Министърът на туризма Николина Ангелкова и комисарят по регионалната политика на Европейската комисия /ЕК/ Корина Крецу откриват днес конференция на тема „Устойчивост на развитието на туризма и сигурността в Дунавския регион“. Какви ще бъдат темите на срещата и какви са възможностите за развитието на туристическия продукт в Дунавския регион ще научим от министъра на туризма Николина Ангелкова. Министър Ангелкова, какви са възможностите за развитие на бранд „Дунав“ и как могат да си сътрудничат едновременно крайдунавските общини у нас и страните от Дунавския регион въобще по отношение на туризма? Знаем, че именно Русе вече е център и технически секретариат по Дунавската стратегия от месец март.
Точно така. Дунавската стратегия е изключително важна, за да можем ние да промотираме съвместно и да популяризираме Дунавския регион особено по отношение на възможностите за развитие на туризма. Затова и бих искала да благодаря на комисар Крецу за това, че откликна на нашата покана и прие да открием заедно и да участва в конференцията „Устойчивост на развитието на туризма и сигурността в Дунавския регион“, така че да можем заедно да обсъдим възможностите с всички 14 държави-членки на Дунавската стратегия и да продължим да надграждаме бранд „Дунав“. Също така знаете, че България, заедно с Румъния е съкоординатор по приоритетна ос 3 на Дунавската стратегия и това допълнително е много важно за нас, за да покажем, че успяваме заедно да начертаем бъдещето по отношение на развитието на Дунавския регион като обща туристическа дестинация. Всъщност на конференцията днес ще се обсъждат конкретни примерни проекти, мерките, които всички държави-членки на Дунавската стратегия предприемат така, че максимално да популяризираме бранд „Дунав“ и изобщо да направим Дунавския регион по-привлекателен за посещаване, по-привлекателен за живеене, за инвестиции, защото абсолютно всичко е взаимно свързано.
Буквално преди дни участвахте в конференция на Междурегионалното сътрудничество в Черна гора, където участваха представители на туристическия бранш от балканските страни. Споделен ли е интересът за формиране на общ туристически продукт на Балканите и какво би било значението на едно такова сътрудничество на фона на цялостния европейски туристически пазар и на фона на това да привлечем повече туристи от далечни страни като Азия например?
Това също е от огромно значение, защото не всички страни от Балканския регион са членки на Европейския съюз /ЕС/ и не могат пълноценно както нас да се възползват от всички инструменти, които ЕС предлага за Дунавската стратегия, за която говорихме. Има огромен интерес от балканските страни за стартиране обсъждането на възможности за общ балкански продукт и аз всъщност смятам, че това е бъдещето и това е много важно, защото когато сме с обединени усилия имаме много повече шанс да привлечем туристи от далечни пазари, каквито са Китай, Индия, Япония, Южна Корея, защото туристите от тези страни идват, за да посетят повече от едно място. Те идват, за да останат повече от една седмица, обикновено три седмици. Така че ние сме на много малко разстояние една от друга като страни и вярвам, че ако успеем да създадем един добър общ продукт и имаме воля да го направим всички заедно, правителствата на тези страни, местните власти, бранша най-вече наистина ще имаме много голям успех. Много е важно да започнем и затова и конференцията в Черна гора имаше много голямо значение и имаше присъствие от абсолютно всички държави, които изложиха своите визии по отношение на това откъде да се започне с промотирането на един такъв общ продукт между балканските страни. Със сигурност има много работа, за да може да се стигне до нещо завършено, но е много важно, че има волята и желанието и че вече браншът помежду си, особено туроператорите, са започнали да обсъждат примерни маршрути, за да можем вече и на ниво правителства, и на ниво местни власти да ги разработим и да привличаме особено туристи от далечните пазари.
Правителството одобри промени в Закона за туризма в частта с единната система за туристическа информация. Тази система трябва да свърже в реално време регистрите на хотелите с вашето министерство, с МВР, НАП и общините. Кога очаквате, министър Ангелкова, да започне да действа реално системата и как реагира самият бранш на тези промени, които се очаква да изсветлят сектора? Освен в полза на институциите, как единната система ще бъде в полза и на самите потребители на туристическата услуга?
Очакваме системата да започне да работи от следващата година, защото сега предстои да се гласува законът в Народното събрание. Все пак трябва първо да се обсъди, да мине цялата процедура и там, след което вече ние ще имаме правно основание, за да възложим обществена поръчка за изработване на софтуер, който да свърже системите, да свърже регистрите на хотелите с НАП, МВР, ДАНС, общините в онлайн връзка в реално време. Разбира се, надявам се това да подпомогне, да бъде наистина първата и ще бъде първата крачка в посока изсветляване на сектора. По отношение на потребителите това е важно, защото ще знаят, че всеки лев, който са си платили като туристически данък, ще бъде внесен и е важно след това да бъде инвестиран обратно в туризма, за да може да се развива продуктът. Така че със сигурност ще се види ползата. Разбира се, от бранша всички, особено високият клас хотели подкрепиха изцяло законопроекта. В крайна сметка те и в момента ползват такъв софтуер. Надявам се и средният клас също да разберат, че това е стъпка в правилната посока, така че да може наистина да имаме и нормални данни, защото само когато имаме реални данни и статистика и тя отговаря на действителността, ние можем да планираме и инвестиции в други сектори, които са изключително важни за развитието на туризма, защото той е хоризонтална политика и без помощта на всички останали секторни министерства трудно бихме могли да имаме един цялостен и завършен туристически продукт.
Кога да очакваме да заработи системата от критерии за въвеждането на нов етикет за качество в туризма? На какъв етап е работата по тези критерии и те трябва ли да са в полза на по-скъпите и по-висок клас услуги и места, 4 и 5-звездни хотели? Отнасят ли се освен до материалната база и услугите и до кадрите, работещи в сектора?
Критериите в момента се разработват от експерти в министерството и предстои да разширим състава така, че да привлечем и всички заинтересовани страни, както направихме с работната група за къмпингуране, с работната група за развитието на ски - инфраструктурата и ски- туризма. Срокът, който сме поставили, е до края на годината и се надявам да имаме изработените критерии по отношение на въвеждане на доброволния етикет за качество, за да може от следващата година той да функционира като разбира се основната насоченост е към високия клас хотели. Освен, както казахме, материалната база, освен услугите, ползването на български продукти по БДС, едно от основните изисквания ще бъде свързано с кадрите, защото в крайна сметка кадрите формират 90% от услугата. Така че няма как и този елемент да не влияе и да не бъде включен като един от основните критерии при доброволния етикет за качество.