Усещането, че си велик, е контрапродуктивно, както за самия човек, така и за системата, която управлява, казва министърът на труда и социалната политика, в интервю за в. „Стандарт“

Г-н Адемов, през целия си мандат ли ще избягвате да седнете на министерския стол?

Министерският стол не е важен. Много по-важно е какво правиш и с каква отговорност. Че е горещ този стол, всеки знае. Че това е най-трудният сектор - също. Той обхваща не само целия живот на един човек, но и периода, преди да се роди и след смъртта му. Защото започваме да плащаме на бременните, след това за раждане, майчинство, за отглеждане на деца, за ученици, студенти, безработни, за болест, за трудова злополука, за пенсия, за смърт и наследствени пенсии. Затова е тежък секторът и очакванията са големи. Ще се старая ефективно да използвам възможностите, които ми предоставя този пост.

Как си представяте Вашата роля - повече като министър на труда или като министър на социалната политика?

Трудът, разбира се, е част от социалния вектор, но много ми се ще да съм министър на труда. Убеден съм, че за да има резултати в социалните политики, всичко трябва да минава през икономически растеж и заетост, по-голяма производителност на труда и по-високи доходи. А те са в основата на по-високи приходи в осигурителната система и оттам на по-добро ниво на социална защита. Илюзия е да смятаме, че с ниски доходи и заетост може да реализираме политики, които да удовлетворяват всички.

Заявихте, че Кодексът на труда трябва да се промени, за да стимулира бизнеса да разкрива повече работни места. Какви промени смятате, че трябва да се направят?

Кодексът на труда е трудовата конституция, която трябва да балансира интересите на работодателите и работниците. Но преди да отговоря на този въпрос, искам да кажа, че категорично не приемам Министерството на труда и социалната политика да бъде в пряка зависимост от Министерство на финансите. И министърът на финансите на един остатъчен принцип да финансира всички политики в социалния вектор. По дефиниция той казва: „Няма пари“, а министърът на труда: „Дай повече пари“. Алгоритъмът трябва да бъде променен. Трябва да има връзка между социалното министерство с тези на икономиката, транспорта, земеделието, здравеопазването. И бизнесът, който трябва да разкрива работни места, заедно с тях, да разгърне интегрирани секторни хоризонтални политики с мултиплициращ ефект и крайна цел по-висока заетост и доходи.

Тогава финансовото министерство вече ще има грижа единствено да осигури финансиране за социалното подпомагане, а не други и за политики. Защо трябва да има промени в трудовото законодателство? Защото трудът вече е по-различен, изисква по-гъвкави форми на наемане, на освобождаване, на почасова работа и заплащане, по-добри възможности за самонаемане и по-лесна регистрация за стартиране на бизнес. Хитът на тази предизборна кампания бяха малките и средните предприятия. Да видим какво се случва с предприемач, който сега стартира като едноличен търговец.

Ние му искаме уникални разрешителни - енерго, пожарна, ХЕИ, всички възможни институции се изсипват на главата му и той плаща ли плаща, за да започне бизнес. Трябва да направим крачка към това да го облекчим. Например - ако отвориш кафене, няма начин да не отговаряш на изискванията за безопасност на храните, но всички други регистрационни, лицензионни и всякакви режими може ги разсрочим във времето. Да кажем на 6-ия месец или на първата година от работата този предприемач, когато вече е стъпил на краката си, да започне да си плаща стартовите разходи. Защото сега, докато получи всички разрешителни, вече е съсипан от административния натиск и не може да се развива. Това е съвсем сурова идея, която смятаме да развием. Ако можем да направим тази крачка, мисля, че ще можем да се преборим със сериозните проблеми на пазара на труда.

Сега много се говори за административния натиск върху бизнеса. Това означава ли, че ще се разхлаби контролът върху дейността му?

Разбира се, че трябва да има контрол. Но трябва да е достатъчно деликатно организиран, така че бизнесът да не усеща върху себе си тежестта на административноконтролната система, понякога с нечисти цели. От друга страна, трябва да се гарантира спазването на правата на работниците. Деликатен е балансът между тези два подхода, но трябва да се намери. Защото усещането в бизнеса за преднамерен натиск е налице, и то трябва да се премахне, без да се навреди на естествените контролни функции. Но не трябва да изхождаме от презумпцията, че предприемачът е нарушител.

Каква ще е позицията ви в дебата за определянето на минималната работна заплата. Според Вас от какви фактори трябва да зависи?

Минималната работна заплата е оценка за неквалифициран труд, която покрива най-належащи нужди. От тази гледан точка трябва да е над официалната линия на бедност. Другият индикатор е средната работна заплата, както и инфлацията. Всички индикатори, които трябва да влязат в механизма на определяне на минималната работна заплата, трябва да са обективно измерими. Иначе означава да погледнем тавана и да кажем: „Толкова имаме възможност“. Цената на труда също е много важна. Трябва да се види дали минималната цена на труда съответства на производителността и какъв процент от принадения продукт е цената на труда. В рамките на тристранния съвет за сътрудничество ще коментираме всичко това, защото синдикати и работодатели са на различни позиции. Но трябва да намерим обективен механизъм, който всяка година да се прилага, независимо от волята на политиците. Защото те, както и синдикатите, се изкушават много често да посягат към този инструмент, понеже така е най-лесно. Това не е добър стил за правене на социална политика.

И с пенсиите ли ще гарантирате, че вдигането им няма да зависи от волята на политиците?

С пенсиите също трябва да има обективни критерии. Но за съжаление си позволяваме да ги побългарим. Швейцарското правило бе въведено в началото не със златното съотношение 50 на 50 от ръстовете на инфлацията и на средния осигурителен доход. Преди 2001 г. беше 75% ръст на инфлацията и 25% на осигурителния доход и тогава новоотпуснатите пенсии бяха много по-големи при едни и същи условия от старите. Другият вариант на побългаряване беше изобщо да няма швейцарско правило. Това също е принос в теорията на социалното осигуряване. Ще направим всичко възможно да прилагаме всяка година златното швейцарско правило. Дано и ние не стигнем до побългаряването му. Защото то в оригиналния си вариант е най-добро за нашите условия.

Какво смятате за минималните осигурителни прагове? Брюксел отново ни критикува, че те са стопер за някои сектори и фирми със затруднения.

Аз съм убеден, че там, където има договаряне, синдикатите и работодателите са достатъчно отговорни и стигат до съгласие, че в определени сектори увеличаването на минималните осигурителни прагове може да се застраши бизнеса на редица фирми. Най-добрият вариант е да има договаряне по всички професии и длъжности в даден бранш.

А там, където няма договаряне, ще се намесите в определянето на тези прагове?

Естествено, че там ще трябва да има намеса, но каква ще бъде тя, зависи от това кои са тези сектори. Да се запазят миналогодишните нива в тези случаи може би е правилен подход, но не бива в никакъв случай да изпаднем в опцията, че няма да ги пипаме само защото няма договаряне. Да не забравяме, че това са и възможности за планиране на приходи в бюджета.

Премиерът обяви, че приетите мерки за подпомагане на майките, първолаците и хората на енергийни помощи са част от стабилизиращия социален пакет. За кои други групи се мисли за повишаване на помощите?

Не гледайте на този стабилизиращ пакет, като на нещо, което слага етикет, че това правителство отваря вратата за допълнителни разходи. Това правителство няма да раздава безконтролно парите на българския данъкоплатец. Ние сме убедени, че мерките към бизнеса са тези, които могат да променят изцяло картината. Защото, ако доминира елементът "подпомагане", това означава, че колкото повече се наливат пари в системата, толкова групите на социално подпомагане се разширяват, потребностите стават по-големи. Забележете в мярката за енергийно подпомагане, където са 270 000 лица и семейства, са и пенсионери, и самотно живеещи, и т.н. За първолаците пък няма подоходен тест, когато са с увреждания и с един жив родител. Т.е. достатъчно голяма е целевата група, която искаме да подготвим за есенно-зимния сезон. За другите групи нека подпомагането дойде по правилата на пазарната икономика, чрез подобряване на бизнес средата и конкуренцията, чрез повишаване на заетостта и доходите. Трябва да се откъснем от разбирането за работещи бедни.

Как в тази политика се вписват детските надбавки? Да очакваме ли увеличаване на размера им или премахване на подоходния критерий за получаването им?

Смятам, че тези пари трябва да попаднат в семействата, които имат най-голяма нужда от тях. Това са пари на всички данъкоплатци и трябва да бъдат ефективно използвани. Повечето от 80% от семействата у нас отговарят на критериите за получаване на тези надбавки. Достатъчно голям брой. В криза, според мен, подоходният критерий трябва да остане. А дали детските може да бъдат увеличени догодина, все още не сме стартирали бюджетната процедура и е трудно да се каже. Ще потърсим възможност, но засега е много трудно да се каже с колко, още повече че ситуацията с бюджета никак не е розова.

Привърженик ли сте на семейното подоходно облагане?

Все още от въвеждането на сегашното данъчно законодателство не са минали 10 г., за да дадем оценка дали е добро или лошо, увеличава ли инвестиционния поток, разполагаемия доход или не. На този етап не съм убеден, че семейното подоходно облагане може да доведе до по-добро качество. Това, което държа до подчертая, е, че смятам, че индивидуалните акции в социалната политика по принцип не са успешни. По-успешни са колективните и съгласувани политики.