Министър Захариева, предстои гласуването на втория пакет от Закона за съдебната власт. Как това ще се отрази на гражданите, които имат досег със съдебната система?
Каквито и закони да приемем, те се прилагат от хора. Сега с поправките в ЗСВ даваме повече правомощия на общите събрания на съдиите. Така всички ще имат възможност да участват във важните решения. Ще могат да предлагат председатели, да изразяват становища по законопроекти, да определят правила за натовареност на председателите и заместниците им. Действащите магистрати ще участват и в комисиите по атестиране. Ще има гаранция, че най-добрите магистрати ще растат в кариерата и ще правораздават, тъй като един от основните проблеми в съдебната система е човешкият фактор. В средносрочен и дългосрочен план промените в ЗСВ ще окажат пряко влияние върху качеството на работата на магистратите, което ще се усети и от хората.
Означава ли това, че ще има взаимен контрол между магистратите?
Системата не би трябвало да търпи некомпетентните хора. Едно от последните представителни проучвания сред магистратите – на Българския институт за правни инициативи, показа, че според самите тях в кариерата растат не най-добрите и достойните. Ниското обществено доверие в съдебната система също демотивира работещите в нея Решенията на общите събрания на съдилищата са някакъв тип самоконтрол. Дано съдиите и прокурорите да бъдат активни и да се номинират за участие в атестационни комисии например. Не можем да ги накараме насила, но се надявам на тяхната отговорност.
Може ли да се каже, че така системата ще се самоизчисти от т.нар. “гнили ябълки”?
Не одобрявам този термин. Би трябвало съдебната система да работи така, че най-качествените хора да растат нагоре. Ако съдиите и прокурорите са некомпетентни или корумпирани, трябва да носят отговорност. Предвидили сме и всеки от тях да има индивидуален план за развитие. Понякога може да се наложи обучение за някои от тях. Ако въпреки всичко все още се забелязва некачествена работа, дори да не е корупция, а некомпетентност, те не би трябвало да са в системата. Все пак в съдебната власт се радват на много привилегии - несменяемост, имунитет, високи заплати. Това трябва да е така. Но срещу това очакваме качество.
Има ли още спорни моменти в Закона за съдебната власт, има ли много предложения за промени от депутати?
Те бяха изчистени още в Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Припомням, че това е консултативен орган към министерството, в който има представители на ВСС, ВАС, ВКС, прокуратурата, инспектората, на редица професионални и неправителствени организации, а като наблюдатели бяха поканени парламентарните сили. Именно там след близо 40 часа напълно професионални дискусии бяха изчистени текстовете от ЗСВ. По този начин показахме, че разговорът за съдебната реформа може да се води професионално и без политизиране. Това впечатли политическите партии от целия спектър и на първо четене в парламента имаше само пет гласа “против”. Мисля, че в проекта беше постигнат баланс за съдийското самоуправление. Още съм отворена за дебат, но все пак той се проведе в продължение на 3 месеца в съвета с участието на всички страни. Не бих искала в парламента да се връщаме на ниво “работна група”. Това е законопроект не толкова само за гилдията, а преди всичко за обществото. Дори и тези, които имаха забележки по време на Съвета за съдебна реформа, призоваха да се гласува проектът във вида, предложен от МП.
Имате ли наблюдения как се приема от гилдията разделянето на ВСС на две колегии?
Одобрява се. Но ВСС трябва да докаже, че това, което се случи с изменението на конституцията, е работещ механизъм. Все още има дебати и трудности на работата в съдийската колегия, но се надявам ситуацията да се поправи.
Как върви проверката на прокуратурата?
Бях последният човек, който се срещна с петимата прокурори от Великобритания, Холандия, Испания и Германия, които трябва да изготвят независим анализ на прокуратурата, преди да си тръгнат от първата визита на терен. Казаха, че са имали пълно съдействие от институциите и са доволни от информацията и срещите. Те продължават да работят и дистанционно. Прокурорите ще имат още няколко посещения в България и трябва да представят своя анализ през декември.
Кога очаквате да отпадне мониторингът върху правосъдието от ЕК?
Когато си свършим работата и когато покажем трайни резултати. Няколко пъти партньорите ни от Генералния секретариат на ЕК казаха, че сме на прав път и са доволни от темпото, с което се случват, измененията в НПК, ЗСВ и другите закони. Надяват се това темпо да бъде запазено. Приветстваха и Съвета за съдебна реформа.
Предлагате промени в Търговския закон и Наказателния кодекс против кражбата на фирми, както и наказателна отговорност за пълномощници, не само за управителите на дружества? Имаше ли съпротива?
Тези престъпления влияят пряко върху ръста на икономиката и сигурността. Срещнахме голяма подкрепа от страна на работодателите. Имахме забележки от адвокатите за въвеждането на допълнителна нотариална заверка – не само на подписа, но и на съдържанието, при прехвърляне на дружествени дялове или при смяна на управителите. Още преди няколко месеца свързахме Търговския регистър и регистъра на нотариусите и длъжностните лица по регистрация вече могат да проверят дали един документ наистина има нотариална заверка. Сега в България режимът е сред най-либералните, което не е лошо, но въвеждането на допълнителни гаранции, които да предотвратят злоупотребите, са в интерес на всички. Работодателите например предпочитат да извършват повече нотариални заверки, но да са сигурни, че никой няма да обсеби фирмата им. 13-14 лв. е оскъпяването за нотариалната заверка, тъй като таксата за заверка на съдържание ще е обикновена, а не пропорционална – според материалния интерес. Така че този процес няма да утежни бизнеса, но пък ще му гарантира повече сигурност. Досега кражбата на фирми беше само документна измама – наказваше се с до 3 г. затвор. Предлагаме квалифициран състав с въвеждане на минимум, от 1 до 6 г. лишаване от свобода за кражба на дялове, и от 1 г. до 10 г., ако в резултат на това са настъпили големи вреди. Не по-малко важни са промените в Търговския закон, които въвеждат оздравително производство с участието на кредиторите преди обявяване в несъстоятелност. Това ще помогне за запазването на работни места и на бизнеса като цяло.
Често ни критикуват заради бавното правосъдие. Какви реформи да очакваме?
Според съдебното информационно табло на ЕК от април т.г. - това е официалната статистика на съдебните системи на страните членки, България се нарежда на трето място по бързина на процеса по административни дела на първа инстанция и на седмо място по бързина при граждански и търговски дела (без тези по несъстоятелност) на първа инстанция. Това не означава, че няма проблеми при гражданските дела, но най-големи те са при делата за несъстоятелност и в наказателното производство. Там има какво да се желае. Скоро ще публикуваме за обществено обсъждане промени в НПК. Връщането на делото в досъдебна фаза ще може да стане само в разпоредителното заседание на първоинстанционния съд, а не както в момента може да бъде върнато дори от въззивния съд. На първото заседание на съда трябва да се направят всички възражения на страните и да се върнат за изчистване нарушенията в досъдебното производство. Сега съдът може да върне делото и след петнадесетото заседание. Дори въззивната инстанция сега може да върне делото на прокурора. Често страните по делото се възползват чак до последно от това с идеята да се бави процесът. Предлагаме всичко това да се случва само на първо разпоредително заседание. Това ще дисциплинира всички страни - и защитата, и прокуратурата, и съда. Убедена съм, че това ще ускори процеса.
За бързината изключително важно е изготвянето на т.нар. съдебна карта. Не може да има съдии със средно 117 дела на месец - в Софийския районен съд, и техни колеги от малки градове с 13, като в Ардино. А във военноапелативния съд на един съдия се падат 1,47 дела месечно! Ако ВСС най-после не предложи адекватен модел на преразпределяне на тази натовареност, измененията в НПК няма да са достатъчни. Това е една от най-важните задачи пред ВСС и Министерството на правосъдието. Тези въпроси не бива да се политизират. Не става въпрос за загуба на работни места на съдии и прокурори. По брой на съдии и прокурори на глава от населението сме в топ 3 на Европа. За всички тях има работа, но трябва да се направи реформа. Върховният административен съд също трябва да се разтовари. Насрочват се дела за след една година. В Търговското отделение на ВКС се насрочват за след 2 г. Това пряко влияе на икономическото развитие.
Докога ще четем, че България е осъдена в Страсбург заради лоши условия в затворите?
Има много стари дела, които продължават, и се надявам до 2 г. да решим този проблем. Инвестиции в местата за лишаване от свобода не са правени от десетилетия. От година с помощта на Норвежкия финансов механизъм се извършват редица ремонти, изгражда се изцяло ново затворническо общежитие. Присъдите в Страсбург влияят много лошо на репутацията на държавата. Лошите условия в затворите не постигат една от най-важните функции - превъзпитанието. Случва се точно обратното. Имаме програми за заетост в затворите, за образование. Но без средства няма да стане.