Докъде стигне изработването на Плановете за управление на речните басейни? Какви са предвидените в тях мерки?
Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) са изготвени и публикувани за обществено обсъждане на интернет страниците на Басейновите дирекции. Общественото обсъждане ще продължи до края на юни 2016 г., като идеята е за усъвършенстване на тези документи, които са много важни. Целта е мерките, заложени в тях, да доведат до по-добро състояние на водите на територията на страната.
Това са вторите планове, които България разработва по смисъла на европейското законодателство и те са с валидност шест години. В тях се прави обследване на всяко повърхностно или подземно тяло на територията на страната. Оценява се неговото състояние и мерките, които трябва да се предприемат, за да се подобри, в случаите, когато е необходимо.
В ПУРБ има мерки, които са отговорност на различни институции. Има и мерки, свързани с рехабилитация и модернизиране на инфраструктура или изграждане на нова, за да се подобри състоянието на водните тела. Важен елемент от тези планове е процесът на наблюдение на количествата, екологичното и химическото състояние на водните тела.
ПУРБ са текущата картина на територията на страната, неведнъж сме коментирали, че водните ресурси в България са достатъчно. Поредица от дейности бяха предприети за качеството на водата, като някои от тях приключиха. С подкрепата на оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/ - 2007-2013 г. бяха изградени много съоръжения, които подпомагат подобряването на състоянието, например, пречиствателните станции за отпадни води /ПСОВ/ по Черноморското крайбрежие - Варна, Поморие, Равда, Несебър, Слънчев бряг, във вътрешността на страната, както и по поречието на река Дунав. Всичко това са съоръжения, които ограничават замърсяванията от отпадъчни води от бита и водят до по-добро качество на водата в реките и в морето.
Кога трябва да заработи системата за управление на водите в реално време?
В момента се провежда обществената поръчка за възлагане на дейностите по изработването на пилотната система. Тя ще бъде за поречието на р. Искър, където има концентрация на население и промишленост. Надяваме се в началото на следващата година да бъде избран изпълнителят, който да разработи тази система и на базата на нея, впоследствие да се надгради и да покрие територията на цялата страна.
Докъде стигна обявяването на защитените зони от екомрежата "Натура 2000" по двете директиви?
В България има обявени 353 защитени зони от мрежата Натура 2000, като 119 от тях са по Директивата за дивите птици, а 234 - по Директивата за местообитанията. За всички 119 защитени зони за дивите птици са издадени заповедите.
По директивата за местообитанията има шест заповеди, до края на годината ще бъдат издадени още пет. За 30 е преминал процесът на обществено обсъждане и се работи по изработването на документа, който да бъде издаден и одобрен.
Плановете ни са до края на годината да публикуваме за обществено обсъждане десет проектозаповеди за местообитанията. Целта ни е проектите на заповеди, съдържанието и режимите за защита, да са достъпни на всички заинтересовани страни и да бъдат предмет на широко обществено обсъждане, за да се чуе мнението на всички.
Кои са към момента актуалните наказателни процедури срещу страната ни в областта на околната среда?
При встъпването ни в мандат срещу страната имаше открити 15 наказателни процедури в областта на околната среда. В момента те са 10. Бяха отменени четири, една от които - за софийските отпадъци, изцяло отпадна след реализацията на проекта.
Вече е замразено и делото, свързано с закриването на старите сметища. Отчитаме много сериозен напредък в тази сфера, който докладвахме на Европейската комисия. За една година приключи изграждането на 13 регионални системи за управление на отпадъците, финансирани по ОПОС, с което общо станаха 15. Закрихме 54 стари депа, предстои да закрием още 19 до февруари 2016 г., рекултивирахме и 37 стари депа.
В най-напреднала фаза е наказателната процедурата за зона "Калиакра", където очакваме решение на Европейския съд в средата на януари. Надяваме се да бъдат отчетени всички мерки, взети от страна на държавата и да няма финансови санкции по това дело, защото считаме, че сме направили необходимото, за да гарантираме, че няма да има щета върху защитената зона.
Най-тежката процедура от гледна точка на усилия и финансов ресурс е за замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Работим много активно и също сме предприели сериозни действия по нея - беше прието изменението на Закона за чистота на атмосферния въздух, заделихме средства в новата ОПОС - 120 млн. лева, за да подпомогнем общините за реализиране на проекти, които водят до подобряване на състоянието. Тенденцията е положителна.
От стартирането на наказателната процедура досега, във всички места, където се наблюдаваше лошо качество на въздуха има подобрения. В някои случаи замърсяванията са намалели с над 50 на сто, а в други вече не се отчита замърсяване. Надяваме се и тези усилия да доведат до положителен резултат, те са трудни, отнемат време и ресурси, но тенденцията е положителна.
Други наказателни процедури са транспониране на законодателство, при някои вече са предприети нужните мерки, свързани с промяна на законодателството - за химикалите, приоритетните вещества във водите, съдържанието на сяра в корабните горива. Има наказателна процедура за превишаване на стойностите на серен диоксид в Гълъбово, като при нея също има развитие, тъй като първоначално беше за три региона в страната. Надяваме се следващите месеци да се увеличи броят на прекратените наказателни процедури срещу държавата ни.
Какво показват резултатите от наблюденията с инфрачервена камера в Гълъбово за източниците на замърсяване със серен диоксид?
Тази година в Гълъбово също има превишения на допустимия брой замърсявания със серен диоксид. Провеждаме много строг контрол като от Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ в Стара Загора следят непрекъснато състоянието и вземат мерки, когато се установи, че има превишение. За целта обособихме изнесено работно място на РИОСВ в Гълъбово, инсталирахме и термовизионно мониторингово устройство през октомври.
Камерата е насочена към "Брикел", за да се наблюдават емисиите от предприятието и да се установи има ли нерегламентирано изпускане на газове. Устройството показа, че от октомври досега на два пъти - на 7 октомври и на 3 ноември, е установено нерегламентирано изпускане на отпадъчни газове през байпасния комин на "Брикел". През ноември беше достигнат и алармения праг, при който се уведомява населението за критична ситуация. След предписания на РИОСВ за ограничаване на капацитета на производство, в момента предприятието работи с ограничена мощност.
И за двете нарушения са съставени и връчени актове за административни нарушения от страна на РИОСВ, които ще бъдат последвани от наказателни постановления със съответните глоби. Без тези две тежки нарушения, за годината наложените глоби на "Брикел" са 145 хил. лева.
Одобрихте ли Плановете за управление на Природен парк "Витоша" и националните паркове "Пирин" и "Рила"?
Планът за управление (ПУ) на Национален парк /НП/ "Пирин" и Природен парк /ПП/ "Витоша" преминаха фаза на обществено обсъждане и бяха внесени в МОСВ. Съгласно наредбата текат сроковете, в които се отразяват подадените становища. Обобщили сме възраженията, колегите работят по отразяването им. В случаите, когато са обосновани, се подготвят коментари към изпълнителите на проекта, така че да ги вземат предвид при оформянето на окончателните варианти на ПУ.
След като приключи този етап от процедурата, следва разглеждане на проектоплановете от Висшия екологичен експертен съвет. След като бъдат приети там, ВЕЕС препоръчва на министъра да ги внесе за одобрение в Министерския съвет /МС/, след което влизат в сила.
За ПУ на НП "Пирин" процесът на разглеждане на възраженията и коментарите ще приключи в средата на януари 2016 г. Надяваме се в края на януари, най-късно началото на февруари, да приключи и процесът по разглеждане на възраженията и коментарите за ПП "Витоша". Възраженията по тези два ПУ бяха много - стотици страници. ПУ и техните приложения са около 9-10 хил. страници.
За НП "Рила" приключи общественото обсъждане. Очакваме до края на годината в МОСВ да бъде внесен ПУ с отразените коментари по време на обществените обсъждания.
ВЕЕС разгледа тази седмица ПУ на ПП "Българка", като беше приет с коментари, които трябва да бъдат отразени. След това предстои внасянето му за одобрение от МС, надявам се това да стане в началото на следващата година. Планът е 10-годишен и също е разработен по ОПОС. По ОПОС се разработват 58 ПУ на резервати, поддържани резервати, природни паркове и национални паркове, от които вече са готови 15. Сред тях са ПУ на "Персина" и "Беласица", предстои да ги внеса в МС. Резерватите не минават по тежката процедура с обществени обсъждания и ВЕЕС.
Оптимист ли сте за водната реформа и възможността за усвояване на евросредствата в приоритетна ос "Води" на новата ОПОС?
Има сериозен напредък по реализиране на реформата. ОПОС като финансов инструмент, който е подчинен на реализирането на реформата, я подпомага чрез осигуряване на техническа помощ и подкрепа на МРРБ, за да се върви по набелязаните стъпки.
По наша информация, освен съществуващите консолидирани 14 региона, в много от останалите са предприети стъпки за обединяване на регионален принцип, което е в основата на стратегията за развитие на ВиК сектора. Осигурили сме средства за разработването на регионалните прединвестиционни проучвания, предстои подписването на договор за безвъзмездно финансиране за реализацията на този проект с МРРБ.
Финансирането по ОПОС зависи от успеха на водната реформа. Всички участници в този сектор трябва да се съобразят с това условие за ползване на средствата - ВиК дружествата, общините, КЕВР и да положат усилия. В противен случай рискуваме да нямаме финансиране.