Министърът на правосъдието в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме с министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Здравейте, госпожо Захариева.

Здравейте.

Заветните изменения и допълнения на Закона за съдебната власт са вече факт, трябва да сте много доволна. Въпросът е сега дали тези нови текстове в Закона за съдебната власт ще дадат едно силно рамо, силен стимул за по-нататъшните съдебни реформи, които предстоят оттук насетне, които няма да бъдат по-леки, нали?

Доволна съм, наистина. Доволна съм, че законопроектът, който правителството внесе след широко обсъждане на Съвета по съдебна реформа, беше подкрепен с много, много малки изменения от Народното събрание. Имаше доста дълги дебати. Фокусирани бяха основно върху две неща. Едното е възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), а другото е как да гласува ВСС – явно, така както беше предложило правителството и така както трябва да бъде, и Слава Богу, че беше подкрепено от парламента по този начин. Винаги явно. И забрана за въздържане от гласуване. Това е законопроектът на правителството и съм много щастлива, че той беше приет така, както беше внесен.

Добре. Преди да ви задам въпрос във връзка с явното и тайното гласуване, тоест да аргументирате вашата позиция и тази, която вече стана част от законодателството, ми кажете обаче – убедена ли сте, тъй като вие познавате добре всички членове на ВСС, ще успее ли този състав да се съобрази с текстовете и предписанията на закона? Имам предвид при реконструкцията му и структурирането му в две колегии.

Длъжен е да успее. По Конституция, ако не успее в едномесечен срок Народното събрание ще ги раздели с решение. Така че надявам се да не се стига дотам и още другата седмица да започнат разговори за това как ще се разделят, тоест, кой от членовете в коя от двете колегии ще отиде. И се надявам в най-скоро време наистина да го направят, да не чакат изтичането на последния срок, който е едномесечен от влизането в сила на закона – така е по Конституция. Разбира се, са длъжни да се съобразят с измененията на закона и аз искам да кажа, че те гласуват явно вече от януари месец – всичките им решения по кадрови въпроси се взимат с явен вот.

Без да са били задължени за това?

Знаете ли, всъщност те бяха, защото отпадането на текст от Конституцията, който изброяваше в кои решения се гласува тайно, всъщност няма текст в закона, който да казва къде гласуват тайно с изключение само на един текст беше останал за тримата големи със законопроекта, който беше одобрен днес, изрично е предвидено, че за всички решения гласуват явно. И това е изключително важно, и трябва да ви кажа, че изобщо не съм съгласна с аргументите, които чух днес в парламента, че нямало нищо по-демократично, няма нищо по-добро измислено в демокрацията от тайното гласуване. Нека да не бъркаме правото на всеки гражданин когато избира да гласува тайно и задължението на органите, които той конституира с неговия вот, да дават отчет, да гласуват явно и да са предвидими и предсказуеми при взимането на решенията. Тоест, носенето на отговорност от органите. Да, гласува се тайно, когато конституирани органи, и тайната на вота трябва да бъде спазена, но тези органи нямат никакво основание да крият решенията, които вземат. И те трябва да носят отговорност и всеки да застава зад решенията, които взема. Никой от правителството, всички стенограми са на нашия сайт от много години, и никой от правителството не се крие зад решенията, които вземат всеки министър, министър-председателят. Така че членовете на ВСС вече гласуват явно и нямат никакъв проблем с това.

Обаче кажете ми защо опозицията искаше да запази тайния вот? Вие имате ли отговор? Дали това беше някакъв политически ход или просто действително искаха по този начин да се запази някакъв, макар и ограничен контрол върху дейността на ВСС?

Според мен, оставянето на тайната на вот щеше да постави ВСС и щеше да го остави в зависимости и контрол. Ако някой от ВСС, който и да е той от настоящите членове или от бъдещите, се страхуват да носят отговорност и да застават с имената си, да мотивират ясно решенията, които гласуват, те нямат място в този ВСС. По Конституция, по Закона за съдебната власт ние трябва да избираме – Народното събрание или магистратите – хора с висок морал и професионализъм като членове на ВСС.

Заради този висок морал, който те трябва да притежават, затова ли Народното събрание реши да повиши така драстично заплатите на членовете на ВСС и да ги изравни с тези на тримата големи в съдебната власт? Имам предвид главния прокурор и председателите на двете висши съдилища.

Това реши Народното събрание.

Вие бяхте ли изненадана от това предложение?

Това предложение беше направено и аз го бях видяла, когато дебатирахме в Правна комисия законопроекта.

Но не му обърнахте внимание, така ли?

Не че не му обърнахме внимание. Правителството внесе законопроект, с който беше изрично разписан текста. Това беше по предложение на магистратите. Такова предложение се направи в съвета за съдебна реформа от магистратските среди. И трябва да ви кажа, че и съдии и прокурори, и техните професионални организации изцяло гласуваха за това решение. А то беше членовете на ВСС да нямат право да получават възнаграждения за участие в комисии, защото това е в крайна сметка тяхната работа.

Но не третираше размера на техните възнаграждения, така ли?

Не, размерът щеше да остане какъвто е, а той се равнява на заплата на съдия, на прокурор от Върховна прокуратура съответно, или на Върховен съд съответно, който и да е от двете съдилища независимо с какъв ранг идва преди това членът на ВСС. Може да е съдия от Районен съд, може да е съдия от Окръжен съд, той като член на ВСС получава заплата равна на съдия или прокурор във Върховна прокуратура или във Върховен съд. Така че аз съжалявам, че дебатът наистина се измести около заплатите.

Не само дебата, но и заглавията във всички медии са такива.

Доста време се отдели на този дебат. Аз считам, че законопроектът на правителството беше по-добър в тази част в тази разпоредба. Но така или иначе много позитивни неща се случиха с този законопроект, и нека да не ги забравяме тях: разделянето, явното гласуване, забраната за въздържане от гласуване, прекият избор на магистратите от страна на професионалните общности, гаранцията за високо участие, за максимално широко участие на всеки един от магистратите при избор., електронното гласуване по дистанционен път при избора на магистрати, наблюдатели в тези избори. В постоянните комисии в двете колегии ще се включват и действащи магистрати, което ще уеднакви практиката с високи, професионални и морални качества на висока длъжност и ранг. Това са все много позитивни неща, за които наистина съм много щастлива, че законопроектът беше приет и то наистина с изключително малко промени, както беше внесено в правителството. Нека да не забравяме, че наскоро най-голямата професионална организация Съюза на съдиите застана за законопроекта на Съюза на съдиите и всичките професионални организации на магистратите. И така да се каже почти потърси отговорност на народните представители и ги попита, надяваме се и поиска от тях да не изменят проекта на правителството така, както е внесен. Така че законопроекта е добър и аз съм убедена, че той ще допринесе за повишаване на доверието в съдебната система и надявам се във ВСС. И ще помогне за вземането на много по-добри кадрови решения, свързани не само с назначенията, но с дисциплинарните производства, с атестирането на магистратите. Така че наистина много позитивни неща има в него.

Кажете министърът на правосъдието само в пленума ли участва?

Само в пленума, но може да… той председателства пленума, но има право да участва в заседанията и на колегиите, разбира се без право на глас.

Ако пожелае.

Ако пожелае, да.

Но не е задължен.

Не е задължен. Той и в момента не е задължен така или иначе да участва. Но председателства пленума.

Вие кога ще ходите сега по новия закон на…

На пленум.

Само на пленум? Няма ли да ходите на заседания на колегиите…

Разбира се. Ако има важни въпроси разбира се, че ще присъствам. И още повече, че министърът на правосъдието въпреки ограничените правомощия, които има по отношение на съдебната власт, аз наскоро ги използвах и мисля да използвам още веднъж правото да оспорвам решенията на ВСС, свързани с дисциплинарните решения основно. Така че разбира се, че тогава, когато се вземат важни решения, просто за да слушам какво се случва, да подпомагам тяхната дейност, например по съдебната карта имаме доста важни ангажименти там заедно, ще присъствам. Без разбира се да се намесвам в тяхната работа, както и досега съм правила.

Да ви питам, сега когато ще бъдат разделени помежду си главния прокурор и председателя на ВКС означава ли, че напрежението между тях ще спадне? Тъй като ще присъстват на различни заседания.

Те в съвет не усещам да имат… когато дебатираме неща на съвета не съм усетила да имат някакво силно напрежение. Даже по някои от въпросите, например скоро се сещам беше свързан пак с някакви възнаграждения, мисля че гласуваха по еднакъв начин. Не, по-скоро на каква позиция да се върнат бившите инспектори, мисля че бяха на една позиция изцяло, че не е редно да се върнат на по-висока позиция, отколкото преди това са били. Така че убедена съм, че да – това ще доведе до сваляне на напрежението. /…/ е по-скоро между съдии и прокурори и съм убедена, че това ще допринесе за тяхната работа.

С хода на съдебната реформа смятате ли, че тя все по-малко ще бъде като инструмент в ръцете на политиците, за да си търсят своите дивиденти и да получават някакво признание от техните избиратели?

Всичките избиратели на всичките политически партии очакват съдебната реформа и аз много се надявам наистина да не бъде търсена само като дивидент съдебната реформа и да не бъде афиширана, използвана само преди избори. А по-скоро се надявам наистина да има желание и да се помогне на съдебната власт и на правителството тази реформа да се случи. Да, минаха първите промени, те са много съществени. Съвсем не се изчерпват с повишаване на заплатите на членовете на ВСС или не с повишаването, а по-скоро с компенсирането както се каза поради забраната вече в закон да получават възнаграждения в комисии. Съвсем дори не се изчерпва само с разделянето на ВСС на две. Аз изброих и много други неща. Сигурно забравям нещо. Предстоят още много по-съществени промени. Свързани с дисциплинарното производство, с кариерното израстване, свързани с начина, по който ще взимат общите събрания в съдилищата, с прокуратурата. Това са все много съществени неща. И се надявам този устрем и тази подкрепа, която има по отношение на съдебната реформа да не приключи с първото изменение. А разчитам и се надявам на подкрепа от Народното събрание и политическите партии и по второто изменение, и по другите законопроекти.

В какви срокове сте си поставили, за да станат те факт, тоест да ги вкарате в парламента?

Да станат факт не знам, но да ги вкараме в парламента надявам се да сме готови до края на април и в началото на май след празниците да бъдат в парламента. Те са много по-дълги текстове, така че може би на парламента ще трябва месец, месец и нещо да успее да ги приеме. Със сигурност се надявам да е преди лятната ваканция. Отделно от това ще внесем изменения в наказателно-процесуалния кодекс. Много съществен изменения. Свързани с бързината на производството, с деформализиране на процеса. Работим и по изменения на Наказателния кодекс, свързани с терористичните заплахи. Да, Съветът на министрите на правосъдието на 11 март прие проекта на антитерористичната така наречена директива. Тя е свързана с уеднаквяване на наказателните текстове в държавите-членки. Ние не пречи, тъй като наказателната политика е в суверенитета на всяка една от държавите, да сме по-амбициозни, да работим и да сме веднага готови да транспонираме директивата веднага, дори по-рано.

Добре. Сега аз имам още един въпрос към вас, но преди това искам да поканя министър-председателя Бойко Борисов, който е тук в студиото, за да може и той да чуе въпроса и да вземе отношение по него, защото той е важен също за реформите, които…Здравейте, г-н премиер. Заповядайте.

Бойко Борисов: Добър ден ли е, вечер ли е.

Водещ: Добър ден е още, защото не е залязло слънцето. Сега, стигнахме до антикорупционния закон и ми се ще да ви попитам дали това, което постигнахте като кабинет в парламента с приемането на поправките, измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, така ще се създаде една инерция, и този път антикорупционния закон на г-жа Кунева, и той така възпрепятствано да мине така, както този на г-жа Захариева.

Бойко Борисов: С една поправка, че той не е на г-жа Кунева, той е на кабинета. Всички министри участват, много парламентарни групи, много експерти. Просто тя е отговорна за него, така че предишният път Закона за промените в Конституцията не минаха поради това, че много хора искаха да се изтъкнат с промените, които правиха в парламента, и затова така се получи. И затова сега сме си научили урока, мина няколко промени самият кабинет направи вчера на заседанието в сряда, г-жа Захариева предложи едни, финансовият министър – други, и отиде в парламента. И се надявам, че ще има голям консенсус по него.

Водещ: По-голям ли отколкото днешното мнозинство за Закона за съдебната власт очаквате?

Бойко Борисов: Да не си мерим консенсусите. Аз съм убеден, че в парламента има достатъчно отговорни хора, които разбират, че ако тази пътна карта, която начертаха в Брюксел колегите, когато бяха, и аз, и Юнкер, и след това и г-жа Захариева и другите колеги с главния прокурор. Всъщност, ние казахме в Брюксел – година и половина пътна карта април месец променяме и внасяме в парламента тези закони, ноември – тези, така че в рамките на година и половина да приключи мониторинга, да бъде одобрено от Брюксел това, което правим и пред народа да заявим ясен тайминг на всяко едно от своите действия.

Понеже и двамата сте тук в студиото, да използвам и присъствието на г-жа Захариева. Днес излязоха решенията по жалбите, подадени от задържаните от януари 2010 година операция „Октопод“ Алексей Петров, дясната му ръка – Хамстера, братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците така наречени – те са осъдили държавата за общо 109 хил. евро. Тук от няколко години се води един спор в държавата – дали тези глоби в резултат на тези решения на съда трябва да се плащат изцяло от държавния бюджет, от данъкоплатеца, или тези, за които се установи, че са виновни за подобно осъдително решение не трябва по някакъв начин процент да се плаща от виновните лица, ако има такива и бъдат установени? Какво мислите вие? Защото днес пак един дебат се завъртя в публичното пространство благодарение на това решение.

Днес имаше по случайно стечение на обстоятелствата обсъждане в парламента на доклада за 2014 година. Министърът на правосъдието внася доклад по решенията на Съда по правата на човека. Имаше много добра статистика – от над 3500 дела от 2010 година с измененията 2012 година, които тогава първият кабинет на ГЕРБ предложи и прие, 2014 година делата са били 970, ако се не лъжа.

Тоест, има съществено намаляване.

Много съществено намаляване. Това беше отчетено и тогава, когато аз бях на посещение в Страсбург при председателя на Съда за правата на човека. Отделно от това България от много години за първи път е много по-добре от някои от държавите-членки в това отношение. Гърция, Румъния, Унгария са с доста повече осъдителни присъди и решения висящи. Това не бива да ни успокоява. По всяко едно от решенията ние даваме отчет и сме приели голяма част от действията. И изменение в Гражданския кодекс сме предложили, в Закона за СРС вече между другото са приети – те не бяха отчетени в последния доклад.

Въпросът е дали ще потърси отговорност от хората, които са виновни?

Днес имаше едно интересно предложение, и аз мисля, че то беше добро, на един от народните представители – тогава, когато се дава оценка на съдиите и прокурорите, да се включва в тяхната оценка не само делата в България, но дори да не се поемат от тях тези разходи, защото много пъти са комплексни причините, поне да се включва като оценка на тяхната работа. И аз мисля, че във втория проект на Закона за съдебната власт е хубаво да обмислим това предложение.

Добре, разбрах. Има някакъв напредък.

Тъй като и в измененията в Наказателно-процесуалния кодекс съществен е напредъка за България. С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс ще скъсим изключително много и фазата на досъдебно производство.

Благодаря ви, г-жо Захариева.