Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

Първият гост, който поканихме, за да коментира – това е вицепремиерът Томислав Дончев. Той вече е в студиото на БНТ. Г-н Дончев, добро утро.

Здравейте.

Здравейте и добре дошли в БНТ. Предлагам ви да започнем с най-актуалното за нас през тази седмица, разбира се, беше цената на тока и дебатите, които се водят, но най-актуалното от последните часове е обстановката в съседна Гърция. Като икономически вицепремиер оптимист ли сте? Какво става там? Гърците изведнъж поискаха референдум, не знам дали обаче срокът ще могат да го спазят, защото във вторник, каза Кристин Лагард, условията към гърците вече ще бъдат други. Във вторник ли фалира Гърция окончателно?

Трудно е да се каже окончателно, освен това искането за референдум – дали това е упражнение изцяло с вътрешнополитически характер, за да може правителството на Ципрас да излезе от тежката ситуация, в която е. Знаете там има особено вътрешно противоречие. Той поради мандата, с който е избран, поради обещанията, които е поел реално той не е в позиция да приеме предложенията на кредиторите. Само преди няколко месеца по време на предизборната кампания основните тези, обещания бяха в обратната посока. На първо място – референдумът може да бъде мислен като вътрешнополитически начин, образно казано, да се отиграе ситуацията. Другият сценарий, който също е възможен – това е опит да се печели още време. Дали ще има опит за сделка в последния момент или план „Б“, както коментираха вчера вече е в ход – трудно ми е да кажа. Но на фона на всички рискове и на всички опасения да припомня, че аз знам за хора, които са се самоубили поради дълговете си, не знам за държава изчезнала поради дълговете си.

Да, чисто като механизъм как става това? Какво означава фалит и то та на една съседна? Да, ние не сме в Еврозоната. Прав е, може би финансовият министър като казва: много сме далеч от всякакви гръцки сценарии, но въпреки това са наши съседи. Какво ще стане? Виждате вестниците коментират: гърците теглят и харчат у нас, редят се на опашките по банкоматите, взимат си парите и влизат в България да ги харчат. Това лошо ли е за България?

Сега, България и Гърция като параметри на бюджета и задлъжнялост нямат нищо общо. България е една от най-малко задлъжнелите страни в Европа, общо взето заедно с Естония. От малкото държави, които поддържат дълг спрямо вътрешен продукт – под 30%. В Гърция ситуацията е съвсем различна. Те са, да кажем, малко под 200% дълг спрямо брутен вътрешен продукт (БВП), което простичко казано означава, че те дължат това, което цялата им икономика би изработила за година и 10 м. Не може да става дума за сравнение. Разбира се, ефект ще има върху България. Ще има негативен, би могло да има и положителен ефект. Всичко зависи от сценариите, които се развият, а сценариите са много. Да напомня, че точно същото нещо, фалитът на държава или нещо подобно в държава, която е член на еврозоната – такова нещо не е имало никога. Така че нямаме преки аналози, когато коментираме ситуацията там. Ще има така наречения негативен трансграничен негативен ефект, когато икономиката на съседна държава страда. Това се усеща по икономиката и на България, още повече, че имаме относително интензивен стокообмен. В интерес на истината би имало и положително въздействие в следствие миграцията на бизнес и на компании тук заради отличните данъчни ставки и по-стабилната среда. Предполагам положителни и негативния ефект биха се осреднили и ефектът, може би, надявам се би бил някъде около 0.

Някои финансови експерти прогнозират изключително изгодни сделки, тепърва в Гърция по морето. Едва ли не човек може да си купува плажове и заливи и какво ли не.

Това е коментар на микрониво. Всъщност, на макро или поне на европейско ниво тук трябва да се следят внимателно няколко тенденции. Нека да не забравяме, че всичко, което се случва в Гърция ще бъде ползвана като стимул, като индикатор, като кураж или като обезкуражаване по отношение на сродните на СИРИЗА партии каквито имаме в много държави-членки. Най-ярък пример е „Подемос“ в Испания. Партия с абсолютно същия профил на обещание на заявки. В този смисъл реакциите на европейските институции по отношение на случващото се в Гърция би могло да обуздае подобна лява вълна в други държави-членки или би им дало кураж, ако да кажем някои от кредиторите прояви готовност да преговаря или да прави отстъпки, това е едно. Второто, което може би е по-важно: в Европа, хайде не разделението, а разликите север/юг, изток/запад, имаме такива разлики в Европа. Те са много по-силни от разликата стари/нови държави-членки. Имаме два клуба държави. Това са така наречените нетни донори и нетни бенефициенти. Едните държави дават много повече в бюджета на Европейския съюз (ЕС) отколкото получават. Типичен пример е една Германия, една Холандия и т. н. Другите са държавите бенефициенти, които получават много повече от ЕС, отколкото плащат в бюджета. Не е тайна, че последните години напрежението в нетните донори, то произхожда от самите граждани, е изключително голямо. Там гражданите задават на политиците въпроси: ние даваме, какъв е ефектът от това? Виждаме ли от отсрещната страна дисциплина, виждаме ли ангажименти? Тук ще има ефект по отношение на големите държави, нетните донори и трябва много внимателно да се следи какъв ще бъде този ефект, защото това е свързано не само със спасителния план за Гърция, това е свързано, включително с готовността на старите и богати държави-членки да отделят средства за кохезионна политика, от която идват еврофондовете в България.

Разбира се, да – това е хубаво. Директно направихте тази връзка, това е много хубаво, защото по-бедните държави разчитат основно, сред които несъмнено сме и ние. Добре, толкова по темата Гърция. Наистина така напрегнати минути. Уж броихме часове до фалита. Сега, да видим какво ще стане, наистина или във вторник ще се проведат условията, които предлагат?

Това, което е важно в икономиката понякога реални последици от кризата не са толкова силни, опасни колкото негативи носи паниката. Понякога паническите реакции и на институции и на граждани носят огромни щети и това е характерно преди всичко за банковата система. Така че искам да успокоя всички български граждани, че място за паника, специално по отношение на България – няма и нека никой да не се поддава на емоции.

Добре, г-н Дончев, сега е толкова важно за ГЕРБ да не се вдига цената на тока?

Изобщо бих избягал от тясно партийния коментар. Важно е да се обуздае ръстът на цената на тока, не само заради настроенията в обществото, поради една икономическа причина…

Нали уж политиците не влизаха в икономическите дебати, нали уж Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше независим орган, нали така казвате вие, че КЕВР е независим орган? Защо Иван Иванов каза, че някои се опитва да му извива ръцете?

Не мисля, че имаше политици. Не ме карайте да влизам в ролята на тълкувател. Може би, имаше предвид острия дебати и някои остри реплики, основно от страна на работодателските организации. Тук в конкретния случай да напомним и да не създаваме пак условия за смут. Това, което се коментира беше евентуално повишаване на цената, не за гражданите, а за бизнеса и то не за най-големите консуматори, а за малките и средни консуматори. Адекватна е реакцията на бизнеса. Никой не може да е щастлив, не може да бъде доволен, не може да окаже подкрепа, когато се очаква цената да скочи, макар и не толкова много. Защо е важно за правителството? Тук не бих, както казах, коментирал от чисто партийна гледна точка, защото първите признаци на оживление в икономиката на ръст, особено по отношение на експорта са налице. Този ръст трябва да бъде окуражен, на него трябва да му бъде помогнато. Едно повишаване на цената на тока, дори да е от категориите 4-5-6%, определено би било спирачка в този процес. Правителството има безспорен интерес да окуражи растежа, защото ако искаме да бъдем по-богати, единственият шанс икономиката да расте е да произвеждаме повече.

Ако това означава и „окуражаване“ на дефицита в НЕК?

Трябва да се намери дългосрочно непаническо решение. В тези три седмици, които остават след удължения срок, в който КЕВР трябва да вземе решение, аз се надявам то да бъде намерено. В интерес на истината може би от политическа гледна точка, простото решение би било да се търси редуциране на дефицита, там където би имало действително най-малко вълнения, защото по отношение на дефицита допринасят старите мегаломански проекти като „Белене“ и „Цанков камък“, тарифния дефицит, трупан включително и през последната година, където разходите по производство са по-високи от продажната цена на тока. Безспорно има потенциал за допълнителни икономии в т.нар. държавна енергетика, в НЕК безспорно от свръх разходите, които се правят, има и какво да се направи по отношение на ВЕИ-тата.

Логичният въпрос тук е какво ще се промени в този един месец, когато няма да се увеличава цената на тока заради приетия мораториум? Какво ще стане през този един месец?

Ако времето не бъде използвано по най-добрия начин, единственото, което ще се случи е в НЕК да бъде натрупан допълнителен дефицит.

Така е, да. Коя партия преди изборите вдига цената на тока?

Нека да не мерим и да не разсъждаваме за ситуацията в политически категории, нека да разсъждаваме в икономически. Ако аз имам основание да бъда оптимист, това е, че за първи път, припомнете ми, поправете ме, ако греша, имаме дебат в подобен формат. КЕВР, чиято независимост дебнем особено ревностно, правителство, парламент, работодатели, синдикати, всички заинтересовани страни, когато си спомняте в една такава сложна ситуация, решението да е търсено в подобен конфликт. Всеки защитава интереса на хората, които представлява. Съвсем естествено синдикати и работодатели да бъдат на различни позиции, обаче когато се взема решение, отразявайки вижданията на всички заинтересовани страни, аз съм убеден, че ще намерим най-доброто възможно решение. Успоредно с това по време на разговорите, по време на дебатите, заедно с експерти излизат неща, които никой не е подозирал преди това, ако щете дори на размяна на информация между едната и другата. Има много течове, има много пробойни в енергетиката. Мисля, че големият потенциал за обуздаване на ръста на цената, е там.

Уважаеми зрители, обръщам се към Вас, още няколко минути вицепремиерът Томислав Дончев ще бъде при нас. Пишете ни Фейсбук страницата, ако имате въпроси към него. Още не съм проверил, разбира се, само лед секунда ще бръкна там за да видя дали искате нещо да го попитате. Господин Дончев, господин Радев ли е името на новия управител на БНБ?

Не мога да кажа преди да е приключила процедурата.

Всички така казват: предизвестения кандидат е той, въпреки че някои депутати ще оспорват, знаете, пред Конституционния съд, избора на нов управител на БНБ.

Не се занимавам със залагания, също така нямам намерение да се занимавам с тънкости на парламентарната процедура по избора и да влизам в политически или юридически коментари или анализи. Това, което се надявам, е новият управител на БНБ да бъде безспорен професионалист, защото освен чисто политическата или медийна интрига кой ще бъде управителят, това, от което имаме нужда, е титуляр, гуверньор, който от ден първи да се бори БНБ да има възможно най-голямо доверие.

Защо? Напатихте ли се от Иван Искров?

Пак няма да направя персонифициран или персонален коментар. Една държава, в която народната й банка, националната й банка има ниско доверие, е държава в риск, най-вече по отношение на финансовата й причина. Репутацията на банката, доверието в банката до голяма степен зависи от доверието от гуверньора, така че се надявам колкото е възможно по-скоро да имаме максимално достоен, опитен национален гуверньор, който да представлява банката пред всички институции в страната и чужбина. С колкото по-малко шум се случи, толкова по-добре. Разбира се, не мога да отнема правото на всички парламентарно представени партии да имат коментари и по персоните, и по процедурата. Все пак предвид коментара дали само парламентарна група, дали само народен представител ще има право да прави номинации, все пак не е сериозно да очакваме, че от тази процедура можем да имаме 100 или 200 кандидати.

И да предстои такова подробно изслушване. Другата актуална тема от последните дни, буквално от петък, Вие сте вносителя на предложението за промени в Закона за бедствията е т.нар. „задължителна застраховка“, както хората я интерпретират. Ще стане ли като с гражданската застраховка с колите, всеки имот, всеки апартамент, който ние притежаваме, гражданите притежават, трябва да има задължителна застраховка?

Този разговор го водихме преди няколко месеца и тук определено има изкривяване на информацията. Не става дума за задължителна застраховка, ставаше дума, това е една от поуките ни от всички бедствия до момента, аз по една или друга причина съм имал отношение по част от тях. Става дума за имотите на граждани, които са с по-нисък социален статус, т.е. нямат високи доходи, които не са застраховани, където държавата при наличие на катастрофична, бедствена ситуация, ще бъде в състояние да ги подпомага или да ги обезщетява, когато жилищата им са пострадали, но в размер, съобразен с данъчната им оценка. Това отваря много въпроси, например: размерът на данъчната оценка на голяма част от жилищата в България е съотносим към пазарната им цена.

Говорите защо не са реални данъчните оценки.

Разбира се, но истински устойчив механизъм, когато има катастрофична ситуация, когато има бедствие, някой да може да получи средства да се справи, е застраховането. Но да повторя, не е въведено задължително застраховане. Такова има в някои европейски държави, България не е сред тях. Въпреки всичко мисля, че може да се приложат още усилия за доброволното застраховане и когато четем, слушаме за някое бедствена ситуация, нека всеки гражданин да си припомни, че ако утре това е в някой град, недай си боже, това може да се случи и на друго място, и най-добрия вариант, където да е спокоен за имуществото си, е застраховката. Държавата ще помогне, но това е само по отношение на социално слабите.

Цените на имотите между данъчната оценка и реалния пазар е доста голяма понякога, зависи в какви райони и за какви имоти, разбира се, става дума, но, да, в пъти разлика. Ще има ли някаква кампания за уеднаквяването, за повишаване на данъчните оценки? Как става това? От какво зависи като механизъм?

Методиката зависи от държавата, но понеже говорим данъчната оценка е най-често по отношение на местните данъци, тук отговорност имат и общините, но считам, че този случай би могла да бъде използвана като добра провокация, в добрия смисъл на думата го казвам, включително за доброволно преразглеждане на данъчните оценки.

Ще има ли специални мерки от страна на правителството заради последните терористични актове във Франция, в Тунис?

Мерки, първо, правителството приема постоянно, но не може да очаквате всички мерки, които се приемат да бъдат оповестявани сутрин рано по телевизията. Иначе мерки с оглед гарантирането на националната сигурност и живота и здравето на гражданите се вземат постоянно. Говорим за такава сфера, че не всички мерки подлежат на оповестяване.

Разбира се, тези, които са в сферата на националната сигурност, няма да ги оповестявате по телевизията, но понеже, виждате, случва се, светът става все по-несигурно място, какво трябва да правим, да си кажем?

Като допълнение на мерките в сферата на сигурността, големият разговор е за причините, които раждат подобна омраза, подобно отчаяние, водещо до тероризъм, това не е национален разговор, това е европейски и световен разговор. И освен да се борим с тероризма, ако искаме да има дългосрочен ефект, трябва да фокусираме върху причините, които са идеологически, макар да си давам сметка, че са и социални.

Само пак в този глобален контекст, през седмицата Михаил Миков направи коментар, че българо-руските отношение били в най-лошото си състояние от стотици години, каза той. Възможно ли е това да предизвика някаква ответна реакция, например разполагането на американска военна техника на територията на България? В икономически аспект говоря, говоря за спирането на руското кранче с газ.

Аз не бих правил политика от тази ситуация.

Руснаците правят политика от тази ситуация.

Не, аз говоря, че не бих правил национална политика от тази ситуация. Не знам какви са българо-руските отношения предвид факта, че преди седмица имаше визита на български министри в Русия, които бяха посрещнати от руските им колеги и бяха водени разговори в икономическата сфера.

Опасност за руското кранче няма?

Влизаме в разговора за газа, който няма как да го изчерпим с дума или две. В крайна сметка въпреки цялата сложно геополитическа ситуация, Русия има интерес да продава газ на Европа, включително и на България. Не виждам причина за подобна ситуация, нещо повече, не виждам причина за подобен коментар.

Успокоението отново дойде от вицепремиера Томислав Дончев.