Министърът на правосъдието в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Министърът на правосъдието Христо Иванов представи дългоочаквания проект за промени в Закона за съдебната власт. Част от текстовете предвиждат нов начин за проверка на почтеността на магистратите и работа за укрепване на потенциала, културата и психическото равновесие на съдиите и прокурорите. Засилването на ролята на общите събрания на съдиите, закриване на Върховната административна прокуратура и промяна при временното отстраняване на магистрати и дисциплинарните производства. Какво още – пълна демократизация на управлението на съдилищата, много по-голяма отчетност на „тримата големи“ в съдебната система и без членове на тайни организации в редиците на Темида.

Повече ще научим от министъра на правосъдието Христо Иванов. Какво още предвиждат текстовете, министър Иванов?

Проектозаконът, който предлагаме, заедно с измененията в Конституцията представляват цялостна визия за реорганизация на съдебната власт, за управление и за начина, по който се подбират и израстват кадрите в нея. Наред с това, което изброихте предвиждаме важни промени в начина, по който се избират съдебните заседатели, които повишават прозрачността и общественото участие, стажа и изпита, с който се добива юридическа правоспособност, т.е. на самия вход на юридическата професия трябва да има един много сериозен филтър за качеството. Ще бъде въведено електронното правосъдие, за което не просто предвиждаме законодателни изменения, но са осигурени и средствата за това. Така че наистина става дума за една цялостна визия за съдебна реформа, което аз се надявам от следващите седмици да премине едно сериозно професионално обсъждане там, където имаме възможност да подобрим и се надявам тя да получи подкрепа в парламента.

Отправихте предизвикателство към парламентарните сили по отношение на съдебната реформа. В какво се изразява то?

Предизвикателството е съвсем просто. Ние наистина трябва да видим отговорно отношение. Молбата или предизвикателството ми е да не отиграват това като поредната топка, която да отиграят политически в навечерието на кампанията за местни избори, да видим сериозен дебат и да изработим заедно всички, независимо от това дали се намираме в мнозинство или опозиция, един, сериозен пакет от конституционни промени, които най-сетне да мръднат страната ни от тази мъртва точка. Аз много ясно искам да подчертая едно нещо, тъй като тази опорна точка доста се употребява как хората искали бързина на правосъдието, а тези реформи нямало да доведат до бързина. Бързината зависи от всяка една от реформите, които ние предлагаме. Тя зависи от това да имаме компетентни и добре мотивирани съдии и прокурори, които работят в добра среда, които знаят, че от тяхната карира зависи само от качеството на работа и от тяхната мотивираност, така че всяка една от реформите, които предлагаме, в крайна сметка ще се отрази на, не само на бързината, но и на качеството на правосъдието.

Използвам случая, че говорим, за да припомним на вас и на нашите слушатели част от наш разговор от 28 юли 2014 година, надявам, че нямате нищо против да го чуем.

Да, разбира се.

Христо Иванов: Докато ние не видим в българската политическа класа ясното заявяване на факта, че трябва да се прекратят всякакви форми на влияние в съдебната система, докато не видим едно разбиране, че прокуратурата и съдът трябва да започнат да имат собствено управление макар и в рамките на съдебната власт, но то да бъде сепарирано, тоест да бъдат отделени съдийският съдебен съвет и прокурорският съдебен съвет, не можем да говорим за реформа.

Ще се случи ли това с промените, които предлагате в Закона за съдебната власт и съответно в Конституцията?

Да, точно същите цели продължаваме да преследваме – на първо място разделянето на Висшия съдебен съвет заедно с поредица от други промени, които правим на законодателно ниво представлява именно това сепариране. Целта ни е съдът да се управлява като съд, а прокуратурата да се управлява като съд. Прокуратурата, защото това са две много различни институции, които за да имат своята ефективност трябва да имат различна логика на управление, различна организация. Мисля, че и с промените в конституцията и с тези в Закона за съдебната власт правим много важна стъпка в тази посока. Намаляването на политическото влияние минава също през разделянето на Висшия съдебен съвет, така че по отношение на съда, който наистина трябва да бъде независим от всякакво политическо влияние, да имаме ситуация, в която решенията се взимат от съдии, мнозинство от съдии, избрани от съдии, с разделянето на Висшия съдебен съвет ние ще постигаме с това нещо със засилването на участието на всички съдии във взимането на решенията, както за управлението на отделните съдилища, така и за цялостната система. Отново пребалансираме целия управленски процес и намаляваме силно възможностите за йерархично и странична намеса в процеса.

По отношение на възможността за остраняване на главния прокурор –какво се предвиждат точно текстовете?

Законът урежда една възможност, която досега е съществувала по Конституция – всеки един магистрат, включително и „тримата големи“ – така наречени да подлежи на дисциплинарна отговорност, което е решение единствено и само на Висшия съдебен съвет, така че законът просто урежда една възможност, която досега е имало. Но, да, и главния прокурор, ако има основание за търсене на дисциплинарна отговорност, тя може да бъде реализирана. Едно от потенциалните наказания е отстраняване от длъжност, но в това няма нищо революционно.

Текстовете в закона предвиждат, да ги наречем, повече филтри за почтеност. Бихте ли разказали какво точно?

На първо място, в Конституцията, както ви е известно, с предложенията за изменения в нея, ние предвиждаме изрично възлагане на задачата на инспектората да следи за случаите за съмнения в почтеността на един или друг магистрат. До момента, за съжаление всички органи и контроли на съдебната власт отбягваха тази тема, замитат се под килима нещата, така че и тази изрична разпоредба би трябвало да ги задължи да си отварят очите. Разбира се тук не става дума само за задължението. Ние в закона за съдебната власт изграждаме инструментариума за това. Този инструментариум се състои както от създаването на специално административно звено към инспектората от хора, които специално да бъдат подбрани за това да правят такива проверки, така и от въвеждането на задължителни периодични проверки като част от всяка атестация. Т. е. всеки един магистрат ще знае, че веднъж на 3 г. или 4 г. той или тя ще подлежи на една много сериозна проверка на имотното състояние, на връзките си, на отношенията си с други лица и организации. Също така такива проверки ще бъдат правени по сигнали, когато има такива. Силно се разширява кръга на обстоятелствата, които ще бъдат декларирани. Т. е. връзки, съжителства, видовете имущество, които подлежат на деклариране. Нещо повече: освен тези стъпки на конституционно и законодателно ниво, ние ще работим, надявам се, със Световната банка за това да изградим софтуерен продукт, който да прави част от тези проверки. Да е изключително подробна методология, алгоритъм на тези проверки. Законът предвижда и нещо друго: всяка година независим чужд консултант ще проверява дали методологията на тези проверки е била прилагана адекватно. Т. е. ще имаме проверка за това дали във всички случаи всички стъпки, които се изискват от алгоритъма са били приложени с еднаква сериозност. Това е една гаранция, че няма да има избирателност на проверките и замитане под килима.

Значителни промени са предвиждат за българската прокуратура. Най-общо какво предвиждат текстовете?

Ние предлагаме, първо нека да започна от това, че промените, които се предвиждат за българската прокуратура са предвидени и в стратегията за съдебна реформа, която предвижда нов организационен модел. На тази база, първо – Главна прокуратура предложи един комплект от изменения, които бяха вече внесени от колеги от парламентарната група на ГЕРБ като част от тяхното предложение за Закона за съдебната власт. Ние правим допълнителни предложения, които в някои части допълват, в някои части дават друг нюанс на едно възможно реорганизиране на прокуратурата. Целта ни е да видим един сериозен дебат по тази тема и най-сетне да пристъпим към една по-ефективна организация. Това, което е акцентът в нашите предложение е: по-висока степен на гаранция за професионалната независимост на отделния прокурор съчетана с по-ефективно търсене на отговорност за некачествена работа. В тази връзка са ограничени случаите, в които могат да се дават указания на един прокурор от друг прокурор чрез въвеждане на правилото: че, ако висшестоящ прокурор смята, че трябва да се реши, да се вземе едно решение по друг начин, той сам трябва да вземе делото и да го реши. Т. е. той да поеме отговорността. Същевременно законът изисква атестирането на прокурорите да бъде обвързано с качеството на тяхната работа. Т. е. с крайния резултат и именно това е елементът на носене на отговорност.

Къде очаквате спънки, министър Иванов? Ясно е, че такива ще има – къде ги очаквате, в кои области?

Спънките са ясни. Въпросът е, наистина да инвестираме усилие в дебат по тези предложения. Става дума за предложения, които са в много широк спектър от теми и ако ние като общество, като професионална общност поработим над тях съм сигурен, че ще може, наистина да произведем един качествен продукт за доброто на цялата страна. Така че не е въпросът спънките. Въпросът е, и това ще бъде моята цел, аз се надявам да ме чуят достатъчно хора в следващите две седмици, ние ще очакваме писмени становища по направените предложения. След това ще ги обобщим и ще направим една поредица от тематични дискусии в рамките, на които да обсъдим отделни аспекти от този пакет, защото той наведнъж не може да бъде обсъден и едва след това ще го внесем в Министерски съвет – подобрен, актуализиран с получените становища и оттам нататък в парламента. Така че фокусът трябва да бъде в ползотворната работа, не толкова в очакваме на спънки.

Оптимист ли сте, че ще се случи всичко това?

Решен съм да го изработим. Не е въпросът на прогнози и на оптимизъм или песимизъм. Въпросът е да го избутаме. Така че смятам да го направим.