Г-жо Кунева, защо ни е необходим закон за борба с корупцията по високите етажи на властта?
Необходим ни е по няколко причини. Първо, защото имаме дефицит на почтеност и приличие. Второ, защото не може да се твърди, че се борим ефективно с корупцията, ако се фокусираме само върху ниските нива. Затова със закона предлагаме следните решения. Събираме на едно място няколко действащи органа в момента и работата по превенцията и разкриването на корупцията. Защото знаете, че ако няколко органа отговарят за едно и също нещо, в крайна сметка никой не отговаря. Насочваме се към високите нива. Макар да не харесвам този израз - рибата се вмирисва откъм главата. Също има натрупани граждански очаквания за този закон и ние трябва да им отговорим. Не само защото това ни е работата - да правим нещата, за които гражданите са ни избрали, но и защото трябва да върнем доверието в обществото. Не може да се казва "всички са маскари", не може цели съсловия да бъдат слагани под един общ показател и хората да считат, че някой се заема с обществена работа само за да забогатее. Подобна нагласа разбива обществото ни и подкопава доверието в демокрацията. Уверена съм, че ако този закон бъде приет, ако бъде създаден един независим орган, който си свърши работата и лошите получат своето наказание, ще се промени и цялата нагласа към политиката.
Обещахте, че чрез ще "хващате" корумпираните, като засичате декларираното състояние и начина на живот. Как точно ще установите, че стандартът на живот не съответства на доходите?
Искам да уточня, че нито аз или друг министър ще "хващаме" корумпираните. Целта е това да го прави независимото бюро и да го прави по обективни показатели. Първото, което се прави, е да се засече дали подадената декларация отговаря на истината - дали даденият човек притежава имот на морето, а е забравил да го декларира. Това засичане става през регистрите - имотния, на КАТ, и т.н. Другото е, ако декларираното отговаря на реалното имущество, но човекът все пак очевидно има стандарт несъответстващ на доходите му - ясно е, че има нещо нередно, ако с кметска заплата или със заплатата на шеф на горско стопанство караш джип за 200 хил. лева., или закупуваш луксозни имоти. И в момента КОНПИ прави подобни проверки, така че ще използваме техния капацитет.
Как си обяснявате съпротивата срещу закона? Особено яростни бяха критиките на ВКС, магистратите твърдят, че законът "отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм", че работи с неясна правна терминология като "корупционно поведение" и "необяснимо богатство"...
Причината, която не бих искала да е вярна, е, че остро реагират тези, които законът засяга. За мен е абсурдно да се твърди, че в ХХI век, когато сме член на ЕС и когато всеки български гражданин има достъп до Европейския съд за правата на човека, ние ще предложим законодателство, което да не е съобразено с най-високите норми на защита на гражданските права. В закона има достатъчно гаранции за това и винаги сме търсили баланса между защита и санкции. Част от забележките на ВКС са абсолютно неверни. Те твърдят, например, че в закона няма праг за несъответствие на установено имуществено и нямало критерий за започване на проверките. Напротив, ясно е разписано, че когато разликата между декларирано и установено е 20 000 лв., започва проверката. Започва и при установен конфликт на интереси. Казват че, не било ясно какво е необяснимо богатство, а във финалния вариант на закона подобно понятие изобщо няма. Твърдят, че проверките можело да навредят на служебното израстване на магистратите, а това не е вярно, защото проверките са служебна тайна. Е, вече ако се докаже корупционно поведение, има санкции - глоби, отстраняване от длъжност, отнемане на имущество, но нали това е целта на закона? Отбелязахме 60% от всички получени становища, в последните месеци говорихме с кой ли не за закона, мисля, че текстът е добър. Най-важното е, че гражданите очакват този закон да се приеме и да почне да се прилага.
Как ще коментирате думите на премиера, че за разлика от Румъния ние борим превантивно корупцията по високите етажи, затова нямаме осъден министър. Просто техните крадат, а нашите - не. Толкова ли сме добри?
Със сигурност решенията на съда са ключова част от уравнението в борбата с корупцията и аз се надявам след влизането на закона в сила да дадем още един аргумент на съда да си свърши работата. Факт е, че ако следим внимателно новините за Румъния ще видим, че да има много осъдени, и то политици, но в същото време хората там продължават да протестират срещу корупцията в администрацията и че там именно няма много резултат. Спомняте си протестите след пожара, който взе жертви. Затова именно ние се опитваме в нашия закон да покрием целия спектър. От една страна, администрацията - средното управленско ниво ще бъде проверявано от инспекторатите, ще засилим тяхната роля. От друга разширяваме обхвата на т.нар. високо ниво - законът засяга не само политиците - министри, депутати, кметове, но и тези, които имат достъп до големи публични средства и тези, които работят в среди с голям корупционен риск, като градските архитекти или директорите на болници. Друга разлика с Румъния е, че при нас има инструментът на гражданската конфискация, а той е много силен.
Ще успее ли РБ да се обедини около единна кандидатура за президент? На какви критерии трябва да отговаря?
На Националния съвет на ДБГ, който се проведе в събота и неделя, се взе решение структурите на ДБГ специално в идния месец да предложат критерии, които после ще представим на колегите от РБ. Вярвам, че е добре за десницата и за РБ да излъчим единен кандидат. Още повече, че коалиционното споразумение на Блока предвижда пълен цикъл избори заедно. Хората с десни убеждения трябва да имат достойна кандидатура, в която да видят своето представителство и аз лично, както и ДБГ, работим в тази посока.
Докъде стигнахте със стъпките по пътната карта за бъдещето на РБ? Стабилен партньор ли е РБ в управлението, ще има ли преподреждане във властта заради обявяването на част от блока за опозиция?
Вече имаше няколко заседания на Изпълнителния съвет на РБ, на които се обсъдиха действия по консолидацията. Консултациите напредват, тонът е конструктивен. Няма принципна позиция "против" на нито един от партньорите, което е позитивен знак. Определено смятам, че общата президентска двойка на РБ е отговорна задача, около която да търсим съгласие.
Какво наложи смяната като зам.-министър на образованието на проф. Костадин Костадинов? Ще има ли промени в Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", която поема Красимир Киряков?
Искам да използвам случая и да благодаря на проф. Костадинов за добре свършената работа и се надявам да продължим сътрудничеството си и под друга форма. Промяната се наложи и от разместването на ресорите на заместник министрите. Естественото място на науката е при висшето образование, особено ако искаме да поощрим нейното развитие в университетите. От друга страна, ни е необходим повече тласък и за оперативната програма. В този момент екип от министерството е Брюксел на преговори с Еврокомисията за доуточняване на някои детайли по програмата. За мен е важно да насочим приоритетно средствата за наука към българските учени и необходимата апаратура, а не за сгради. Сградите не правят наука.
Обявихте старт на реформата във висшето образование с възможността да бъде редуциран броят на студентите, приемани от университети, и финансиране според качеството. Какво очаквате като практически последици от реформата?
Крайно време е университетите да спрат да произвеждат студенти, които не се реализират. Няма никакъв смисъл хора с висше образование да работят неща, които не изискват такова, а в същото време да има глад за кадри и бизнесът да се отказва да инвестира в България, защото няма кой да работи. Това, което правим с приложението на промените в Закона за висшето образование, е да дадем възможност университетите сами да преценят кои са качествените им направления и да развиват именно тях. Броят на студентите трябва да се редуцира и заради демографската криза и намаляващия брой завършващи училище. Разбира се, ефектът ще се усети постъпателно, но се радвам, че сложихме началото на този процес на подобряване на качеството.
Последната тема, на която акцентирахте, бе сигурността в училищата. Какви ще бъдат следващите ви акценти в сферата на висшето и средното образование?
Сигурността безспорно е много важна тема. В понеделник направихме една работна среща с МВР, кметът на София г-жа Фандъкова, Сдружението на общините, психолози и др, на която си стиснахме ръцете, че ще вървим към все повече видеонаблюдение и общи мерки за засилване на охраната и достъпа до училищата. Колкото до другите акценти - подобряване на качеството, както на висшето, така и средното образование. Това е основната цел, тя е ключова за подобряване както на духовното, така и на икономическото състояние на нацията ни и е цел, на която са посветени всичките ни действия. Иначе като лична своя цел виждам поставянето на българския учител в центъра на нашите усилия. Трябва да върнем неговия авторитет и той да получи своето заслужено място.
Как ще се реши въпросът с учебниците за първи и пети клас, които са проблематични? По стари или по нови учебници ще учат децата в крайна сметка?
Водим финални разговори с издателите. Другата седмица ще обявим официално какъв е изходът от тази ситуация.