Здравни вноски не може да се харчат за заплати на секретарки и ремонти, заявява министърът на здравеопазването в интервю за вестник „Стандарт“

Министър Москов, първият ви основен законопроект за промяна на системата е в парламента. Считате ли, че имате политическа подкрепа, като наблюдавате какво се случва там?

Дотук всички важни и съществени текстове получиха одобрението на здравната комисия, така че нямам причини да се съмнявам. Още повече, че законопроектът изпълнява част от приоритетите в управленската програма на правителството, под която определени политически сили са се подписали.

Един от най-важните моменти е разделянето на пакета на касата на две, какви са съображенията ви да го предложите?

Най-важната промяна е връщането на здравната каса към смисъла й – да я превърнем от платец на фактури в субект, който закупува медицински услуги при най-добри условия от името на пациентите. Колкото до пакетите, те не са самоцел, а част от решенията за промени на правителството. Демографските ни показатели са между 2 и 3 пъти по-лоши, отколкото на останалите европейски държави. Тук включваме детската смъртност и продължителността на живот. Очевидно здравната система не функционира добре, защото в рамките на няколко години сме увеличили три пъти средствата – от 1 на 3 млрд. лв., а резултатите са лоши. Ако системата работеше добре и начинът на финансиране беше адекватен, статистиката щеше да отчете, че живеем по-добре. 94% от смъртността и заболеваемостта у нас се формират от определени заболявания и разделянето на пакета ще запази солидарността при тяхното лечение. В момента всеки гражданин доплаща по нещо за лечението си, а целта ни е да създадем абсолютно безплатно лечение за тези заболявания.

Какъв ще е очакваният финансов ефект за касата, който да се пренасочи към лечението на тези масови заболявания? Колко от сегашните диагнози ще останат в основния пакет на НЗОК?

Основният пакет ще включва лечението на патологиите, които формират здравните показатели – сърдечно-съдовите заболявания, онкологичните, ендокринните, заболяванията на мозъка и т.н. Останалата част от патологиите остава в допълнителния пакет на касата, който ще е обект на планов прием, както е в 99% от европейските държави. Освен това ще има възможност за допълнителния пакет да се сключват договори с допълнителните фондове.

Ако човек над 60 г. поиска да си направи допълнителна застраховка, каква е гаранцията, че фондовете няма да му откажат?

Фондовете са задължени да не правят отрицателна селекция, освен това допълнителното осигуряване не е задължително следствие. Нека вземем за пример Англия. Там за всяка една от патологиите има определен срок, в който болните трябва да бъдат приети планово и няма драма. От това страда единствено финансовият план на болницата, а не пациентите. Но здравната каса е за пациентите.

Ако пенсионерите нямат пари за втора застраховка, алтернативата им е да чакат, така ли?

Само за заболявания, които не са животозастрашаващи и когато не следва някаква увреда за тях.

А ще има ли краен срок за чакането?

Разбира се, той ще е различен в зависимост от заболяването.

Болниците ще имат ли право да искат допълнително пари за лечение по основния пакет от хората?

Не, ако някой поиска допълнително средства за диагноза, която ще е напълно остойностена, той ще е нарушил закона. Това не е проблем на философията на здравното осигуряване, а на контролните механизми, които ще въведем с електронното здравеопазване. Когато тези болници бъдат хванати, ще си носят отговорността, както става и в момента.

Какъв финансов ресурс очаквате да се пренасочи към покриването на основния пакет?

Такъв, какъвто е нужен. Ако целта е в следващите години във всяка една възрастова група да намалим смъртността, заболеваемостта и инвалидизацията, ще се пренасочи ресурсът, нужен за тази цел. Вече втора седмица група между касата, лекарския съюз, министерството работи върху разделянето на пакета.

Какво показват проверките на болниците, които бяхте назначили след случая с ВМА?

Резултатите показват, че такива практики като във ВМА не са установени на други места с едно-две изключения. Те имат собствените си специфики и ще бъдат разгледани. В закона на лечебните заведения даваме възможност на болници като Военна, Транспортна, "Лозенец", които по закон нямат право на доболнична дейност, да я вършат и да сключат договор с касата. Защото това е една от причините досега около тях да се роят всякакви други частни структури и да се стигне до практиките във ВМА.

Кои са най-честите нарушения, които сте констатирали при проверките?

Най-честите нарушения са свързани с липсата на каквато и да е отговорност за финансовите показатели на лечебното заведение. В тази връзка сме променили договорите за управление, като ясно вписахме клаузи, че мениджърите носят отговорност за финансовата дисциплина и ненатрупването на задължения.

Това ще гарантира ли рационалното изразходване и усвояване на средствата в болниците?

Много са пътищата за това, единият, разбира се, е промяна на начина, по който се управлява здравеопазването в болниците. Част от него е и обединението на деветте болници в карето около „Александровска". Там всяка една запазва своята самостоятелност, работа, но ще се формира общо административно звено, което ще доведе до съкращаване на административен персонал и до спестявания между 500 и 700 000 годишно от всяка болница. А точно разликата между сегашния и миналия бюджет на „Св. Иван Рилски" е около половин милион. Ако добавим към това и провеждането на общи поръчки за храна, охрана, почистване, това ще доведе до още икономии. Когато говоря, че 95% от миналогодишните разходи са достатъчни за нормалното функциониране на болниците и доброто обгрижване на пациентите, имам предвид намаляване на неприсъщите им разходи. Не малка част от здравните вноски обаче отива за немедицински разходи, затова разработваме методика за отделяне на стопанските разходи от тях - парите от здравни осигуровки трябва да се ползват само за лечение и за възнаграждения на медицинския персонал, а не за администрацията. Останалото трябва да се поеме от собственика – държавата, общината, частникът, църквата, ако реши да открие болници. Предстоят местни избори, нека в предизборните манифести освен стандартното - канал, път, да влезе и това – дали иска общината да поддържа болница или не.

Не се ли опасявате, че това ще накара болниците да въведат нова форма на доплащане?

Не, защото ще получат допълнителен ресурс от собствениците си, който досега е идвал чрез здравните ни вноски и е отивал за режийни, администрация, ремонти.

Така е, но всяко лечебно заведение намира начин да си направи алтернативен ценоразпис, това ще се редуцира ли?

Трябва да се види дали болниците злоупотребяват с понятието "луксозни услуги". Далеч съм от мисълта обаче, че държавата трябва да върши работа на частния осигурител и да обяснява при какви условия биха сключили договор с една болница. Ако условията не са ВИП, тогава осигурителите да не сключват договор.

Казахте, че променяте мениджърските договори, ще има ли още смени на директори?

Навсякъде, където има нужда, ще бъдат извършени смени. Няма значение политическият цвят – дали мениджърът е от РБ, ГЕРБ или ПФ. Ако неговото поведение излезе от параметрите и политиката на държавата или има съмнения как върши дейността си, ще бъде сменен. Няма политически чадър за никого. Казах, че ще съм абсолютно безкомпромисен към управителите на болниците, които си бяха позволили да трупат пари в книжка от нашите здравни вноски в КТБ. Там ръководствата ще бъдат сменени, а някои вече и са сменени - като това на "Св. Марина". В "Св. Георги" има нов член на борда засега, ще видим нататък, предстоят смени и в борда на "Св. Анна".

Въпреки новите договори, няма ли пак да има предпоставки за злоупотреби? Как могат да се спрат всички кранчета за изтичане на пари - като ремонтите, лекарствата?

За ремонтите ще помогне факта, че парите няма да идват от тези от здравни вноски, а от собственика и мениджърите ще трябва да отговарят пред тях. При лекарствата сме избрали сключването на споразумение с индустрията, което да осигури предвидимост на разходите на публичния фонд. Това е един от акцентите в ЗЗО. Досега не е имало политическо мнозинство, което да застане зад подобни промени. Фармацевтичната индустрия е една от най-мощните и има свое лоби, както политическо, така и икономическо, което да блокира всяка промяна.

Това ще има ефект върху разходите на НЗОК, но как ще се контролира какво се случва с медикаментите в болниците?

Всичко това е част от отделните модули – за складовата наличност например. Говорим, че у нас има паралелен износ - лекарство, което е вкарано за България да се изнесе в други страни заради ниската си цена, на която се продава у нас, а маржът да го приберат едни търговци. Това е законно, но в някои случаи медикаменти се вземат от болнични складове, което е живо престъпление, защото се отчитат на касата като приложени на пациенти и тя ги плаща. Това е схемата, която е работила в някои КОЦ-ове, те са разследвани от службите. В момента има аналогичен проблем. Има сигнали за липса на инсулин в аптеките, а производителят е доставил с 25% над нужните количества, за да е ясно, че има. След проверка на МЗ се оказа, че ампулите са в складовете на дистрибутори, но не са налични в аптеките. Ако открием аптека, която си е позволила да създава напрежение, касата ще преразгледа договорите си с нея. Ако в складовете се окаже, че инсулинът е само на хартия, ще се намесят други служби. Но истински контрол ще има, когато се въведе уникалната проследима идентификация на всяка опаковка лекарство. Този контролен механизъм ще заложим в промените на закона за лекарствата (ЗЛПХМ), които готвим сега. След две седмици на базата на споразумението с Румъния имаме идеята да направим и съвместни договаряния за определени лекарства.

Какви други промени ще заложите в ЗЛПХМ?

Ще вкараме текстове срещу паралелния износ като законна практика. Разбира се, ще се съобразим с Конституционния съд, идеята е да въведем разрешителен режим за медикаменти, за които има чести сигнали за недостиг.

В ценовата регулация предвиждате ли промени?

Погрешен е подходът да търсим допълнително намаляване на цените, защото води до недостиг и излизане на определени медикаменти от нашия пазар, както се случи с ривотрила. Но нов медикамент няма да се плаща от касата без договаряне на отстъпки. Трябва да има пакт, който да дава обективните проценти на нарастване на разходите на годишна база, а оттам-нататък индустрията се задължава да върне частта, която ги надвишава на НЗОК. Това не е социализъм, защото 2/3 от европейските държави работят така.

Ще има ли регулация на цените на медицинските изделия?

Да, има добри идеи в тази посока, но малко се забавихме.

Въведохте лимити в болниците, каква е гаранцията, че ще намалят неефективното изразходване на средствата, а няма да ощетят пациентите?

Навсякъде, където има твърд лимит, това води до напрежение, но лимитът не е промяната, по която ще се финансират болниците. Лимитите са преходен период до влизането в сила на новия начин на НЗОК за сключване на договори – не с всички лечебни заведения. Но големите структуроопределящи болници влизат без проблеми в 95% от миналогодишните си бюджети.

Сигурни ли сме, че 5-те процента икономия е за сметка на неефективно усвояваните средства, а не за сметка на реално нуждаещите се от лечение хора?

Не сме, но за да може да сме, това е следствие на цяла система от обективни критерии, в които заляга мнението на пациента. Тези промени вече бяха гласувани в ЗЗО от депутатите. С тях пациентите стават реални контрольори на касата.

Как ще промените системата на задължителната акредитация?

Акредитацията вървеше много лошо, колегите се шегуваха, че добрата оценка струвала едно агне. Тоест, нашата задача е да я направим публична и да заложим ясни критерии за осъществяването й. Досега се залагаха количествени критерии – имаш ли кадри, апаратура. Сега да не разправям весели случки как се качва апаратурата с асансьор от един етаж на друг, докато комисията върви по стълбите. Но този подход е сгрешен, ние ще заложим за критерии резултатите от лечението - удоволетвореност на пациента, липсата на рехоспитализация, смъртност и т.н. Предвидили сме да свържем и базата данни на НОИ и НЗОК, защото ако в две болници резултатите за инвалидизация са много различни, значи че чрез едната отново се точи допълнителен публичен заради повечето плащания от социалната система. Тогава тя ще има различни условия за работа с НЗОК.

Какви ще бъдат тези различни условия?

По-малко финансиране на пътеките, няма да се сключва договор, ако резултатите са ниски и т.н.

Ще бъдат ли публични резултатите от акредитацията, за да могат пациентите да се ориентират къде да се лекуват?

Давате ми идея, ще помисля върху това.

Какво показа проверката на "Софиямед"?

В предварителния доклад има констатации, които дават право на ИАМО да заяви, че са налице нарушения на трудовото законодателство и пропуски в организацията на дейността. След приключване на окончателния доклад ще вземем съответните решения.

Публична тайна е, че медицинските сестри у нас не стигат, ще се направи ли най-накрая реален контрол в болниците? Какво се случва, последиците с бебето са налице?

Да, до дни предстои среща с ръководството на специалистите по здравни грижи във връзка с промени, които те предлагат. Ще обмислим цяла поредица от стъпки с оглед запазването на тези кадри у нас и гарантирането им на доходи. Освен това ефектът от това, че касата догодина няма да сключи договор с всички болници, допълнително ще даде възможност на сестрите да стигнат количествено за местата, където се работи.

Заплащането е най-големият проблем при тях, може ли да се въведе някаква минимална надница?

Минималните осигурителни прагове не дават нужния резултат и сестрите са принудени да работят на повече места, за да свързват двата края. Но, ако видите отчетите на касата, ще разберете, че около 50% се дават за заплати, но персоналът не се разделя на медицински и немедицински. Така голяма част отива за администрацията, а не виждам причина една болница да има администрация колкото министерството. Ако иска да има такава, нека си я поддържа с доходи не от здравната каса. Ако разделите ресурса, който НЗОК отчита като даден за заплати в болниците на броя на работещите лекари, сестри и санитари, ще получите средна работна заплата за лекар от 2200, а за сестра от 1000 лв.

Ще има ли методика за разпределяне на средствата от касата за заплати?

Вървим към изготвяне на правила заедно със съсловните организации. Методът на заплащане е свързан с квалификационните нива и степента на натовареност на медицинските кадри. Когато направим това, лекарите ще имат стимул да остават у нас.

Идеята е да се въведе нормално работно време и средна заплата от 1000 лева за сестрите, така ли?

Да, ресурсът го има. Догодина е добър срок, за да може новият метод на заплащане да започне да работи и да осигури нормални доходи - като 1000 лв. средна заплата за медицинските сестри.

Започна проверка върху дълговете на болниците, какъв им е генезисът? Защо немалко държавни болници си запазват дълговете, а други ги увеличават?

Факт е, че някои болници намаляват задълженията си на базата на програмите, които се изработиха. Например рекордьорът по задължения - "Св. Георги" в Пловдив, има намаление на задълженията с около 4 млн. лв.

Говорим за задължителна карта и отсяване на болници, защо се толерират все още клиники- коптори? Няма ли да има ясен срок - или собственикът ги оправя, или се закриват?

Това ще бъде въпрос на акредитация, по обективни критерии касата ще може да не сключи договор с определени клиники. Но битовите условия не са проблем на болниците отсега. Здравната карта ще бъде инструмент за правене на политика от държавата, защото, ако някъде в България има недостиг на здравни услуги и държавната болница е в лоши битови условия, принципалът ще трябва да я оправи, а не касата да я изреже от договор.

Тук няма спор, но говорим за местата, където има повече лечебни заведения?

Там ще отсеем копторите, както и лъскавите печатници за пари. Защото това, че си лъскав не означава, че предлагаш добра медицинска услуга.

Казахте, че искате специална комисия да посочи местата със свръхпредлагане на медицински услуги, но София със сигурност ще е едно от тях. Освен преструктурирането на карето в "Александровска", ще има ли други промени?

Ако резултатите от анализите го изискват, ще има. Но нека не забравяме, че даваме възможност болниците да се обединяват и да кандидатстват за общ договор с касата. Така малки болници ще могат да съществуват в рамките на населените си места, защото без болница и училище тези региони умират.