Министърът на здравеопазването в интервю за „Труд“

Г-н министър, какви изводи си направихте след казаното от опозицията, но и от коалиционните ви партньори по време на дебатите за вота на недоверие към правителството?

Същностните изводи за това какво трябва да се промени и подобри в работата на правителството в сферата на здравеопазването (респективно на МЗ) са свързани основно с адекватните изказвания от парламентарната трибуна за нуждата от много по-активно и с ясна времева рамка развиване на нормативните документи за надграждане на здравноосигурителната система. Т.е. става дума за формиране на пакети, параметри и работни групи с представителите на здравно застрахователните дружества, чрез които да дадем възможност на българските граждани допълнително да влагат в собственото си здраве.

Най-вероятно това ще се случи от догодина?

Да. Поел съм ангажимент в парламента до края на 2016-а да развием концептуално идеята, тъй като наистина се закъснява с надграждането на здравноосигурителната система. От друга страна - но не като оправдание, в базата и задължението, което хората имат към НЗОК и ангажиментите на институцията към осигурените, трябва да се продължи да се слага ред и да се търси ефективност. В тази посока има доста свършена работа.

От ГЕРБ коментираха пред „Труд“, че сте се хвърлил в много битки вместо да насочите усилията си в една посока. Какъв е коментарът ви?

Слушах и добронамерени представители на БЛС, които казват: „Ако МЗ се беше хванало само със Спешната помощ, щяхме да се справим с този ангажимент и да сме спокойни“. Всички смятат, че като се постави минималистична задача и когато тя се отхвърли, ще кажем, че сме си свършили работата. Правителството има цел и то не само в здравеопазването, а навсякъде, промените да са по целия фланг. Т. е. да се ограничиш до конкретни неща, за да си гарантираш успех, е политическа техника, носеща временна слава на министър или правителство. Целта не е тази, а реална промяна, която отчита интересите на пациентите и гарантира интересите на работещите.

Оттук нататък - след неуспелия вот на недоверие, накъде? Кои са точките във вашия екшън-план?

До седмица за публично обсъждане ще се обявят промените в лекарствения закон. Следващия месец пък ще се публикуват поправките в Закона за здравето за новата трудова експертиза, които изготвяме заедно със социалното министерство. А в момента в процедурата за публично обсъждане са наредбата за достъпа до медицински грижи и тази за организацията на лечебните заведения, които са предмет на всекидневен труд и оценка. Ще направя и още нещо, защото на фона на оповестяващи се ясни промени, политически партии всяват страх у хората, без да имат каквото и да е основание! Не фиктивно, а реално посочих в парламента какво ще се случи от април, какво ново ще получат българските граждани в здравеопазването след едногодишната битка на правителството за охрана на парите им. Само че когато в Народното събрание не спира да се разказва, че хората ще плащат от джоба си, че щели да чакат, че нямало да има достъп и да се дават примери, които освен неразбиране, показват и недобро възпитание, това значи следното - те не могат да спорят с фактите. И спекулират с тях. А за да не могат да спекулират и с думите, до седмица ще внеса за обсъждане нов текст в Закона за здравното осигуряване.

Какво ще запишете в него – всеки осигурен има гарантиран достъп до основния и допълнителния пакет?

Да - съобразно тежестта и степента на развитие на заболяването.

Какво още ще свършите до средата на годината?

С нормативни актове ще застъпим надграждането на здравноосигурителната система с втори стълб.

Какво точно имате предвид?

След разговор с НЗОК, със съсловието, с представителите на частните застрахователни дружества, нормативно ще определям ясно дефинирани пакети, които ще са с точни ангажименти на застрахователите и осигурените. Както и с пределна яснота за пациентите какви са допълнителните им възможности за надграждане чрез пакетите.

Какво точно ще финансират частните здравни застрахователи?

Каквото в момента НЗОК не заплаща. То би трябвало да бъде осигурено на българския гражданин чрез допълнителна здравна застраховка, вместо кешово да плаща в болницата, извън нея или в аптеката.

Такъв пример са и скъпи медицински консумативи като стентове, протези, стави, нали така?

Да, по този начин ще има допълнителна гаранция за безплатна терапия там, където НЗОК не я осигурява. Всяка една нужда на пациентите да доплащат трябва да намери своя отговор във възможността им чрез легитимен застрахователен и осигурителен механизъм да ползват медицински грижи тогава, когато им се налага. Но без да вадят пари от джоба или да остават без достъп до лечение, ако не разполагат с необходимата голяма сума в момента. А сега е точно така. И то в немалко случаи.

Такъв е примерът с пациентите с мозъчни аневризми, за които НЗОК покрива само 10 000 лв. от ендоваскуларното лечение със скъпи стентове. А често те достигат 20 000 лв. Означава ли, че останалата част от сумата ще я покрива частният застраховател?

Да, ще я плаща, ако осигуреният има допълнително осигуряване.

Ще има ли подписан нов рамков договор от април т. г., особено след последните коментарите на лекарския съюз?

Имаме разумни разговори с БЛС, но и разминавания по обемите и цените на медицинските дейности. Следя преговорния процес между НЗОК и лекарския съюз, а когато е било нужно, съм се намесвал като арбитър в изглаждане на спорове. За мен смисленото е да има такъв договор. В позициите на председателя на БЛС обаче, който е корав човек, има сериозна неотстъпчивост. Аз бих се радвал на по-голяма диалогичност в разговорите помежду ни. Това, от което няма да отстъпя (а в крайна сметка аз трябва да преподпиша документа, за да стане изработеният рамков договор валиден) е парите, които успяхме да опазим досега като отиващи си като част от печалбата на фармацевтичната индустрия или чрез различни болнични или други схеми, да влязат като нови възможности за достъп до лечение на пациентите. Става дума за осигуряване на по-високо качеството на здравеопазването и за нови възможности като брой направления в доболничната помощ. Т.е. за вас, пациентите, да има видима разлика, тъй като тогава има смисъл от всевъзможните блъскания с индустрията - да запазваш ресурс заради недостатъчно добре работещи механизми и да ги вложиш там, където има нужда. За лекарския съюз като че ли по-скоро стои въпросът за увеличение на цените на съществуващия брой лечения, изследвания или клинични пътеки. Тук е мястото да кажем, че през миналата година увеличихме средствата за доболничната помощ с 20 млн. лв. Но ги вложихме в увеличение на цените на прегледите за определени заболявания. От това може би е имало някакъв ефект върху възнаграждението на лекарите, но той едва ли е бил особено голям. Категорично обаче нямаше усещане у българите, че тези 20 млн. лв. са довели до техен по-широк достъп до системата. Сега е ред да увеличим възможността на пациентите, когато имат нужда, да разполагат и то незабавно с направление за преглед или изследване. Т.е. вие безплатно да ги получите, а лекарят, на базата на медицинските доказателства в последствие да ви лекува. Това е новото и различното, което хората ще получат.

Вие осигурявате за целта 36 млн. лв., но личните лекари искат 60 млн. лв., за да имало достатъчно средства и за направления за изследванията. Какво ще им кажете?

Клиничните лекари и специалистите в доболничната помощ ще могат да назначат над 5 милиона броя нови направления, което е с 10% повече отколкото през 2015-а. Отново да повторим - ще имаме над 630 000 бройки направления повече в сравнение с м. г., с които вашите личните лекари ще ви насочват към специалисти. Категорично разказът „какво да се повишава дали обемът (т.е. достъпът на хората) или цената на изследванията“ е фалшив. Тези 36 милиона на годишна база в крайна сметка ще влязат като заплащане на личните и лабораторните лекари. Т.е. парите ще отидат за вашите лекари, но не като повишена единична цена, а като брой прегледи, което е изцяло в интерес на пациента! А и нали постоянно и лекари, и пациенти, и държавата казват, че проблемът е в обема. (т.е. в недостатъчния брой направления). Е, това е стъпка в тази посока.