Съветът по европейските въпроси одобри проектите на позиции на България за заседанията на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (Бюджет), земеделие и рибарство, и Общи въпроси/Кохезионна политика.
Заседанието на Съвета ЕКОФИН (Бюджет) ще се проведе на 13 ноември в Брюксел, като на него ще бъде дискутиран проектът на бюджет на ЕС за 2016 г. Очаква се да бъде даден мандат на Люксембургското председателство за преговорите с ЕП. България се надява, че споразумението по проектобюджет 2016 ще бъде постигнато в срок. Навременното приемане ще осигури необходимото финансиране за новите политики и програми на ЕС и ще се избегнат редица политически и бюджетни проблеми в условията на икономически затруднения в държавите-членки и необходимост с ограничени ресурси да се постигнат повече цели. Считаме, че при обсъждането трябва да се има предвид необходимостта от приемането на един реалистичен бюджет, осигуряващ достатъчно средства за изпълнението на договорените политики, постигането на заложените цели и посрещането на непредвидени нужди при спазването на принципите за добро финансово управление и на таваните, посочени в Регламента за Многогодишната финансова рамка (МФР 2014-2020). Подкрепяме усилията на ЕК за модернизиране на бюджета и повишаване ефективността при разходване на средствата на ЕС чрез въвеждане на програмно бюджетиране и фокусирането на разходите върху стимулиране на икономически растеж и заетост, за подпомагане на малките и средните предприятия и предприемачеството. За България е важно да се спазват поетите вече политически ангажименти на ниво ЕС, като например за Плана за плащанията за периода 2015-2016 г., с оглед намаляване на неизплатените искания за плащания по линия на програмите за сближаване, за облекчаване на проблемите в сектор селско стопанство и за преодоляване на последствията от руското ембарго, за Европейския фонд за стратегически инвестиции.
На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 16 ноември се очаква Комисията да представи актуална информация по отношение на предприетите действия във връзка с опростяването на Общата селскостопанска политика, на базата на която министрите ще обменят мнения. Предвижда се Комисията да информира Съвета по въпроси на международната селскостопанска търговия и относно развитието на пазарите в основни селскостопански сектори, включително в контекста на продължаващата руска забрана, както и да направи преглед на изпълнението на пакета от мерки за подпомагане. България е удовлетворена от своевременната реакция на Комисията при изготвянето на проектите на регламенти за прилагане на мерките за стабилизиране на селскостопанските пазари.
На заседанието на Съвет „Общи въпроси/Кохезионна политика“ се очаква министрите да приемат три проекта на заключения – относно прехода към нисковъглеродна икономика, относно 25-те години Европейско трансгранично сътрудничество, както и относно опростяването: приоритети и очаквания на държавите-членки във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове. По третата тема – за реформата в Кохезионната политика, която се очаква да бъде и най-дискусионна, страната ни приема, че е необходимо да има опростяване на процедурите относно управлението на ЕСИФ. В този смисъл, България ще подкрепи всяка инициатива в посока повишаване на ефективността на инвестициите и доброто финансово управление. Едновременно с това, считаме, че на този етап е твърде рано за оценка на ефектите от реформата, тъй като изпълнението на новите оперативни програми едва започна. България счита, че към момента има три приоритетни аспекта на Кохезионната политика, към които е необходимо да се насочат усилията на държавите-членки и ЕК. Първият аспект е засилването на координацията на институционално ниво и отчитане на принципа на споделеното управление на ЕСИФ. Вторият аспект е свързан с многократно поставяния проблем за връзката между инвестиционните дейности и постигнатите резултати. Третият аспект е правната сигурност на ниво ЕС, като България е убедена, че честите промени в законодателството на Кохезионната политика и дерогациите по отношение на разнородни причини, провокирани от дефекти на други политики на ЕС, не са добра практика и създават усещане за несигурност. Считаме, че последователността в нормативната уредба, включително и в правните актове на ЕК, е основа за създаване на ясни процедури за управление на ЕСИФ.