Министър на финансите в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Размерът на фискалния резерв към края на първото тримесечие е 11,1 милиарда лева. Към края на март има излишък от 257,1 милиона лева. Какъв е прочитът на внесената в правителството от финансовия министър и приета, информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на тази година. Събеседник по темата е министърът на финансите Владислав Горанов. Да започнем от тези цифри – какво означават те? За какво говорят?

Това означава, че държавата има достатъчно пари, за да може да не изпитва ликвидна криза и да може да посреща всичките си задължения. Такъв голям фискален резерв не сме имали доста отдавна и той е продиктуван от една страна от промяната в методологията на отчитането му. Тъй като в него са включени не само наличните средства по сметки на правителството, а и вземанията от ЕС. Другият съществен нюанс във връзка с фискалния резерв е, че знаете, че през март излязохме на международните финансови пазари и успяхме да вземем при едни много добри условия над 3 милиарда евро, с които да можем да осигурим погашенията на падежиращата мостова финансова линия, с която успяхме да гарантираме плащането на гарантираните влогове в края на миналата година и да осигурим достатъчно финансов ресурс, за да може правителството да изпълнява основните задачи, които стоят пред него и са гласувани с годишния закон за държавния бюджет. Тази сума сама по себе си дава успокоение, че държавата е финансово стабилна. То всъщност е вследствие от всички мерки, които предприехме от първите дни на правителството и продължаваме, включително и днес нулевата толерантност към контрабандата и опитите за кражби на приходи от бюджета. То е и резултат от координираното усилие на цялото правителство и на всички служи, с които държавата като държавна машина разполага. Разбира се, не бива да пропускаме всеки път да споменаваме, защото и всяка сряда те участват в тези срещи, представителите на прокуратурата, лично главният прокурор и заместник главният прокурор присъстват всяка сряда на срещите, които при заседанието на правителството провеждаме във връзка с мерките за борба с контрабандата и данъчните измами. Така че това, което виждате като резултат от изпълнението на приходната част на бюджета и резултат за март месец, не е нещо, което трябва да ви изненадва, ни най-малко. Защото това е естествената ситуация на нещата, когато държавата започне да си събира приходите. По-скоро смислените въпроси са, както и относително същият БВП в 2014 година, защо резултатите тогава са доста по-слаби. Това е по-интересната тема за коментар, тъй като ние за същия период виждате какво реализираме. Всъщност аз мога и допълнителна информация да ви дам. Към края на април отчитаме вече и това излезе като предварителна информация, не излишък от близо 260 милиона, както вие цитирате, а вече излишък от над милиард към първите четири месеца на година. Разбира се, няколко фактора влияят основно върху това по-добро фискално изпълнение. Около 50 процента от по-високите приходи към края на април спрямо същия период на миналата година, които възлизат на общо 1 860 000 000 приблизително, имаме повече приходи в 2015 година към 30 април спрямо същия период на миналата година, се дължат от една страна на по-добро усвояване на европейските фондове и възстановяването на средства от ЕС. 910 милиона повече са ни възстановили от ЕС за същия период на 2015 година спрямо 2014 година и около 800-900 милиона са повече местните приходи, ако мога така да ги нарека, данъчни приходи или неданъчни приходи, които бюджетът е успял да реализира в повече спрямо същия период, първите четири месеца на предходната година. Шокиращо е на пръв поглед, как за толкова кратко време може толкова рязко да се промени събираемостта в бюджета, но отговорът само на пръв поглед изглежда странен. Знаем, че имаше доста неудачи в управлението на приходните администрации в предното правителство и много честа смяна на ръководствата на приходните администрации. Забелязва се, че с относително бързи темпове, когато държавата обедини усилията на всички свои служби, може да постигне доста сериозни резултати.

Само на работата на тези служби ли се дължи, министър Горанов, защото това наистина са драстично големи разлики при съпоставката на цифрите? Ето тук е моментът за коментар, какво не бе свършено от вашите предшественици в правителството на Пламен Орешарски. Защо нямаше тези данни тогава?

Според мен отговорът може да се раздели на две части и те минават и през правенето на нищо, отиват и по-назад до целенасочена роля на държавата или по-скоро на държавното управление в толерирането на лошите практики до това, което сега правим точно на обратно с целенасочени усилия на всички държавни органи да пресечем всякакви опити и да покажем нулева толерантност към това да се ощетява държавата. Тоест така иносказателно се опитах да подскажа, че държавата целенасочена е отсъствала в предходния мандат, с който съпоставяме данните и сега тя целенасочено присъства на полето на преразпределение и събиране на данъци – нещо, което е всъщност основната роля на държавата, за да може чрез тяхното преразпределение да извърши основните социални функции, заради които съществува. По-простичко казано – с всичките тези мерки и усилия, които полагаме за борба с контрабандата, борбата с избягване плащането на ДДС и кражби на ДДС успяхме да постигнем тези резултати. Въпросът смисленият, който обаче не трябва да бъде задаван към сегашното управление, какво не са правили предходните или как са действали или бездействали, за да се стигне до такава голяма разлика при положение, че икономиката не расте с тези темпове, с които се променя приходната част на бюджета. Номинално, тоест като разлика в лева, имаме 19,6 процента, близо 20 процента, повече приходи в 2015 година към 30 април спрямо 2014 година. Такова 20-процентно номинално увеличение не може да се оправдае нито с инфлационни процеси, защото знаете, че имаме обратно на инфлацията – дефлационни процеси, които се развиват през последните месеци, това от една страна. От друга страна нарастването на БВП, макар и да е с по-бързи темпове, отколкото се прогнозираше доскоро… Знаете, че за първото тримесечие на 2015 година спрямо първото тримесечие на 2014 година отчитаме 2 процента ръст на БВП, което всъщност е една добра новина. Тъй като България расте средно по-бързо от ЕС, което помага в темата, че ние можем да се доближаваме икономически към по-развитите европейски държави. Мисълта ми беше, че такова номинално нарастване на приходите не може да бъде оправдано с нищо друго освен с по-добрата работа по отношение на събираемостта и нулевата толерантност на абсолютно всички държавни органи към подобни опити на различни икономически субекти за злоупотреби със средства, които по принцип се полагат на българския бюджет.

Ето тук е ролята на Главния прокурор и мястото на Главна прокуратура, защото тези драстични разлики в отсъствие на икономическа и финансова логика говорят само за едно – за престъпление, дори не за безхаберие. Но да ви попитам, да ви помоля за съвсем откровен отговор, какъв още е процентът от невъзможността да се събират средства към приходната част на бюджета? Какво още ви убягва – от канали, контрабанда, ДДС измами, укриване и т.н?

Има различни оценки колко още може да се събере. Със сигурност държавата с една от най-големите неформални икономики, по-известни като „сива икономика“, в Европа делим в различни моменти с Румъния и някои други държави-членки първото място по „сива икономика“, лесно може да намерят резерви в събираемостта. В този смисъл ниската база на събираемост, от която тръгваме в предходни години, ни дава добра основа да съберем. Защото примерно подобен ръст на приходите от събираемост в държави с добра събираемост не може да бъде реализирана. От една Германия не може да се направи 20 процента номинално нарастване на приходите само заради подобрена събираемост. На въпрос колко очакваме да съберем още – иска ми се да мисля, че темповете на постъпване на повече приходи могат да бъдат запазени и ако те бъдат запазени, само от данъчни приходи, коментирах, че сме събрали около 800 милиона за първите месеци повече спрямо същия период на миналата година. Ако това темпо се запази и се направи просто екстраполация, то тогава ние би трябвало да очакваме над 1,5 милиарда повече спрямо миналата година, което ще даде възможност и очакванията дефицит да бъде намелен спрямо първоначалните планове. Тук идва и мястото за дебата за дълга и поетия ангажимент в тази част от дълга, която не е нужна, за да се финансират текущите разходи на бюджета и погасяванията на поети вече дългове да не бъде вземана от пазара, като по този начин да се облекчи и дълговете бреме на държавата. Тоест с подобрената събираемост ние не само гарантираме финансовата стабилност на държавата, но и намаляваме преноса, намаляваме дълговата тежест върху бъдещите поколения, която при разни други условия би била по-голяма, ако генерираме големи дефицити заради лоша събираемост на приходите.

Да разбирам ли, че казаното от Вас е и своеобразен отговор на препоръката на ЕК за справяне с бюджетните дисбаланси? Че именно това е пътят?

Разбира се, че това е пътят и това, че колегите продължават да поставят тази тема идва да покаже, че те много внимателно наблюдават, че има съществено подобряване в работата на приходните администрации. Техните притеснения са да не би това да се дължи на еднократни ефекти и най-вече те искат да видят устойчивост. Искат да видят, че политиката на правителството в тази посока е нещо, което ние можем да гарантираме. И като заявяваме всекидневно политиката по отношение на събираемостта и на усилията, които правителството полага, че тази политика няма да бъде изменяна нито за миг. Така че всички препоръки, които ЕК огласи към България, са тези, които първо от една страна отдавна са разпознаваеми за сегашното българско правителство, от друга страна се споделят като проблемни области, върху които трябва да се положат усилия и са и теми, които между другото години наред всички знаем. Вътре се коментира примерно проблемите с режима на несъстоятелност в България, в препоръките се коментира събираемостта, за която вече говорихме. В препоръките се коментира и проблемът с оценката за качеството на активите на финансовата ни система. Говорят за мониторинг на състоянието на банките и пенсионните фондове – нещо, което ние вече заявихме, че ще бъде направено чрез оценка на активите на отделните финансови институции. Така че, както се казва, специфичните препоръки на ЕК към България, свързани с макроикономическите дисбаланси първо не са изненада и второ са…

Вашият дневен ред на работа.

Разпознаваеми са от правителството основни приоритети и предполагам, че ще ни е много лесно да отговорим на тези препоръки и постепенно да намалим степента на тревожност, с която ЕК наблюдава макроикономическото състояние на България.