Госпожо вицепремиер, какво означава за подготовката по-ранното председателство на България? Как ще изглежда то на фона на свързаните с Европейския съюз събития и на фона на растящите терористични заплахи, а и в страните, с които Общността има своето източно партньорство?
Организирането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз с 6 месеца по-рано е тежка, но не непосилна задача. Имахме достатъчно разум да започнем подготовката на председателството доста по-отдавна. Обикновено по-опитните страни започват година или най-много година и половина по-рано. Ние започнахме на практика 3 години преди председателството активна подготовка. Със сигурност това ще изисква по-големи усилия, мобилизиране на администрацията, бързо пренареждане във времето на дейностите по подготовката, защото плановете са за друга част от годината и с друга динамика. Освен това и с една страна, с която преди това не сме участвали в разговори и тя не е била част от това общо мислене. Става въпрос за Австрия, с която заедно ще бъдем в тройка – Естония, Австрия и България. За нас какво означава това? Това е възможност да се обединим около най-важните за страната ни европейски политики. Подчертавам европейски. Никой няма да отнеме устрема ни по националните политики, но това е друга писта. Ние трябва да направим така, че европейските политики да значат повече за нашата страна и да значат повече за цяла Европа, да намерим най-добрия ракурс, най-точните думи и най-ефективните, най-важните за момента политики и послания, от които се нуждаят европейските граждани. От момента, в който станаха известни резултатите от референдума във Великобритания, започнахме да работим и по двата варианта. Разбира се, сега, когато е ясно с коя страна ще бъдем като допълваща триото ни, нещата придобиха съвсем конкретни измерения. От две седмици започнах срещи лично с министрите на място, в съответните министерства и с отговорните зам.-министри в различните министерства, за да обсъдим план-графика на дейностите и координация при изтегляне на председателството, което и стана в крайна сметка. Имаше една възможност друга страна да влезе в 6-те месеца на Великобритания и ние да не си изместваме председателството, но стана това, което от един ден насам вече е факт – изтегляне на председателството.
Какво показват Вашите срещи с министрите и отговорните заместник-министри?
Смятам, че степента на яснота е голяма, движат се всички работни досиета или работни фишове, както се казва. Ние оставихме след преговорите един доста подготвен екип. В една част от случаите този екип продължава да бъде на разположение на българската държава. Това са хора, които знаят, които могат и които и в момента са в непрекъсната връзка с Брюксел, със съответните генерални дирекции. Те знаят във всеки един момент какво се случва в земеделието, какво се случва в регионалната политика, рибарство и т.н. Така че това е факт. Първата половина на годината предполага друг тип съвети, други теми, защото те са отдавна установени как се случват. Във всяко председателство има два големи европейски съвета и в тях се разглеждат специфични въпроси – специфични за първата, специфични и за втората половина на годината. Имаме възможност да направим малко по-свободни разисквания, свободни теми при т.нар. „неформални съвети“, които освен това ще се проведат в нашата страна. И тук, разбира се, зависи колко амбициозни искаме да бъдем. Можем от тези неформални съвети да направим много, да направим един разумен брой такива неформални съвети. Това безспорно е натоварване на всички ни, които ще ги организираме, но пък това ще даде друга видимост на държавата. Възможността българската държава да бъде посетена от повече от 400 чуждестранни журналисти е предизвикателство, но и много голяма полза можем да имаме от това. България не е много позната страна, не познават достатъчно възможностите на българите, в които аз много вярвам. И когато чуят как мислим, когато видят как работим, аз се надявам, че от това ще има полза. Нищо друго не е по-ценно от репутацията на държавата. И когато следващият път българин кандидатства за работа или просто някой види българските документи за самоличност някъде, да кажат: „О, аз си спомням вашата страна“. И да си я спомнят с нещо хубаво. Това са нещата, които не можем веднага да измерим с пари, но които всъщност имат изключително голяма стойност.
Кои са нашите козове за това председателство, на какво ще акцентираме? И ако можете да ни дадете и подробности за тези допълнителни комисии, групи, които ще заседават в България, по какви теми ще бъдат?
Темите, които са важни за този период от 5 години на работа на настоящата Комисия, на настоящия парламент и Съвета включително, са ясни. Те са общо 10 и засягат почти всички области, в които Европейския съюз има компетентност. Ние все пак трябва да сме наясно, че говорим за тези теми, по които ние имаме общностна компетентност. Иначе страните са в състояние да допълват тази компетентност и да имат допълнителни важни политики. Ние тук сега ще говорим само за европейските политики. Кои са те? Безспорно икономическият растеж на Европа, безработицата. Европа върви в последните месеци, радвам се да кажа, че нашата страна също, по посока възстановяване от икономическата криза и намаляване на процента на безработицата. Все още обаче въпроси като много голямата безработица сред младежите, социалното включване са важни теми, свързани с неравенството, а неравенството поражда много проблеми във всяко общество и в цяла Европа. Това са теми, които за България са много важни, и ние имаме всички основания и национално, и европейско да направим приоритети за нашето председателство в тази посока. Разбира се, теми като защита на европейските граждани във всеки един смисъл – физическа, когато става въпрос за тероризъм, когато става въпрос за тази страшна война, която се води на територията от страната на ЕС, но и много теми, които са свързани със защита на правата на гражданите, защита на потребителите, ако щете, защита на екологичните ценности, в които Европа вярва. Това са едни теми, които са на границата между защита на правата и икономиката, които също са изключително ценни за разработване и България тук може да проличи как мисли. Други теми, които са свързани със задълбочаване на връзките в Съюза, са например Енергийния съюз, бъдещето на ЕС, като пример – съдбата на разширяването. Всъщност бъдещето на Съюза е това, върху което ние трябва да се съсредоточим и което трябва да мислим – какво да предложим и какъв смислен дебат и смислени решения да прокараме по време на нашето председателство. Европа има много, много предизвикателства пред себе си в момента.
Имахте ли вече разговори във формат на новото председателско трио с Естония и Австрия, с което предстои страната ни да изготви 18-месечна работна програма?
С Естония отдавна. Ние чакахме буквално да мине референдумът, за да направим поредната среща, аз имах и с Великобритания срещи преди това, но сега с Австрия все още разговорите ни са само двустранни по време на Съвет общи въпроси с министъра и с постоянния представител. Среща между екипите все още няма. Август е месец, в който администрацията в по-голямата част от западноевропейските страни не работи, във ваканция са, и ще трябва да изчакаме това да се случи през септември. А и Австрия знае, че ще бъде 6 месеца по-рано председател буквално от по-малко от седмица, така че те трябва да имат своето време, за да пренастроят също така председателството си и приоритетите си. През август предполагам, че ще има дежурни екипи, които и там ще направят необходимото. Ние сме готови. Аз смятам, че благодарение на навреме взетите меркиние ще бъдем готови с преговорните си екипи по всички движещи се в момента законодателни инициативи. Трябва внимателно да изчислим кои от тях и как ще продължат, с какво темпо ще продължат по време на нашето председателство, но смятам, че с опита, който имаме, и с добра координация ще го направим бързо. Разчитам много на моя колега Томислав Дончев, който е принципал на НДК, че внимателно ще следи работите там, защото трябва да има къде да посрещнем гостите си. Разчитам на една добре премислена културна и комуникационна програма. Комуникацията е много важна тук. Това е комуникация на и за страната ни и едновременно с това е комуникация на и за Европа вътре в България. Мисля, че ние някак си се успокоихме с влизането си, че няма нужда да продължаваме да учим какво представлява ЕС, а това не е така. Много неща се случиха, много по-сложен стана Съюзът, има много нови правни актове, за които е добре да се знаят поне очертанията им, за да знаем какво можем да очакваме, докъде е ЕС, докъде сме ние, какво зависи изцяло от нас, на какво можем да разчитаме от страна на ЕС и как да използваме нашите предимства по най-добрия начин.
Обмисляте ли електронен сайт, на който да публикувате цялата информация по подготовката и координацията с останалите две държави от председателското трио?
Всъщност такъв сайт на председателството вече има, но по въпроса за координацията – информацията не е, как да кажа, тя не е нещо, което се актуализира всеки ден. Когато ние направим приоритетите си, всяка страна общо взето ще работи по приоритетите самостоятелно. Ние ще изпращаме информация докъде сме стигнали, това става главно чрез постоянното представителство тук в Брюксел. Знаете, аз понеже съм тук в момента на разговори, затова така казах. Координацията върви и през съответните две други постоянни представителства в Брюксел. Не мисля, че ще имаме проблем в това отношение. Всяка информация, която интересува българската общественост, ще бъде навреме споделена, дискутирана. Това са процедури с правила, но с достатъчно възможност за откритост. Моето желание е хората да имат колкото се може повече интерес да питат, да се интересуват, а аз поемам ангажимента да отговарям за всичко, което ги интересува.
През нашето председателство ще се проведат и най-активните преговори за излизането на Великобритания от ЕС. Готови ли сме за съвместна работа и с ЕС, и с новия преговарящ Мишел Барние? Вие имахте ли вече такива контакти?
Мишел Барние ще води екипа, който е от страна на ЕК. България като правителство, като работни групи е част от Съвета, на който всъщност председателят е Доналд Туск. Там също има преговорен екип и, разбира се, ще работим заедно. Аз имам отлични връзки с господин Барние, работила съм с него в няколко негови качества, включително, когато беше министър на земеделието във Франция. Преди това беше комисар по регионална политика по време на нашите преговори. Всичко това, което самата аз съм донесла като опит и като познания от ЕК и от работата си с парламента, и от работата си със Съвета, е на разположение. Моите колеги от българския екип също са с опит, добре подготвени, така че ще успеем да се координираме и да стоим добре в преговорите. Надявам се, че и комуникацията за това какво прави България ще бъде на достатъчно добро ниво. Доброто име от тези преговори, от нашето председателство е нещо, което трябва да остане в следващите години. Няма да имаме друго първо председателство. Така че този шанс за нас и за позитивния образ на България не трябва да се пропуска.