Министър Василева, ръководеното от вас министерство навършва 25 години от създаването си. С каква равносметка посрещате този своеобразен рожден ден?
Историята за министерството е история, която е свързана със създаването на добра нормативна основа и устойчиво провеждане на политики, които имат отношение към може би най-ценното ни – природния ресурс, природата на България. Нещо, което всички безкрайно ценим и с отговорно отношение се отнасяме към съхранението му. Мисля, че през тези 25 години от съществуването на министерството екипите, които работят по отделните политики, свързани с управлението на компонентите на околната среда, свързани с разработването на законодателните инициативи, се характеризират с високата си експертиза и с добрия капацитет. Това, което е изградено в годините, е и политиката по осигуряване на прозрачност, по осигуряване на взаимодействие с всички заинтересовани страни в това число гражданите, с неправителствения сектор, с научните среди, на които много разчитаме за тяхното обосновано мнение. Разбира се, разчитаме и на общините в България, които провеждат голяма част от политиките по места. И това, с което можем да се гордеем, е, че продължаваме да работим по утвърждаването на тази култура, която аз смятам, че е съкровена за българите. А именно културата, която задава грижата към природата като една от основните ни ценности. Защото това всъщност е грижа и за бъдещите поколения.
Министър Василева, огромен интерес към вашето министерство предизвиква и работата по Оперативната програма „Околна среда“. От началото на годината са пуснати в експлоатация поне 26 пречиствателни станции за отпадни води, още 9 планирате да заработят до края на октомври. Обаче, колко рискови проекта остават и кои са те?
Сериозно работим по реализирането на инвестиционната политика и всички знаете, че оперативната програма, която преживя тежки моменти, заработи с много високи темпове в края на миналата година. Досега наистина е изключително интензивна работата с бенефициентите, общините, строителите, които на терен изпълняват дейностите. Да, действително много интензивно се работи, приключиха много от обектите. Както и вие споменахте, общо 39 са вече въведените в експлоатация съоръжения за пречистване на водите. До края на месец октомври очакваме още 9. Това, което вие упоменахте – 10-те пречиствателни станции, оставащи като елементи от рисковите проекти, идентифицирани са 11 рискови проекта. В 10 от тях има риск да не бъде довършено изграждането на пречиствателните съоръжения до края на октомври, когато е крайният срок за изпълнение на дейностите по оперативната програма. Това, което имаме като договореност с Европейската комисия (ЕК) и което може да подпомогне довършването на проектите и обезпечаването им с финансов ресурс, е възможността да ги фазираме. С други думи остатъчните работи могат да бъдат финансирани със средствата от новата Оперативна програма. Затова сега работят колегите заедно с общините, за да се направи пълната картина и да се види какво може да бъде изпълнено до края на октомври месец, съответно какво ще бъде фазирано за новия програмен период. Това в известна степен е добра новина, защото можем да разчитаме на европейско финансиране. Разбира се, фактът, че са забавени тези проекти, не им дава възможност да се приключат по стария програмен период. Но предвид всички анализи, които се извършват, предвид разчетите, които се правят, имайки предвид и лекото свръх договаряне, което беше направено по приоритетната ос за водите, ние смятаме, че ако се мобилизират общините, така че в максимална степен да успеят да изпълнят своите ангажименти до края на октомври месец и фазираните дейности бъдат в рамките на договорените с ЕК до 200 млн. лв. – то тогава ще може да бъде използван целият ресурс на старата Оперативна програма „Околна среда“.
В кои общини са рисковите проекти?
Знаете забавяне имаше по изграждането на компонентите в Банско, където се реализира интегриран воден цикъл – ВиК мрежа и изграждане на пречиствателна станция. В Шумен има забавяне, в Тервел, в Ямбол пречиствателната станция също изграждането е с незадоволителен напредък. Във Враца има трудности по завършване на пречиствателната станция. Централният водопровод, който е елемент от ВиК проекта „Среченска бара“, няма да може да бъде изпълнен през стария програмен период, трябва да бъде прехвърлен към новия. В Белене, Бяла, Русенско, Видин, Исперих, Силистра – това са рисковите проекти, където има забавяне, причинено дали поради по-дълги съгласувателни процедури, дали поради обжалване в тръжните процедури, дали поради слабо изпълнение от страна от строителите, които работят на терен, но факт е, че има забавяне. И както казах, тези проекти няма да могат да бъдат приключени в рамките на сроковете за допустимост. Но отново мисля, че шансът, който имат общините, е така да се каже да запретнат ръкави, за да приключат цялостно проектите с фазирането, което се предоставя като възможност от страна на ЕК и Оперативна програма „Околна среда“.
Как върви работата по новата оперативна програма?
Интензивно отново. Работим усилено, вече обявихме покани за проектни предложения към бенефициентите, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което управлява ВиК сектора и ще може да подготви регионалните прединвестиционни проучвания за районите, които отговарят на принципите на ВиК реформата. Които в последствие пък ще бъдат финансирани като реални проекти. И към общините отправихме покана за изграждане на компостиращи инсталации. Предстои до края на годината да се проведат още два Комитета за наблюдение на оперативната програма. По време на които ще бъдат представени за разглеждане на членовете на комитета за наблюдение критериите, на база на които пък ще бъдат обявени следващите покани. Ние сме се ангажирали до края на годината да обявим 16 покани за проектопредложения, като общата стойност на финансовия ресурс, който ще бъде на разположение, за който могат да кандидатстват бенефициентите, ще бъде над 1 млрд. лв.
Госпожо министър, предстои ви среща с папа Франциск във Ватикана, заедно с вашите колеги и министрите на околната среда на страните от ЕС. За какво е тази среща?
Така е. Предстои ни посещение на 16 септември - аудиенция при папа Франциск, по време на която ще бъде обсъдено може би едно от най-значимите събития за годината, а именно предстоящото събиране на държавите, които са страни по конвенцията за климата, конференцията, която ще се проведе в Париж в края на годината. Знаете, че папа Франциск се ангажира с тази глобална тема, темата, свързана с изменението на климата. Той самият преди около месец изрази своята позиция чрез писмо, което носи надслова „Загрижени за нашия общ дом“. Този духовен лидер формулира много важни послания и наистина оценяваме това, че се ангажира с тази тема, която до този момент се обсъжда от експерти, от политици. Но ангажирането на такава фигура с темата, свързана с климата, смятам, че е нещо изключително значимо. И в този смисъл се радвам, че ще имаме възможност министрите по околната среда, заедно с комисарите по околна среда и климат от ЕК, да проведем срещата, която е инициирана от Люксембургското председателство. Разбира се, тя ще ни даде възможност да обменим гледните точки и, разбира се, да покажем ангажиментът на ЕС да се достигне до глобалното споразумение по време на Конференцията в Париж. Знаете, че политиката на ЕС в тази сфера е изключително амбициозна.
Точно в тази връзка след аудиенцията във Ватикана ви предстои и Съвет на ЕС по околна среда на 18 септември в Брюксел. Може би там ще обсъдите вече окончателен вариант на визията, предложена от ЕК именно по споразумението на Обединените нации по изменение на климата. То пък трябва да бъде прието от Конференцията на ООН в Париж.
Точно така е. 194 държави членуват в конвенцията и очакванията на всички са по време на Конференцията да бъде прието общо, обвързващо глобално споразумение. То ще залага ясни правила за недопускане на влошаване на тенденциите, свързани с въздействието на климата, правила за отчитане за мониторинг, както и за финансиране на дейности, свързани с подкрепата на политиката за смекчаване на измененията и съответно адаптиране към тях. На 18 септември по време на извънредния Съвет на министрите по околна среда ще бъдат обсъдени и ще бъдат приети заключенията и позицията на ЕС по време на преговорите, които предстоят да се проведат в Париж - дългосрочната цел, нивата на амбиции и финансирането.
Госпожо министър, на предишно заседание на Съвета на ЕС по околна среда, само че в Люксембург в средата на юни, изразихте притеснението на България от изключително амбициозни и нереалистични ангажименти на ЕС за намаляване на вредните емисии до 2030 година. Остава ли страната ни на същата позиция?
Става въпрос за емисиите, които водят до замърсяване на въздуха. Държавата ни продължава да поддържа позицията, че рамковият документ, който е предложен за обсъждане – в момента вървят в работен формат срещи, е свръх амбициозен. И смятаме, че е необходимо да бъдат преразгледани нивата, които са заложени. Предвид на това, че хоризонтът, който се залага в този документ, е свързан с емисиите от средните горивни инсталации, средните оператори и са наистина доста трудни за постигане и биха могли да повлияят върху развитието на икономиката на страната ни. Но що се отнася до въпросите на климата, България е част от позицията, която се споделя на европейско ниво, с високи амбиции. Това, за което настояваме, е ангажирането и на другите държави, на големите световни представители в Конвенцията, които също е необходимо да се ангажират с по-конкретни и ясни ангажименти, свързани с емисиите на въглероден двуокис и мерки за превенция, за адаптация. Другото, което споделяме като позиция, е, че финансирането, за което ЕС е необходимо да допринесе към провеждането на тези политики, не трябва да ползва от националния бюджет на държавата ни. Това трябва да бъде принос, който да бъде справедливо разпределен. И преди всичко под формата на ангажимент и доброволни инициативи от частните оператори.
Тоест на тези преговори България ще участва чрез ЕС, а не и самостоятелно?
Точно така. На предстоящия Съвет на министрите ще бъде формулирана общата позиция на ЕС, която е споделена между държавите-членки, обсъждана многократно в различни формати, окончателно заключение е на Съвета на министрите и работните групи. Окончателната позиция ще бъде разглеждана и утвърдена при заседанието, което ще се проведе на 18 септември.