Заместник министър-председател по еврофондовете и икономическата политика, в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР

Какви бяха отминалите местни избори, надделя ли технологията над политиката? За това сега ще говорим с вицепремиера Томислав Дончев, който беше и човекът за координация на изборите от страна на правителството. Добро утро, г-н Дончев.

Здравейте.

Поне по два повода по време на кампанията се споменаваше „Костинброд“ във втория му вариант заради „Арена Армеец“ и хакерските атаки. Вие склонен ли сте да видите нещо организирано в това, което се случи около предаването на бюлетините на първия тур и вчерашните хакерски атаки над държавни сайтове?

Много не ми се иска да има нещо общо между всички смущаващи събития, особено дни преди първия тур, както и това, което се случи при предаването на протоколите в изборната нощ след първия тур, хакерските атаки..други събития да ги обвързвам в едно, давайки сметка, че може би бих попаднал в капана на мислене от типа /…/, много не ми се иска. По-скоро считам, че и хакерските атаки, и хаосът в „Арена Армеец“ имат конкретна причина.

И смятате, че може да бъде констатирано основана каква е тази причина, за да не се допуска на следващи избори? Добре, за хакерските атаки президентът е сезирал ДАНС, вчера нещата продължиха. Смятате ли, че има капацитет нашите служби да установят за какво става дума,з а да разберем дали някой провокираше електронното гласуване, или някой искаше да каже нещо на институциите?

Разбира се, работа на службите е да установят кой е причинителят на хакерските атаки.

Ако чакаме службите да решат какво се е случило около тези много милиони посещения в сайтовете, това, което вие можете да констатирате и в качеството си на координатор на изборите, и като правителство – какво попречи на тези избори да бъдат нормални от гледна точка на технологията? Имат ели усещане, че по някакъв начин и отвътре бяхте саботирани на тези избори, например това смущаващо писмо, което БНБ насред двата тура изпрати, че може би няма да се справи с бюлетините и иска отлагане. Имаше многопосочни играчи в този опит да се създаде усещане, че нещо нередно се случва.

Преди да стигнем до писмото от печатницата на БНБ, коментирайки хакерските атаки, нека все пак да отбележа, че всички институции и служби, според мен, успяха да си свършат работата, специално в изборния ден, доколкото говорейки на битов език, все пак хакерските атаки, особено вчера, бяха удържани. И като цяло системите,специално на ЦИК продължиха да работят, въпреки че имаше забавяне. Предвид мощността на атаките, това, според мен, е вид постижение. Колкото до нивата на смут между първия и втория тур, особено писмото от печатницата на БНБ, което предизвика някаква доза сензация – да, факт в един режим на свръхчувствителност. Личната ми оценка е, че писмото беше вид презастраховане. Видно е, че и отпечатването и извозването на бюлетините прочете по график. По-голямата част от тях бяха извозени още в петъчния ден на изминалата седмица. Само за две области това се случи в събота сутринта, очевидно без какъвто и да е било проблем. Коментирайки други дефекти на изборния процес, особено тези от първи тур, особено тези в София, това е вече друг вид анализ. Личната ми оценка е, че половината от дефекта се дължи на нормите в изборното законодателство, а останалата половина на недостатъчно добра организация. Опитвам се да бъда мек.

Несъздадена от кого е тази организация, защото видяхте, че имаше размяна на обвинения. Всички обясняваха, че всяка комисия е независима, затова никой не може да й се меси, така че ЦИК и ОИК не можаха да уточнят кой всъщност отговаря за това, което се случи.

Независимостта на изборната администрация е факт, особено в понеделник през нощта преди една седмица, аз бяха в трудната позиция да се опитвам да взема някакви мерки и всъщност да работя с институции, на които не мога да разпореждам. Мога само да предлагам, дори и в края на деня в понеделник. Стигнах и до там да се моля от националния ефир, което не ми е типична роля. В момента говорим за изборите. Един от изборите, особено когато говорим за промяна на изборното законодателство. Да, трябва да се запази независимостта на изборните администрации, но изборният процес трябва да има един ясен лидер. Защото нека да напомня, че в изборния процес са въвлечени практически всички държавни институти, започвайки от общинските администрации, минавайки през областните, стигайки до Министерския съвет, секционни, общински и ЦИК – това е огромен апарат. Разбира се, част от тези институции са изключително автономни и независими. Но когато народните представители започнат да мислят и това е хубаво да се случи скоро - в следващите месеци и седмици за промени в Изборния кодекс, една от препоръките, които аз бих направил, те да предвидят този процес да има ясен лидер с адекватни, да не казвам точно властови, но адекватни механизми, който да накара цялата система да работи като едно цяло.

Къде си го представяте този лидер – в изпълнителната власт или примерно ЦИК да поеме тази роля, или някакъв борд да поеме тази роля?

Логично е да бъде извън изпълнителната власт. Няма нужда да коментирам какво би предизвикало като политически коментари и като опасения, ако политическата власт е господарят на изборния процес, това винаги води до съмнения. Така че дефинитивно трябва да е извън изпълнителната власт, може би около изборните администрации, може би ЦИК.

До каква степен, всъщност имаме ли вече представа колко струваха тези избори и може ли да се окаже, че калкулираните средства за тях заради начина, по който трябваше да се реорганизират изборите, няма да стигнат? А пък и да ви кажат твърди се, че дела ще се завеждат, което също ще се плаща от държавата, ако се стигне до спечелването им? Сметката каква е? И може ли да се окаже, че за да икономисаме пари, усложнихме изборите? Има вече такива коментари – изборният кодекс предполагаше в много повече секции да има възможност за машинно гласуване, пък всъщност по икономически съображения май намалихме секциите до 50?

Надявам се сметката, финалната сметка за изборите да бъде в рамките на предварителната план-сметка, която е грубо 50 милиона. Имаме икономии по някои пера, по някои пера ще има свръх разход, давам ви пример за допълнително възнаграждение на членовете на СИК, специално от София, специално заради свръх престоят им в „Арена Армеец“, може би по печата на бюлетините ще има свръх разход, по други пера има икономии. Искрено се надявам да се влезе в план-сметката. Иначе цената на изборите, фактът, че това са най-скъпите избори провеждани досега. И това е, ако позволите да се пошегувам, не защото демокрацията е поскъпнала, а заради най-вече усложнената технология на изборния процес. Аз лично бих оспорил необходимостта от провеждането на избор в много малки населени места. Очевидно прагът, който е поставен не е толкова добър, защото се налага в населени места не със 100 човека, а с 15 или 20, понякога до комични ситуации, стигайки до 3 или 4 да се провежда избор, което е очевиден дефект и очевиден свръх разход.

Имаше и въпросителни около районните кметове.

Районните кметове би следвало да бъдат част от екипа на големия, на общинския кмет. И тук имаме, според мен, фактът че се избират, имаме свръх дозиране на демокрацията. Това е излишно.

Предстои да видим като излезе изборният кодекс. Разбирам, че и премиерът настоява по-бързо да започне този разговор, пък и предполагам, ако решите, т.е. ако реши парламентът да уважи вота на участвалите в референдума, би трябвало и въпросът с електронното гласуване да влезе в парламента и като цяло да се мисли какво се прави оттук нататък?

Задължително, според мен, референдумът въпреки всички трудности, свързани с провеждането му, дава ясен сигнал на политиците и специално на парламента каква е волята на гражданите. И аз лично вярвам, че парламентът ще се съобрази с тази воля. Това е, първо, политическата стъпка. На второ място, разбира се, имаме решения, които са по-скоро от сферата на технологията, да бъде предложен такъв вариант за електронно гласуване, които то дава и в същото време да създава гаранции, че с него няма да се злоупотребява, което всъщност е една от причините на всички, които имаха скептично отношение към референдума и към самото електронно гласуване.

Макар че надписаните на ръка протоколи и съмненията около бюлетините също показват, че и хартиеното гласуване не съдържа всички гаранции, вие как си обяснявате, тъй като вече чух, мисля че беше от господин Цветанов, дано го цитирам точно, че и заради преференциите са се получили доста обърквания, вие какво мислите за преференциите? Смятате ли, че трябва да се откажем от тях?

Не, не мисля. Това че част от гражданите, част от изборните администрации, особено на ниво СИК все още очевидно не могат по най-добрия начин да обработват изборните книжа, свързани с преференциите, не е причина да се оказваме от тях, защото една от оценките ми за местните избори, специално, състезанието за листите общински съветници е, че преференциите до голяма степен върнаха интригата в това състезание. Всеки гражданин, няма значение дали е на 5-то, 10-то, 20-то или 30-то място в някоя листа, който е достатъчно популярен, ако събере достатъчно подкрепа за себе си, има шанс да стане общински съветник, което е добре. Колкото повече конкуренция в изборния процес, колкото повече шанс посочиш и да подкрепиш конкретния човек, толкова по-добре. Категорично не мисля, че дори трябва да бъде воден разговор за отмяна на преференциите.

Добре. Сега за политическата страна на изборите. Една от категоричните впечатления на анализаторите е, че тези избори вие си ги броите там, господин Цветанов отговаря за това, поредната победа, но тя, тези избори така затвърдиха хегемонията на една партия. Вие, абстрахирайки се, че сте от ГЕРБ, бихте ли се притеснявал да живеете в една демократична държава, в която една партия да има хегемония?

Хегемония в демократична среда не съм сигурен, че е най-подходящият израз. Това е като че ли израз от други векове, освен това като започне с една терминология по-скоро близка до военното изкуство, като /…/ и т.н., не съм сигурен, че това са подходящите термини, с които трябва да анализираме ситуацията. Факт е, че това се потвърждава дори от политическите икономики, от повечето анализатори. Макар че имаше комични коментари кой бил големият губещ, хайде да не им обръщаме внимание на тях.

Обаче най-военизираните определения дойдоха от вашите партньори и вчера чухме премиерът много беше възмутен от израза „Плевен падна“.

Да, и коментарът му беше свързан с емоционалните публикации по повод резултата в Плевен, а не по повод резултата, моля да правим разлика. Опитвайки се да правим един зрял политически анализ, бягайки от клишетата, фактът че всяка победа задължава и е голяма отговорност, но в настоящата ситуация отговорността пред нас наистина става много голяма, особено когато говорим за областните градове. Когато има едно подобно солидно присъствие, нали си давате сметка, че /…/ оттук нататък като политическа формация ние сме отговорни за всичко случило се и за всичко неслучило се, което наистина е много тежка отговорност. Освен това отвъд политическите емоции, особено по отношение на новите градоначалници, те трябва да докажат, че са на нивото на останалите добри кметове и освен да радват хората с изборната победа, още в деня след клетвата те трябва да са в позиция да доставят добри решения и резултати, които хората да могат да видят, пипнат и усетят, което не винаги е лесно.

Добре, но все пак не смятате ли, че беше свръх емоционално изказването на премиера – „аз направих много Плевен да нямаме победите“, т.е. това беше своеобразен отговор на неглижиране на победата на ГЕРБ от страна на Реформаторите с отговор по същия начин, всъщност един вид – ние не искахме Плевен, затова вие победихте? И в този смисъл, смятате ли че трябва да се замислите защо загубиха кандидатите ви в Плевен и в Добрич?

Не ми се иска да правя анализ на ниво градове, доколкото не съм бил част от кампанията там и не мога да коментирам причините на ниво детайл – дали те са в личността на кметовете, които са управлявали до момента, били са в техни конкретни добри или нетолкова добри решения, всяка от тези версии е възможна. Очевидно е, че не се дължи толкова на политически емоции на национално ниво, а на местна специфика. Коментарът на премиера, без да влизам в ролята на негов тълкувател, той припомни, че самото правителство, представителите на изпълнителната власт, кабинетът, министри и т.н. не са участвали в тази кампания, а имахме възможност да го направим, което беше добро решение не само да не се създава напрежение вътре между партньорите в коалицията, а може би опит за по-ясно очертаване на отговорностите на всички политически институционални фактори в изборния процес.

Т.е. това, че госпожа Кунева беше трайно в Плевен проблем ли е?

Институционален не. Политически – все пак е редно да се отбележи, че като представител на кабинета в Плевен беше само госпожа Кунева. Да кажем не бях аз, някои колеги или пък дори премиерът.

А пък господин Москов пишеше обилно във „Фейсбук“.

Това са изборни емоции, като всяка емоция понякога са полезни, понякога не чак толкова.

Можем ли сега да кажем, че случилото се, случило се, коалицията продължава напред и думите за падишаха, за кой на кого е подарил победа, кой на кого да се извини, кой какво е прекалил останаха до снощи или трябва да има някакъв разговор в рамките на правителството, през лидерите? Какво правите, когато животът ви срещне като конкуренти, а не само като съуправляващи?

Като политически резултат местните избори определено водят до препотвърждаване на коалицията, която имаме в момента. Нали можем да си представим, ако резултатите бяха по-различни какъв разговор щяхме да водим сега с вас. В политиката и във всяка работа, в която човек вкарва страст, винаги има емоции. Надявам се да не бъдат деструктивни и най-вече да не пречат на практическата работа. Защото убеден съм никой български гражданин не го интересува или не го интересува първостепенно, какви емоции изпитва някой от политическите лидери. Това, което със сигурност го интересува е как работи и какво постига. Така че надявам се да има определен праг на емоциите и най-вече фокус ориентиран върху конкретните резултати оттук нататък.

Т.е. можете да продължите нормално, не се налага някой да поиска повече или някой да отстъпва нещо заради изборните резултати?

Разбирам контекста на въпроса. Мисля че той беше коментиран повече от веднъж, не се налага преформатиране на коалицията, включително и не виждам причина за преразпределение на управленски позиции, например на министерски кресла, доколкото и преди местните избори то не е било пряко свързано с политическата тежест на всеки от партньорите, че да се налага в момента да се прави преформатиране.

Но господин Първанов продължава да иска едни две оставки.

Това е факт и е бих казал негово право, в една коалиция от две партии с парламентарна подкрепа от четири и то доста различни и като идеологически профил, и като история, нали се досещате, че е много трудно, ако не практически невъзможно всички винаги да са на една и съща позиция и да тънем в тотален консенсус. Практически е невъзможно, така че нормално да има теми, по които да има разминаване в политиките и това не е драматично.

Да, това исках да кажа, че не смятате, че това е драматично и, че се налага от време на време да се поставяте в ситуации да сте зависими от един или друг участник в коалицията, който да ви размахва пръст? Например сега ви предстоят промени в Конституцията, там също ще се броите.

Аз в един разговор с вас, може би преди близо година, когато коментирахме политическия формат, възможният или вече случилият се, не си спомням, обърнах внимание, че подобен коалиционен формат, каквито и трудности да предизвиква, и от гледна точка на скоростна реакция, от гледна точка на скорост на действието, има едно голямо предимство – това е конструкция с напрежение, която дори преди реакцията на опозицията дава възможност част от вътрешните дефекти да бъдат изчистени на база вътрешната критика. Така че този вътрешен интензивен дебат, който има и на ниво коалиция, и на ниво парламентарен формат, може би вади част от темите извън кухнята, но пък според мен гарантира като цяло по-добро качество на решенията.

Взаимен контрол. Благодаря ви, това беше вицепремиерът Томислав Дончев с коментар за приключилите местни избори.