Г-жо министър, за първи път бе осъществена съвместна среща между производители на рози, представители на туристическия бранш и кметове. Превръща ли се вече Долината на розите в притегателен туристически център?
Да, Долината на розите се превръща в притегателен туристически център и фактът, че само един месец след откриването на Музея на розата имаме 47% ръст на посещенията в музея, показва че сме на прав път с усилията, които полагаме да популяризираме Долината на розите и Тракийските царе, като една от осемте културно-исторически дестинации, които Министерството на туризма разработи миналата година, именно за да подпомогне усилията на общините, на туристическия бранш, на всички които са обвързани в този процес, максимално да популяризират продукта, който предлагат и да насочим фокуса към това.
Какъв бе акцентът от срещата Ви с розопроизводителите и представителите на бранша, какви проблеми те поставиха пред Вас и съответно какви цели очертахте по отношение на туризма и на розопроизводството?
Ние основно коментирахме развитието на туризма и промотирането му и розопроизводството като част от туристическия продукт. За първи път имахме такава среща, на която присъстваха туристическият бранш, розопроизводителите, кметовете от Долината на розите, именно защото розопроизводството е част от продукта. Всички чужденци, които идват от Китай, от Япония, от Южна Корея, от другите държави, с интерес наблюдават, както брането на рози, така и самото розопроизводство. И това допринася една много нетрадиционна нотка в продукта и всъщност дава изживяването и усещането, което всеки един турист търси. Това беше и един от основните акценти на срещата днес. Именно да се обединят и координират усилията, защото само по този начин резултатите могат да бъдат много по-добри. Основно това, което също коментирахме и върху, което браншът е необходимо да се замисли и да положи усилия е изграждането на висококатегорийна леглова база в района, защото в община Казанлък например няма 4 и 5-звездни хотели. А всички тенденции и данни показват, че туристите все повече търсят високото качество.
Анонсирахте предстоящата Световна конференция на древните цивилизации и модерният туризъм, чиито домакин ще бъде столицата ни. Какви цели си поставяте с този форум?
С този форум си поставяме да покажем на света традициите, цивилизациите, които са минавали през България и основно тракийската култура, тракийската цивилизация. Аз лично бях впечатлена днес, когато с госпожа Галина Стоянова – кмет на Казанлък, разгледахме Голямата Косматка, както и Острица. Показаха ни какво предстои, за да може да се завърши целият цикъл. И това искаме да покажем и на участниците в първата по рода си конференция, на която България има честта да бъде домакин, защото един от маршрутите, които ще предложим на участниците като допълнение към основните дейности, а именно единият е насочен към Долината на розите и Тракийските царе, а другият в София, за да можем максимално да покажем всичко, което имаме. И освен делегати, те да се превърнат и в посланици на България по света, защото съм сигурна, че това което ще видят, ще ги впечатли.
Българската роза е добре позната и призната в световен мащаб. Съумяваме ли добре да използваме тази чисто българска марка?
Ние се опитваме да положим всички усилия, така че максимално да използваме капацитета и това, което изобщо българската роза е създала като усещане и като марка по света до момента. Затова и в нашата работа на министерството имаме специален акцент върху българската роза, върху Долината на розите. Както казах преди това, един от основните ни маршрути, една от осемте културно-исторически дестинации. От друга страна в самото туристическо райониране на страната, което създадохме миналата година, Долината на розите е обособена като самостоятелен туристически район с цел промоция и маркетинг и популяризиране на този район. А именно с фокус върху розите и върху традициите, които те са създали и с това, което ни прославят по света. Туристическите турове, които предстои да организираме през есента, също имат специален фокус, отделен върху Долината на розите и Тракийските царе и аз лично смятам, че е необходимо това, което до момента е постигнато и е създадено като марка да се надгражда. Защото по този начин със сигурност ние ще успеем да надградим и да и да превърнем България в целогодишна туристическа дестинация.
Можем ли вече да се похвалим с успехи в това, че се превръщаме в културно-историческа дестинация и успяваме да изведем на преден план културно-историческия туризъм в основна реклама на България по света с безспорните дадености, които има страната ни в това отношение?
Имаме още много да работим в тази посока, но безспорно това е един от акцентите в работата на Министерството на туризма още с неговото създаване и с програмата за национална реклама, която приехме за 2015 г., за 2016 г. и тази, която анонсирахме и за 2017 г. акцентът продължава да бъде културно-историческият туризъм и балнео, и спа туризма като едни от основните форми на туризъм, които ще спомогнат нашите усилия за преодоляване на сезонността, за разнообразяване на продукта и разбира се, както казах за превръщането на България в устойчива целогодишна туристическа дестинация. Със сигурност имаме много да работим, но е важно да правим това постоянно. И това, което ние правим и да можем да имаме фокус. Не случайно в тези 8 културно-исторически дестинации, чиито книжки, пътеводители в момента разработваме, към всяка една от тях ще имаме и видеоклип. Ние сме акцентирали върху най-важните паметници на културата, изобщо туристически атракции, които са ни подали и от общините, и за които сме провели редица срещи с представителите на бранша, именно за да може тези паметници на културата, които са в тези дестинации да бъдат фокуса и те да бъдат двигателя на растежа за съответния регион. И вярвам, че с обединени усилия и постоянство ние ще успеем още повече да акцентираме върху културно-историческото наследство. Да не забравяме и фурорът, който предизвикаха тракийските ни съкровища миналата година в Лувър. Голяма част от тях намерени в Долината на тракийските царе и на розите.
Да, така е. И тъй като сме в разгара на летния сезон, госпожо министър, тази година министерството си постави задача да вдигне процентът на туристите по Черноморските ни курорти – и български , и чуждестранни, в това число и връщането на руските туристи. Как вървят нещата към момента?
Към момента на база на данните, които имаме за първото петмесечие от януари-май имаме ръст от 13,9% или общо 2 милиона и 26 хиляди туристи са ни посетили до момента. Наблюдаваме ръст и във всичките ни големи области. В Бургас ръстът е 18%, във Варна е 23%, Добрич – 34%. Това са основни данни от януари до май, а само за април месец ръстът е 26%, за май месец ръстът е 14%. Така че в тази посока ние наблюдаваме един устойчив ръст. Данните, които имаме на база на прогнозите за летния сезон, който стартира, са че очакваме ръст от всичките ни целеви пазари. Говорейки за Русия, съобразно визите, които до момента са издадени и информацията от Гранична полиция за броя на влезлите руски граждани, можем да кажем, че до момента имаме ръст от 30%. Само за периода от 15 май до 30 юни са издадени около 180 хиляди визи на руски граждани и средно около 5 хиляди визи на ден, което е изключително много и темпът продължава да се запазва и да нараства. Така че очакваме тези прогнози, които имахме, да могат да се оправдаят. Разбира се много е важно месеците юли и август как ще протекат. До момента данните, които имаме от и хотелиери, и туристическите асоциации, туроператори, показват че има почти 100% запълняемост на 4 и 5 звездните хотели, което отново ни връща на темата за търсенето на високо качество на продукта. И нашите усилия са насочени именно и натам.