Очакваме 5 на сто увеличение на преките чуждестранни инвестиции, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „24 часа”

Г-н Дончев, надеждата за 4,5% ръст, която изрази премиерът Борисов, прозвуча добре. Какви ще са моторите, които да вдигнат самолета на икономиката?

Не бих казал, че става дума за надежда, а за цел, и то амбициозна. Ако използваме аналогии от авиацията, със сигурност икономиката не бива да е безмоторен самолет, да разчита на ветровете и въздушните течения. А щом е моторен самолетът, можем да твърдим, че е четиримоторен. Единият двигател, както показва 2015 г., е силният ръст на износа, той дава потенциал на българското производство, което е 30% от БВП.

Иска ми се през 2016 г. вътрешното потребление да е по-високо. Добре е икономиката да е експортно ориентирана, но когато има фундамента на едно по-сериозно вътрешно търсене, то е предпоставка тя да е стабилна. Ролята на държавата като инвеститор - средствата от еврофондовете и от държавния бюджет, ще е от факторите за растеж. И четвъртият мотор е стабилността. Нестабилността плаши инвеститорите, не мотивира бизнеса, не дава шанс на вътрешното потребление.

Под дописката ми за ръста от 4,5% в онлайн изданието на “24 часа” имаше коментар: Гоним Китай, а?

Мога да извадя справка за последните 10 г.: БВП на страната ни, измерен към средния за Европа, е бил 26%, сега е почти 2 пъти по-голям – 47% от средноевропейския. А ако направите анкета за качеството на живота, голямата част от българите ще кажат, че се е влошило.

Откъде се получава това разминаване?

Комплекс от причини е. Едната е да се самоубеждаваме, че сме много зле. Другата е усещането за социално неравенство.

Икономиката ни, като изключим 1 година, повече от десетилетие расте. Как са се разпределяли благата…

Това е големият въпрос.

Очевидно не са се разпределили по най-добрия начин.

3% ръст стигат ли, за да го усетят хората и по доходите си?

Границата е между 2 и 3%. Ако искаме обаче да настигаме, оттам тръгва и закачката с Китай, на нас ни трябват китайски темпове, отпреди кризисния период - над 4, че и над 5%, което е трудно. Питаха ме за растежа и на мен ми хрумна аналогия с културите. При тях зависи от климата, но зависи и от стопанина. Ние можем да направим всичко, което зависи от стопанина, но не можем да променяме климата, а той не е добър.

Какво не му е доброто?

Данните на МВФ за световния растеж през 2016 г. не са обнадеждаващи, китайската икономика се забавя, обградени сме от кризи. Имаме ембарго и контрасанкции от страна на Русия. Всички тези неща имат ефект върху икономиката.

И как започва годината?

Мога да говоря с икономически аргументи от гледна точка на държавата. Всички предпоставки парите от новия програмен период да се завъртят, са налице.

Преди дни връчихме договори за над 116 млн. лв. 3,3 млрд. лв. ще бъдат пуснати само през първото полугодие. Това са живи пари. Но европейските пари дори при максимум мобилизация не могат да минат 8-9% от публичните разходи и 4% от целия БВП.

А и не трябва те да са основният двигател.

Няма как те да са единственият мотор. Мога да продължа с онова, което се опитваме да правим, като изключим инжектирането на пари. Примерно опитваме се да преструктурираме агенцията за малките и средните предприятия и агенцията за инвестиции, те да станат едно звено - да работят много по-фокусирано и консолидирано. Реално ще има ефект, защото и проблемът на инвеститора, и на българския производител и търговец не са много различни. Другото, което направихме, е да отделим пари за финансовия инженеринг, за т.нар. Фонд на фондовете.

Той кога ще заработи реално, кога бизнесът ще може да кандидатства за кредити от него?

Тази година парите му трябва да са на пазара, става въпрос за стотици милиони, които ще се отпускат като кредити при облекчени условия. Има няколко неща, които обаче зависят не само от икономически категории, а от социалнопсихологически. Това са вътрешното потребление и предприемаческата активност. Има максима – човек харчи не колкото има в джоба, а колкото смята, че ще има утре. Ако смята, че утре ще има толкова, колкото и сега, харчи повече, което е добре за икономиката. Същата максима е валидна и за инвестициите. И най-трудната компонента от растежа е генерирането на малко повече оптимизъм. Много трудна задача. Нямам предвид захаросаното говорене на политици как нещата стават по-добри, а за малко повече доверие, за колективна увереност, че ако работим добре, ни чакат по-добри времена. Иначе растежът не пада от небето. Той е на база вложените усилия, на вложения труд.

Вътрешното потребление, в което виждате резерв, означава по-високи доходи и повече увереност на хората и бизнеса, за да харчат днес.

Не означава обезателно повече доходи. Безспорно е хубаво те да са повече. Но има резерви в онази част, в която хората спестяват. Склонността да потребяваш по-малко и да спестяваш повече е белег за неувереност в утрешния ден.

Освен негативните неща, които ни заобикалят, кои са онези фактори, които могат да дадат тласък?

Ниските цени на петрола са шанс. Курсът на еврото е изключителен шанс за експорта. Вижте какво се случи с българския бизнес. След като беше ударен от кризата, той напипа формулата, и то в конкурентна среда. Да правиш експорт за капризния европейски пазар, е геройство. Ти си се преборил не с производител от съседния град, а с цена и качество с всички европейски държави. За тази реформа, която протече неусетно в икономиката ни, се говори малко. Икономика, базирана на спекулации с недвижими имоти, на строителство на хотели, не е устойчива. Когато имаш за фундамент сериозен дял на производството, когато изнасяш, това е икономика с друг профил.

Смятате, че икономиката е стъпила на здравата основа?

Точно така, но основата е малка, трябва да е по-голяма.

Какъв износ очаквате за тази година, за 2015 година беше…

Беше 12% към третото тримесечие, ще видим как ще изглеждат годишните данни. Но при всички случаи е впечатляващ. Ще видим как ще изглеждат данните за преките чуждестранни инвестиции, очаквам повишение, не толкова, колкото ми се иска, някъде около 5%. Но е окуражаващ сигнал, че доверието на инвеститорите се връща.

Възможно ли е България в тази нестабилна среда да е стабилно островче, ако се възползва от ситуациите около нас?

Във въпроса Ви е стаен и отговорът. Плуването в бурно море крие опасности, но дава и неимоверни шансове, като прави играта по-сложна. Да извлечеш полза от кризата, се изисква различна категория изкусност. Не говоря само вътрешно за България, вижте какво се случва в Европа. Погледнете леките вълни на протекционизъм в началото на кризата. Вижте политическите и икономическите процеси от няколко дни за частично, макар и неформално, денонсиране на Шенген. Това са опасни процеси. По-опасни, отколкото изглеждат. Далеч съм от песимизма за разпадаща се Европа, но за съжаление, сценарият “Европа на две скорости”, или разделяне на център и периферия, звучи по-реалистично.

И какво правим ние?

Това, което правим, е да се опитваме да сме по-близо до центъра.

А вътрешнополитическите рискове? Минаха нежни трусове в мнозинството?

Стабилността вече не се гарантира от резултати от парламентарни избори, както беше преди. Механизмите са различни. Предвид сложната политическа ситуация, стабилността трябва да се отвоюва всекидневно. Търсят се компромиси и правейки ги, в същото време искаме нещата да се движат в посоката, в която трябва. Подобни вълнения ще има, въпросът е да няма голям трус.

Какво се очаква да свършите тази година?

Да започнем със сферата, за която пряко отговарям. Старият програмен период свърши по-добре, отколкото очаквахме, с над 95% усвояване на европейското финансиране. Започва новият и тук времето е фактор. Не че се гоним с часовника, за да не загубим пари, а защото тези инвестиции са нужни на икономиката. А нещата са още по-сложни - условието е пари срещу реформи, а прегледът на напредъка е в началото на 2017 г., което означава, че през 2016-а трябва да ги завършим. Те са във водния сектор, здравеопазването, държавните помощи, обществените поръчки, статистиката. Особено предизвикателни са ВиК и здравеопазване. Ако не ги направим, комисията има право да спре парите в нереформирания сектор.

А в енергетиката?

Тежката тема в енергетиката е пълната либерализация. Чакаме финансовия модел от Световната банка, чуват се притеснения за цената. Имаме друга тема, която остана незабелязана. Работната група, която имаме с ЕК за газовия хъб.

Там какво се случва?

В момента планираме януарската среща на работната група, която е съвместна с представителите и на ЕК. Плановете ни са да сме готови до края на април.

Какво трябва да изработи тази група?

На първо място правния сценарий на газоразпределителния център. Да припомня, че работата по “Южен поток” беше преустановена, защото проектът не отговаря на европейското законодателство. Сега ще правим нещата заедно с ЕК, за да не се стига до подобни колизии. Говорим за тази част от трасето, за руската тръба, която минава през Черно море.

Не сте се отказали от руската тръба?

В газов разпределителен център без допълнителни количества, включително руски газ, няма логика. Но предишните конфликти трябва да бъдат изчистени. Когато от наша страна е ясно кое е възможно и кое не е възможно, това е в състояние да събуди интереса на всеки инвеститор, в това число и на Русия. Но на първо място трябва да се изчисти правната страна на въпроса, да са готови техническият и икономическият анализ. Ние с вас сме коментирали източниците на доставки на газ - азерски, туркменски, руски, местен добив, от терминал за втечнен газ. Но въпросът е и къде отива газът.

Къде отива?

Тук има повече от един сценарий. Това са всички възможни трасета на предишни проекти – “Южен поток”, “Набуко уест”, но има и други възможности. Не забравяйте, че има проект за Трансадриатически газопровод. В газопреносните мрежи между Северна и Южна Италия има свободни капацитети. Има го като сценарий. И това е още нещо, което трябва да се изчисти. Третото са икономическите анализи - количества, ценова конюнктура, купувачи. И като приключим стъпки 1,2 и 3, колективната амбиция е през май месец в София да направим инвеститорска конференция. Да представим проекта в неговата зрялост, да кажем на големите играчи - това е проектът - който иска, да полага тръби, който иска, да купува.