Като част от 120-милионен пазар ще договаряме с отстъпки медикаменти за рак, редки и други болести, каза министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

Д-р Москов, връщате се от втората работна среща по споразумението за по-добър достъп до скъпоструващи лекарства, което подготвят над 10 страни от Централна и Югоизточна Европа. Какви са резултатите?

Както при домакинството ни в София преди месец, така и сега в Букурещ освен официалния характер и двете срещи бяха работни. Държавите от първата среща декларираха решението си да изработят съвместни механизми, които да гарантират по-добър достъп на гражданите до модерни и ефективни лекарства. Втората цел е да успеем да създадем съвместни механизми за устойчивост на разходите на нашите публични фондове, чрез които се купуват лекарства.

 По какъв механизъм ще става това?

 Сега сме в напреднал процес по проект на споразумение, което да формира параметрите, начините и органите за съвместните действия на включените държави за преговори с индустрията при навлизането на нови медикаменти. Очакванията са на третата среща през септември във Варшава този процес да бъде финализиран и до края на годината да сме готови с формирането и приемането на това споразумение като международен законодателен акт във всички страни, които ще подпишат. Целта е от 2017 г. договорените механизми да заработят.

Какво научихте от опита на другите страни в договарянето на медикаменти?

Изводите са, че индивидуалните усилия на отделните държави - колкото и умели да са те, дори с най-добре работещите механизми не водят до промяна на негативната крива на влошения достъп до медикаменти и пропорционално нарастващите разходи. Разбрахме, че индивидуалните усилия не са достатъчни и трябва да се обединим, за да може с общата си експертиза и с това, че представляваме много повече население, да вървим напред в партньорски отношения с индустрията.

Никой няма претенция за бащинство на идеята за такова споразумение. Просто всички ние в приблизително еднакъв период от време осъзнахме, че индивидуалните ни усилия не стигат за достатъчно добри резултати. Проблемите ни са сходни. Идеята е да обединим и потенциала си - защото за индустрията страните от споразумението се превръщат в своеобразен общ пазар, да договаряме специфично и обвързано с нашите икономически възможности заплащане на лекарствата.

Практиката за договаряне на лекарства у нас различава ли се спрямо другите страни?

Не, по същество България прилага 95% от всички признати по света методи за водене на преговори - като начин на подписване на споразумение, като анализ на здравни технологии преди това, като законодателни стъпки. Инструментите са сходни в повечето държави. Подчертавам, че смисълът на работата по споразумението не е да променяме националните си законодателства по лекарствената политика или начина на провеждане на процедурите. Напротив, гарантирали сме, че пазим самостоятелността на страните в начина, по който навлизат лекарствата във всяка от тях.

Идеята на споразумението е да има общ орган, който преди навлизането в специфичните за всяка държава процедури да провежда преговорен процес с фармацевтичната индустрия за постигане на определени условия. Тези условия ще важат за цялата територия на споразумението. Логиката е проста: сегашният начин на формиране на цените на лекарствата в ЕС се оказва парадоксално несправедлив към страни като България, Румъния, прибалтийските - с много по-малък БВП. Оттук и по-малките възможности за финансиране чрез публичните фондове на скъпи и иновативни медикаменти. Това води до неравнопоставеност за животоспасяваща терапия между българския и румънския от една страна, и германския или френския пациент, от друга. За нас това е недопустимо и чрез този общ орган търсим договаряне на допълнителни отстъпки за страните от споразумението. 100 евро за българската здравна каса или за латвийския фонд е една сума, за германските фондове е друга сума. Не пипаме референтните цени и нямаме претенции към цялостния механизъм на рефериране на лекарствата, приет в ЕС.

Какви лекарства ще обхване споразумението?

На този етап обсъждаме 3 основни групи: онкологични лекарства, за редки болести и най-общо скъпоструващи, извън другите групи. Става дума и за навлизащи нови молекули, и за преразглеждане на начина, по който са формирани ценовите нива на определени медикаменти от наличните позитивни листи на страните. Това е доброволен процес, не обвързва участниците със задължението да започнат да реимбурсират определен продукт - това винаги е било и остава политика на всяка държава.

Как ще се формират отстъпките?

Мога да кажа само каква е позицията, отстоявана от България на двете срещи досега - без това да значи, че ще бъде приета. Тя е, че когато производителят има желание да включи медикамента си в позитивната листа на повече от една страна от споразумението и ако тези страни изразят готовност да го включат, тогава отиваме на общи преговори за постигане на по-добри условия. Това означава гаранции и за производителите, дава предвидимост. Предполага дори улеснение, ако индустрията не го приема като агресивен ход. Целта е с наличните ни средства да купуваме повече лекарства, да увеличим достъпа на пациентите до спасителна терапия.

Ваксините влизат ли в споразумението?

Има разговори и за тяхното включване. Не мога да кажа колко държави накрая ще подпишат споразумението, но със сигурност ще има ефект за подписалите. Става дума за пазар с население 120 млн. души. Лесно е да извиеш ръцете на здравната каса и здравното министерство у нас поотделно със съобщението, че ако предлаганите от фирмата условия не се приемат, тя ще напусне нашия пазар. Това става и днес. Разбира се, че хора, на които им се отнема лекарството, ще дойдат да критикуват министерството, и по същество ще са прави. Когато обаче преговаряш с орган, който представлява 80, 90 или 100 млн. души население, тогава не можеш да излезеш така лесно от този пазар - иначе ще трябва да продаваш в Африка. Някак силите се изравняват, няма да може да се преговаря от позицията на силата. Няма да има значение малък пазар ли си, или голям.

 Готвите промени и в закона за лекарствата. В каква посока са те?

Те са изработени и изпратени в ЕК за нотифициране на текстовете, свързани с паралелния износ. С тях искаме да гарантираме, че износът на веднъж внесени медикаменти не води до недостига им у нас.

Друга цел на промените е да поставим законова основа за прогенерична политика - чрез текстове за контролирано генерично заместване. Означава, че ако изписаното и финансирано от касата лекарство има по-евтин генеричен аналог, в аптеката ще предлагат тази алтернатива и ако пациентът е съгласен, ще го вземе. Заложени са и националната аптечна карта, както и възможността за мобилни аптеки в отдалечените райони.