приоритети на всяка една община, защото то е приоритет в държавата. Именно в промените, които прилагаме в Закона за туризма, всъщност въвеждаме и задължително изискване към всяка една община да има и Консултативни съвети по туризъм. Досега това зависеше от преценката на местно ниво, но ние въвеждаме това да бъде задължително, както и да получаваме ежегодно информация за плановете, стратегическите планове, свързани с управлението на туризма, но и резултатите от тяхното изпълнение. Това е с цел да синхронизираме действията си в сектора и съответно да подобряваме максимално резултатите, които имаме.