Вицепремиерът и министър на вътрешните работи в предаването „Панорама“ на БНТ

Как, обаче, хората да бъдат отговорни, как да бъдат доволни и щастливи, когато и дребните искри тук палят пожари? В Гърмен роми се сблъскаха с българи може би заради една дреболия, обаче всички настръхнахме. Добър вечер на Румяна Бъчварова, вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Добър вечер.

Кога ще се успокои Гърмен?

Това се надявам скоро да се случи. Но искам да се върна към въпроса, който ми зададохте в началото – кога ще се чувстваме доволни, че живеем в тази държава и спокойни? Мисля, че тогава, когато се научим да се учим от грешките си и от грешките на нашите предци. Затова във всяка една тежка или провокативна ситуация трябва да се опитаме да изведем смисъла и поуките. И се надявам ситуацията в Гърмен да е една такава ситуация, след която ние да излезем по-зрели и по-знаещи как да се справяме с такъв род инциденти.

Добре, конкретно. Ще бутате ли сега незаконните постройки? Защото чувам - ромите категорично не приемат това.

Това не е в правомощията на МВР.

Знам, но МВР ще се наложи да пази там.

Това е решение, което изпълнявайки функциите си. Това е едно решение, което зависи изключително от умението на местната власт да реши проблема, който съществува на нейна територия, да предложи алтернативи, да уреди неуредените документи и отношения. Оттук нататък това е един процес, който си тече в рамките на закона и е в ръцете наистина на местното ръководство да се справи с него и да каже кога това ще се случи.

Като казахте да се учим от грешките си, кой е допуснал, първо да разберем, незаконни постройки и кой сега трябва да ги бута?

Опитах се да разбера. Трябва да се върнем назад във времето. Наслагване на поредица от пропуски, грешки, може би умисъл на някого. Но факт е, че ние имаме една ситуация, която е много трудно разрешима, защото има изградени постройки, някои от тях са на земя, към която има претенции на реални собственици. Има издадени разпореждания за премахване на тези сгради и невъзможност това решение да се осъществи, защото има друго, което изисква, с оглед запазване правата на живеещите в тези сгради, общината да им предложи възможност за други жилища. Само че община Гърмен няма общински жилища и поради тази причина не може да се пристъпи към премахване на тези сгради. Това е възелът на проблемите, около който се наслагват и останалите – идването на хора, които не се регистрират редовно. Всъщност това, което установих, когато говорих и с едната, и с другата страна там сред протестиращите на площада е, че всички признават, че всъщност те могат да живеят с ромите. С една част от тях те могат да живеят добре и са живели добре, разбирали са се. Обвиняват за проблемите си, за конфликта тези, които са дошли незаконно, пребивават в тази махала незаконно и създават проблеми.

Просто те са едни преминаващи през тази територия, условно казано. И тук наистина е пропуск в работата на МВР в течение на времето да възпрепятства установяването на незаконно живеещите в този район.

Затова ли понижихте шефа на МВР в Гоце Делчев?

Ами направихме анализ на работата. Очевидно е, че има проблеми в работата, след като се е стигнало до тази ситуация. Но в същото време с общи усилия всички последващи действия се оказват правилни, дават резултат. И в толкова комплицирана ситуация не може да има само един виновен, има поредица от грешки. Ние се опитваме да ги оправим.

Казахте, че проблемът е битов. Самоуспокоявате ли се?

Не, по никакъв начин. Не искам от една такава ситуация да вървим към този цикъл, в който се влиза в политическа употреба и всеки се опитва да намери за себе си политически дивиденти. Това първо не е редно, второ е опасно, защото в промеждутъка, в който медийно избухна тази тема, преди да дадат резултати мерките, които ние приложихме, доста се хиперболизираше ситуацията. Изглеждаше като конфликт, какъвто не е. И имаше наистина опасност да влезем в политическа спирала.

Обаче това не е ли симптом на по-голямо заболяване, г-жо министър? Защото не се ли уплашихте колко много хора казаха тези дни – това е само началото?

Честно казано се отнесох скептично към тези твърдения, защото според мен не отразяват реалната ситуация. Но, от друга страна, такъв род твърдения, които изразяват личните страхове на един или друг, могат да провокират големи обществени вълнения. И пак ще кажа – много е вредно, трябва да имаме зрялост, да оценяваме събитията такива, каквито са, и да ги приемаме без да се опитваме да се възползваме от тях.

Според Вас има ли ромска престъпност?

Знаете ли, това е един въпрос, който се смята за, как да кажа, особено провокативен или деликатен. Аз ще ви кажа всъщност какво е действителното положение – има определен тип престъпления, които се срещат по-често сред този етнос, но не са изключителен негов..как да кажа характеристика, прерогатив. Те са просто, не мога да ги нарека по този начин. Факт е, че домовите кражби, кражбата на селскостопанска продукция се извършват от тези хора, които не могат да си осигурят друг начин на препитание. Но не трябва да етнизираме този проблем. Проблемът с битовата или (не се разбира)… престъпност е много сериозен проблем, защото той се отнася до всеки един от нас, и ни тревожи. И в крайна сметка всеки един се чувства беззащитен, и затова обвинява държавата.

Взривява провинцията, взривява начина на живеене…

Точно защото се отнася за всеки един човек, до неговия бит, до неговия дом, до неговото лично пространство, и на практика, наистина е доста опасен. И затова, аз мисля, че по тази тема е крайно време да започнем да мислим политически, да почнем да мислим систематично, да действаме последователно, за да можем да ограничим едни от най-съществените рискови фактори.

Какво може МВР да направи, за да спре грабежите и насилието в провинцията?

Колкото по-адекватно и бързо действа тогава, когато установи такова престъпление или нарушение, това ще стресне всеки един, който реши да се занимава с този род дейност. Затова аз мисля, че видионаблюдението е едно модерно и много добро средство за превенция на такъв род престъпления. Но по никакъв начин това не изчерпва всички възможности. Има населени места, в които засиленото присъствие може да помогне, има в други, в които видеонаблюдението ще даде резултат, има определени социални, образователни, здравни политики, които да се справят с този проблем. Но що се отнася до МВР, изключително добра организация, бърза реакция и абсолютно безпристрастно и равно отношение към всеки един от нарушителите, независимо от той какъв статус има.

Кога ще доживеем битовата престъпност да стане приоритет? По-точно борбата с нея.

Екипът, с който работя в МВР в момента има амбицията да се занимава с тази тема. Покрай поредица от много други приоритети и важни теми, които имаме в момента, просто не трябва да забравяме и тази.

Не е ли крайно време българската държава да осъзнае какви проблеми има покрай ромите и да тръгне да ги решава?

Аз мисля, че много усилия интелектуални и организационни са положени в тази посока. Може би малко повече смелост трябва да ги назовем такива, каквито са, и добро желание за диалог. Защото, както се опитах да обясня на жителите на Гърмен, този конфликт ще отмине, но вие ще останете тук да живеете и вие трябва да се научите да живеете заедно. Хората трябва да се научат да живеят заедно и да могат да решават конфликтите си без да се стига до ексцесии. Това умение в обществото ни като че ли не съществува, нямаме готовност за него. И аз разбирам всеки, който живее трудно, реагира емоционално и рязко на проблемите, с които се сблъсква. Но трябва да се започне отнякъде. И затова това и предложих на хората от Гърмен. Мисля, че те не ме разбраха в началото дори. Смятаха, че да тръгнеш на диалог означава да отстъпиш от позициите си, но се надявам, че с течението на времето и отрезвяването, ще разберат, че това е единствения им шанс да излязат по най-добрия начин от тежка ситуация.

Не е ли просто, че ромите са проблем на българските политици, докато не минат изборите, и никакъв стратегически план не се прави какво може да направи държавата с този първостепенен проблем?

Има доста стратегии.

Проблемът е, че няма никакъв резултат.

Проблемът е, че резултатите не са добре. Аз лично не мисля, че няма никакъв резултат. Вижте, има части от хората от ромския етнос, които много добре се образоват, опитват се да се интегрират в обществото, постигат резултати. Аз познавам такива хора и не по служба, в личен план ги познавам. Мога да кажа, че те са едни изключително надеждни и почтени хора и уважавах тяхната амбиция. Въпросът е да продължим с тези усилия и наистина, за да можем да интегрираме ромите в нашето общество, те да се почувстват интегрирани, те също трябва да участват в този процес. И не трябва отношението към тях да се определя от специалните мерки. Не, те трябва да разберат, че равното отношение към тях означава равно прилагане на всички законови мерки към тях и изисква от тях съответните ангажименти, които поемат всички останали. Според мен това е просто за разбиране. Не знам защо е толкова трудно да се осъществи. Вероятно, защото наистина много наслагвания, много страхове, много лични емоции или може би много предразсъдъци. Трябва да минем от стратегиите към конкретните политики, към конкретните действия и да започнем да изграждаме това вътрешно доверие в обществото, което ще ни помогне да се случат тези неща, които искаме.

Гърмен беше един от поводите „Патриотичният фронт“ да даде ултиматум за излизане от властта. Клати ли се подкрепата за управлението?

Да, позицията на „Патриотичния фронт“ тази седмица беше доста крайна, но мога да кажа, че темите, по които те изискват отговор сега, са теми, които те са поставили още в самото начало, когато започнахме да преговаряме с тях. Единственото, което мога да им кажа е че резултатите, които искат да постигнат по тези важни въпроси, които засягат цялото ни общество, не могат да дойдат толкова бързо. Никой от нас в правителството не се е отказал от това да работи за интеграцията, за повече справедливост, за по-добро изборно законодателство, но изисква се време, изисква се обмисляне, изискват се други мерки, за да постигнем тези резултати. Аз вярвам в политическата добронамереност на „Патриотичния фронт“ и както досега, мисля, че ще успеем да стигнем до едно общо разбиране. Що се отнася до това, дали се клати подкрепата за правителството, тя винаги е била малко динамична, но това е може би един стимул затова правителството да успява да пази равновесие.

Защо толкова ГЕРБ се разгневи на Моника Маковей?

Не бих казала, че ГЕРБ се…, но съдейки по общите реакции, съдейки по това, което успях да видя от изявите на г-жа Маковей мога да кажа, че някакси ние не бяхме подготвени за тази среща тук в България за тази среща с нея, защото относително малко знаехме за това какво тя е правила в румънското правителство, какво е правила след като е напуснала румънското правителство и от своя страна мисля, че хората, които организираха тази визита, не я бяха подготвили достатъчно добре, за да може тя като един човек, който разбира и много добре се е справила с проблема на борбата с корупцията, да разбере българската ситуация и да може да оцени усилията, които ние в момента правим, за да стигнем до същия резултат. Няма универсални решения и затова тогава, когато се дават по-общи оценки е добре да отчитаме този факт.

Това скрита критика към „Протестна мрежа“ ли е или към „Реформаторския блок“?

Не мога да кажа кой всъщност е бил домакинът. И „Протестна мрежа“, и „Реформаторският блок“ всъщност се изявиха като домакини. Може би е било (не се разбира)…, но факт, че г-жа Маковей каза неща, които са доста по-различни тук в България, отколкото в Румъния.

Ще опитате ли да промените България, г-жо Бъчварова? Ще опитате ли да направите реформите, които сте се заканили или ще крепите това динамично, както го описахте, статукво до края на мандата?

Г-н Василев, ние нямаме избор. Ние нямаме избор да стоим на едно място и да крепим конструкция, която да остане такава, каквато е в момента просто, защото оставяйки я такава, тя ще се стовари върху нас. Аз се учудвам защо толкова малко се оценяват усилията ни да реформираме системата. Може би, защото очакванията за реформи са прекалено големи. Мога да ви уверя, че почти всички от моите колеги правят усилия, работят в посока на реформиране на системите, за които отговарят, секторите, за които отговарят. Аз мисля, че и във вашето предаване имах възможност да кажа, реформите днешно време не са като реформите преди 10-15 години и мога да съжалявам само, че усещането, че няма реформи, владее обществените нагласи. Много неща се променят и ми се струва, че никога в толкова широк фронт не са се осъществявали тези промени. Може би някъде са по-слаби, по-невидими, в други са по-очевидни, предизвикват реакции, сътресения, но всички усилия на правителството ни са всъщност към това да променим статуквото, което заварихме и което може би оставихме. Шансът е че ние познавахме тази ситуация и много бързо наистина се ориентираме и можем да вземем тези мерки. Това се отнася и за всичките ни усилия по отношение на електронното управление. Лека по лека, стъпка по стъпка, с промяна в законодателството вървим в тази посока. Напредваме изключително много. Това е свързано с електронното здравеопазване, електронното правосъдие, които са ключ към реформите в тези две сфери. В тази сфера ще се работи в образованието. Да не забравяме, разбира се, защото толкова се говори за реформата на съдебната система, промените в Конституцията, които предложихме и внесохме по същество, са една от най-големите политически реформи, които може да направи едно мнозинство и ако успее с тях, всъщност ще сме направили една изключително голяма крачка. Тъй че аз на бърз поглед, преглед ви посочих реформаторските мерки, които сме започнали и наистина се учудвам, че те не се разбират, не се оценяват така, както може би и вие. Наистина желанието ми за по-бързо приключване на тези реформи, по-бърза промяна, очевидно доминира.

Да. Всички искаме по-бързо да стане.

Ние също.

Благодаря Ви.