Външният министър Даниел Митов. Здравейте.
Здравейте.
Какво искат тези хора от България?
Аз първо бих казал какво ние искаме от тях.
Ние не сме дошли при тях, а те идват при нас.
Това са ни съюзници и е съвсем нормално те да идват при нас. Това, че ние в продължение на година и половина – две бяхме изолирани и никой не идваше не означава, че тези хора не е нормално да дойдат. По време на предишния кабинет не ги виждахме тези хора тук по обясними причини. Сега става ясно, че новото българско правителство води активна външна политика и те са тук, за да дадат първо доверие, второ за да много ясно да декларираме съюзът си и стабилността, която България очаква от членството си в НАТО и в Европейския съюз. Стабилност означава повече бизнес, означава повече сигурност. Също така ние имаме и разбира се стратегически теми, по които говорим. Енергийната ни сигурност беше една от темите, за които разговаряхме и при трите посещения. Построяването на интерконектори между България и Гърция, между България и Румъния и вписването им в общия енергиен съюз на Европейския съюз. Разбира се говорим за превъоръжаването на българската армия, за нейното модернизиране и съвместимостта на българската армия със стандартите на НАТО. Разбира се говорим и по теми като реформата в съдебната система. Един от най-големите акценти при посещението на Джон Кери беше точно това. Ако нашите партньори искат нещо от нас – то е именно това. Реформа в съдебната система, която създава по-сигурна среда за икономическо развитие.
Тоест външният министър на САЩ, държавният секретар смята, че проблемът тук е съдебната система. Това ли искате да кажете?
Ние всички това смятаме. И българското правителство преди дни буквално прие стратегия за реформа в съдебната система.
Обаче…
И на пресконференцията след посещението на Джон Кери беше ясно казано – САЩ са готови да ни помагат, когато става въпрос за реформа в съдебната ни система и когато става въпрос за борба с корупцията. Също така и по енергийните теми, а също така и по темите сигурност и отбрана. И разбира се става въпрос също така и за разговор за задълбочаване в партньорството по теми като образование, култура и така нататък.
Чухте колко пъти обаче Столтенберг каза Украйна. Искат да се настроим срещу Русия ли?
Ситуацията в Украйна и конфликта в Украйна е едно от най-големите геополитически предизвикателства днес.
Така е, но ние къде сме?
Как къде сме? Ние сме членове на НАТО. То е ясно къде сме. Кой се колебае изобщо къде сме ние?
Не, въпросът е какво се иска от нас?
От нас едно нещо, ако беше поискано ясно и категорично е да започнем да модернизираме въоръжените си сили, тоест да продължим с по-ускорените темпове тяхното модернизиране. И разбира се ангажимента, който сме поели на срещата на върха в Уелс да го изпълним. А именно постепенно да увеличим бюджета си за отбрана.
Добре. Има ли реалистична опция ние да воюваме с Русия?
Никаква такава опция. Никой не иска война с Русия.
За какво да се въоръжаваме тогава?
Това е част от отбранителния характер на Алианса. Когато има заплахи и тя заплахата не идва само от ситуацията в Украйна. Той генералният секретар на НАТО спомена и ситуацията в Близкия Изток. Имаме така наречената „Ислямска държава“, която представлява много сериозна заплаха за всички ни. За всички държави не само членки на НАТО и Европейския съюз, за всички държави в региона. И затова тук на последния съвет външни работи ставаше въпрос ние да започнем много по-сериозен разговор с държавите от Близкия Изток и Северна Африка, за да можем да ги въвлечем в този разговор.
Добре. Казахте два пъти енергийна сигурност. От Юнкер до Джон Кери всички ни ожалиха, че ни заобикаля "Южен поток". Само с ожалването ли ще си останем, господин министър? Нещо друго Запада предлага ли освен това?
"Южен поток" първо ние не сме наясно дали все още ни е заобиколил поради простата причина, че формално той не е прекратен.
Знам, че това ще кажете, но всички казаха, че е прекратен.
Това от една страна. От друга, ако той бъде прекратен тук вече ЕС и България в частност, когато става въпрос за нейния национален интерес трябва да водим разговор откъде влиза руски газ в Европа. А решението затова откъде влиза руски газ в Европа, не може да стане едностранно. То не може да стане само на базата на това какво реши Русия. Тя трябва да води разговор с Европейския съюз по тази тема и тук България трябва да си защити националния интерес. Искам да кажа и нещо друго. Ако ние водим в момента подобна активна външна политика, ако идват хора тук, това означава, че те дават кредит на доверие, който трябва да бъде материализиран и ние трябва да ни стане ясно, че като сме страна-член на Европейския съюз и НАТО това ни прави по-силни. ЕС и НАТО са политически субекти, в които влизат държавите, които формират половината брутен вътрешен продукт на планетата. Това е сила,която стои зад България. Ние трябва да си дадем сметка за това и да добием малко повече самочувствие. България е сигурна заради НАТО, България е сигурна заради ЕС и ние трябва да използваме тези инструменти, членството си, за да реализираме по-активно националния си интерес.
Преди да придобием самочувствие, да видим тези хора не преследват ли своя интерес? Например, настоя ли Кери за американския икономически интерес „Уестингхаус“ в Козлодуй и шистовия газ в „Добруджа“?
„Уестингхаус“ естествено беше предмет на разговор и вие го знаете, след пресконференцията стана ясно. Но тук трябва да стане ясно нещо друго. Първо, за първи път правим по отношение на българо-американските отношения нещо, т.е. правим инструмент, с който да успеем да реализираме намеренията и разговорите, които се водят. Т.е. не само да дойдем на посещение, някой да дойде тук, ние да отидем там, да си кажем едни хубави неща и след което да приключи цялата работа. Направихме четири работни групи. Разговорът ще продължава във всяка една от тях. По отношение на „Уестигхаус“ работната група „Енергетика“ ще трябва да оцени много ясно и точно и да изработи схема, по която, ако подобна инвестиция бъде реализирана, тя трябва да се базира на оценка за това какви са нашите енергийни нужди и на това как подобен проект може да бъде реализиран без да натоварва българския бюджет и без да се стига до увеличение на бюджетния ни дефицит.
А шистовият газ, нещо го подминахте?
Шистовият газ не е излизал от устата на държавния секретар. Думите „шистов газ“ не са излизали от устата на държавния секретар на САЩ по време на всичките срещи.
Гарантирате?
Не само гарантирам. Аз съм присъствал на всички тези срещи и ви казвам, че шистов газ не е бил обсъждан по никакъв начин. И тази спекулация трябва да престане.
Господин Митов, какво е по-опасно, кое е по-опасно да бъдем ние българите – „руски троянски кон“ или „американски булдог“ в НАТО?
Ние си гледаме българския национален интерес. Нито сме „руски троянски кон“, нито сме „американски булдог“, нито пък каквото и да било друго. За нас е важен интересът на българските граждани, за нас е важен интересът на българските граждани в контекста на това, че всеки един български гражданин е и европейски гражданин. Ние като говорим за европейски правила, между другото, защото покрай „Южен поток“ се появи този разговор европейски правила, но ние сега на Европа ли се кланяме, кого следваме – наши интерес или нечий друг? Вижте, европейските правила са направени, за да защитават интереса на европейските граждани, в т.ч. и на българските. Ако българските земеделци получават субсидии от Европа, то е заради европейските правила. Ако български гражданин може да отиде и да работи в друга държава-членка на ЕС, то е заради европейските правила. По същия начин се възпитават и европейските граждани по отношение на енергетиката. Затова трябва да си диверсифицираме доставките, за да не зависим от един източник, който и да е той, без значение.
Последно изречение – колко голяма страна трябва да бъдеш, за да имаш ресурс за наистина независима и достойна външна политика?
Всяка една държава има възможност за такава. Въпросът е, че малките държави, разбира се, са ограничени. Но когато си част от нещо общо, мощно, голямо, каквото е ЕС и НАТО, тогава една малка държава като България може да е много по-сигурна, че ще си защити националния интерес, отколкото държава, която не е член на НАТО и ЕС.
Благодаря Ви.
Даниел Митов.