Пожизнен ТЕЛК ще има за хората с много тежки увреждания, казва министърът на труда и социалната политика пред в. „24 часа”

Г-жо Русинова, защо е нужен нов механизъм за осиновяванията?

Основната ни цел е да се повиши ефективността на процедурата по осиновяване. Затова предлагаме тя да се осъществява от един орган на национално ниво. Така кандидатите ще могат да подават една молба за осиновяване и тя ще важи за деца, регистрирани на територията на цялата страна. Сега, за да се случи това, те трябва да кандидатстват във всеки от 28-те регионални съвета. Ще бъдат опростени и документите. Част от тях ще могат да се подават изцяло електронно. Освен това осиновителите и децата ще имат по-широк достъп до всички видове социални услуги, които съществуват в общността, а не само до тези, които държавата предлага през Агенцията за социално подпомагане. Допълнителната подкрепа ще помогне за по-бързата и плавна интеграция на детето в семейството.

В момента осиновяването отнема 2 години, колко по-бързо ще става след промените?

Трудно е да се каже. Има проучвателен срок от 3 месеца, а след това въпросът е какви са очакванията и изискванията на осиновителите. Тенденцията, която се забелязва в последните години, е те да искат по-често деца до 2 години, докато при международните осиновявания се приемат и тийнейджъри, и деца с увреждания. Съветът по национално осиновяване ще заседава минимум 3 пъти в месеца, което според мен би ускорило поне двойно процеса. Но не можем да говорим в дни, дати и месеци, когато става въпрос за житейска съдба.

Ще може ли новата процедура да пребори тази тенденция българите да осиновяват здраво бяло дете до 2 г.?

Не ми се иска да правя подобни интерпретации, защото въпросът става сегрегационен. Целта е кандидатите да познават по-добре децата, които подлежат на осиновяване, да бъдат подготвени за предизвикателствата. Това зависи и от работата на социалните работници, които да им разяснят, че адаптацията на едно дете на 5-6 г. е по-трудна от тази на бебе, но не е невъзможна. При тийнейджър напасването с осиновителите е още по-трудно. Това е нормално – и биологичните родители изпитват трудности в общуването с децата си в тази възраст. Благодарение на работата на социалните работници от началото на 2013 г. има 10 600 успешни случая на превенция на изоставянето на деца. Зa съжаление, често децата са жертва и на междуличностни конфликти между родителите, където държавата няма как да се намеси.

От години се увеличава бройката на деца в приемни семейства и намаляват осиновените. Ще може ли новата процедура да пребори заобикалянето на осиновителните процедури чрез приемните семейства?

Сред целите на промените в Семейния кодекс е и да ограничим лесната писта на приемните родители да преминат към осиновяване. Не можем обаче да твърдим, че хората стават приемни родители, само за да осиновят по-лесно дете. Преди 5-6 години стартирахме с 30-ина приемни семейства през бюджета на АСП, а в момента в около 80 общини е развита приемната грижа и в такива семейства има около 2400 деца. Това обаче е временна мярка. Досега един приемен родител имаше възможност, ако хареса детето, за което се грижи, да пристъпи към осиновяване по облекчена процедура. С новите разпоредби той ще върви по стъпките на всеки един осиновител.

Защо не разширихте промените и към други реалности – сурогатното майчинство например?

Сурогатното майчинство трябва да е тема на широк обществен дебат, преди да се прибегне до законови промени, защото е въпрос на зрялост на обществото. На този етап това бяха най-неотложните промени.

Докъде стигнахте в подготовката на промени в ТЕЛК и инвалидните пенсии?

Това е една от най-тежките теми. Първата стъпка беше да направим обща работна група с Министерството на здравеопазването, защото основната тема е подобряване на медицинската експертиза. Целта е, когато става въпрос за човек в трудоспособна възраст, да се прави по-добра оценка на неговото функционално състояние и на възможностите за адаптирането му към работна среда чрез системата за социални услуги и трудово посредничество. Това по никакъв начин няма да промени системата за обезщетяване на хората с увреждания. Целта ни не е да спестим пари.

Колко струва на държавата сегашната система на инвалидни пенсии?

2 млрд. лв. на година за пенсии на хората с увреждания, помощни средства, социална интеграция, безплатните винетки и всички добавки. Системата за подпомагане трябва да се подобри. Една от инициативите ни е през проект “Красива България” да финансираме подобряване на достъпа до институциите. Опитваме да създадем иновативни услуги и възможности за подкрепена заетост, за да могат хора с увреждания да работят в реална икономическа среда, а не само в специализираните кооперации. Искаме с 6 млн. лв. от оперативната програма да създадем пилотни центрове за комплексни услуги за деца и възрастни с увреждания, което да даде пътя как да се работи оттук нататък.

Как при запазване на общата финансова рамка ще разпределите по-добре средствата към хората, които наистина имат нужда?

Не съм казвала, че става въпрос за запазване на финансовата рамка. Първата цел е по-добро насочване на услугите към хората. Една от тежките трудности е постоянната презаверка на решението от ТЕЛК. Идеята е, когато е ясно, че едно увреждане няма как да бъде подобрено, да не се налага то да бъде препотвърждавано. Така по-добре ще се насочват парите за помощни средства към нуждаещите се. Често пъти сега се чака потвърждаване, за да се отпусне помощ. Но не с всяка промяна ще се спестяват пари. Напротив - има случаи, когато ще доведе до по-висок разход. Важно е да дадем възможност на хората, чиято работоспособност е запазена в по-голяма степен, да се върнат на пазара на труда. Това е по-добре не само за техните доходи, но и за социалната им интеграция.

Все още не е ясно кога ще се отпуска инвалидна пенсия, кога ще се намалява, замества с друг доход и пр.?

Все още нямаме конкретика по тези проблеми. За нас е важно да се прекрати сегашното положение, при което едно ТЕЛК решение отваря всички врати за получаване на помощи. При по-добра експертиза ще може те да се насочват по-ефективно към специфичните потребности на нуждаещите се. Искаме да наложим подобна промяна и при безработните. В момента бележката “Безработен” дава възможност за ползване на много привилегии. В много общини този статут гарантира безплатна детска градина, ако децата са студенти – намалени такси за общежития, социална стипендия и права, свързани с други системи. Така, ако безработният е нискоквалифициран, той няма никакъв стимул да работи. Заради това съм апелирала и към общините, и към министерството на образованието получаването на тези облекчения да бъде обвързано с подоходен тест или друг критерий.

Разбирам, че подготвяте реформа и при безработните.

Преди дни първото четене в комисия на промените в Закона за насърчаване на заетостта. Те са свързани с подобряване на начина за регистрация на безработните, за да могат да ползват услугите на бюрата по труда в цялата страна. С промените искаме да стимулираме мобилността. За тази цел даваме възможност хората, които намерят работа в друго населено място, да получат до 200 лв. на месец в продължение на 1 г., за да покрият част от разходите си. Това е практика, която в Европа е показала, че е ефективна. Засега интерес са заявили около 2000 души. Работим целенасочено към специална програма за Северозападна България и Странджа-Сакар. Това са районите с най-висока степен на обезлюдяване и безработица. До края на годината трябва да започне някоя от инициативите.

Какви са те?

Насочени са към дълготрайно безработните, които са около 11 хил. души в Северозападна България. Работим върху различен модел на предишните програми за субсидирана заетост. Едновременно със заетостта хората ще бъдат обучени. Част от тях нямат основно или средно образование.

Тоест базисно ограмотяване на безработните, ще ги учите да четат и пишат?

Програмите ще дават възможност за базисно ограмотяване и придобиване на трудови навици. Досега дълготрайно безработните бяха включвани в инициативи за почистване и поддържане на паркове и градинки. Тази мярка е ефективна, доколкото запазва трудови навици в хората и им осигурява някакви доходи. Работим по модел, който дава възможност през по-кратки периоди да минават през различни професии, дори и нискоквалифицирани. Целта е да придобият повече умения и да станат по-конкурентни на пазара на труда.

Кога ще влязат в сила промените за майчинството?

Няколко са идеите за промени в КСО и КТ. По отношение на майките промените ще се случат със закона за бюджета за 2017 г. Най-простичко казано, предвиждаме да дадем стимул на майките, които се връщат на работа преди края на първата година от майчинството. Те ще имат възможност да получават половината от полагащото им се обезщетение, което ще получават заедно със заплатата си. Това би било добър механизъм за майките, които искат плавно да продължат кариерното си развитие. Имаме намерение да въведем и възможността осиновител на дете до 5 г., ако се намира в брак с осиновителката или живее в едно домакинство с нея, да ползва 15 дни отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване. Смятаме да решим и въпроса с отпуска за гледане при смърт или тежко заболяване на осиновителката на дете от 2-5 г. Ще дадем възможност оставащата част от отпуска за гледане на малко дете да се ползва от осиновителя.

Работодателите обявиха бойкот на преговорите за минимални осигурителни прагове, а синдикатите искат да ги увеличите служебно с 20%. Какво ще направите в тази ситуация?

В края на юли работодателските организации отправиха писмо до мен и министър Владислав Горанов, че се оттеглят от процедурата по договаряне на МОД. Процедурата стартира преди няколко седмици и вече имаме три сключени споразумения в търговията, производството на фуражи и туризма. Те засягат около 450 хил. души. Удължихме срока за преговори до 16 септември. Нека видим каква част от праговете ще бъдат договорени между работодатели и синдикати и след това ще взема решение дали административно ще бъдат увеличени тези, където няма споразумения. Очакванията на работодателите са да бъдат премахнати праговете за минимални осигуровки, но тази тема трябва да бъде обсъдена между тях и синдикатите на тристранен съвет. Предвидили сме това да е една от темите до края на годината, за да имаме оценка на модела, ако тръгнем да преразглеждаме сегашната системата на МОД. През годините те са показали принос за изсветляване на доходите.

Ще предложите ли механизъм за определяне на минималната работна заплата чрез преговори по браншове?

Работна група прегледа доста предложения и опита на други страни от ЕС. До края на годината този механизъм ще бъде обсъден и България ще започне ратификация на конвенция 131 на МОТ, в която са заложени механизмите за договаряне на минималната заплата. Механизмът по конвенцията е комбинация от преговори и автоматична формула. Формулата отчита критериите – жизнен стандарт, средна заплата, инфлация, и предвижда опция определянето да става консенсусно. Мисля, че до края на годината ще имаме работещ механизъм.