На днешното си редовно заседание Съветът по европейските въпроси (СЕВ) одобри позицията на Република България за заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в Люксембург на 19-20 юни 2014г.

В дневния ред на Съвета по заетост и социална политика е предвидено постигането на общ подход по предложението за решение за създаване на платформа за подобряване на превенцията на недекларирания труд. Платформата ще обедини всички правоприлагащи органи, участващи в борбата с недекларирания труд, като например трудовите инспекторати и социално-осигурителни и данъчни и миграционни власти, както и други заинтересовани страни. България изразява принципната си подкрепа за решението на Съвета. 

Съветът ще направи преглед на напредъка на регламент относно Европейските служби по заетостта в мрежата на EURES. Регламентът установява нови правила, които ще подобрят ефективността на EURES, както и сътрудничеството между държавите членки.

Като принос към Европейския съвет на 26-27 юни Съветът  ще проведе ориентационен дебат относно Европейския семестър. Той ще одобри препоръки на Съвета за всички държави членки относно националните им програми за реформи за 2014 г. и ще подкрепи Доклад за пазара на труда и Доклад за прилагането на гаранцията за младежта. В своята позиция България изразява подкрепа по така предложените документи.

Съветът ще обсъди социалното измерение на ЕС/ИПС въз основа на докладите на Комитета за социална закрила относно социалното измерение на стратегията Европа 2020, тест за приложимост на предварителната координация на мащабни реформи в социалната политика, на схеми за минимален доход в еврозоната и адекватна социална закрила за дългосрочни грижи, необходими в едно застаряващо общество.

Дневният ред на Съвета включва също и доклади за напредъка на директивата за равно третиране и за директива относно жените в управителните съвети.

Очаква се Съветът да приеме заключения относно „Жените и икономиката: Икономическата независимост от гледна точка на работата на непълно работно време и самостоятелно заетите лица“. България подкрепя проекта на заключения.  

Съветът на министрите по здравеопазването, след като се запознае с доклада за напредъка, ще проведе ориентационен дебат по двете предложения за  регламенти за медицински изделия, с цел да се дадат указания за оставащите открити въпроси. Единият  регламент се отнася за медицинските изделия, а другият за  ин витро диагностичните медицински изделия. България подкрепя доклада за напредъка, като отчита важността на тази законодателна инициатива. Очаква се Съветът да приеме заключения относно икономическата криза и здравното обслужване, които  очертават въздействието на икономическата криза върху системите на здравеопазването и благосъстоянието на пациентите и предлагат как да се извлекат поуки от кризата, за да се направят системите на здравеопазване в ЕС по-устойчиви. Ще бъдат  приети и заключения по отношение на храненето и физическата активност, очертаващи редица действия, които трябва да бъдат предприети с цел да се насърчи здравословното хранене и редовната физическа активност, особено сред най-уязвимите групи като деца и възрастни. България подкрепя проекта на заключения.

СЕВ одобри и проекта на позиция на Република България за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, което ще се проведе на 20 юни 2014 г. в Люксембург. Това заседание е посветено основно на Европейския семестър, изпълнението на Пакта за стабилност и растеж и Конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка. Също така Европейската комисия ще представи проекта на общ бюджет на ЕС за 2015 г.

Проектобюджетът на ЕС за 2015 г. възлиза на 145,6 млрд. евро бюджетни кредити за задължения и 142,1 млрд. евро бюджетните кредити за плащания. Това представлява спрямо 2014 г. ръст на бюджетни кредити за задължения от приблизително 2,1% и на бюджетните кредити за плащания от 1,4%. Бюджетните кредити за ангажименти са насочени към новите програми (2014-2020 г.) и около 60% от общата сума са насочени към програми, които подкрепят научните изследвания и иновации, съдействат за намаляване на младежката безработица и подпомагат развитието на бизнеса в Европа и по-специално на малките и средни предприятия. Има увеличение на бюджетните кредити за плащания спрямо 2014 г. с около 29,5% за области, стимулиращи икономическия растеж и заетост, като научните изследвания (Хоризонт 2020), трансевропейската мрежа за енергетика, транспорт и ICT (Инструмент за свързване на Европа), Инициативата за младежка заетост. Други области, в които има увеличение на плащанията, са: бежанци, миграция и фонд за интеграция (140%) и защита на здравето на европейците и на потребителите (20%). България счита, че предложението на ЕК е добра база за преговори между държавите-членки при подготовката на позицията на Съвета.

Относно Европейския семестър България изпрати на 17 април 2014 г. актуализираната за 2014 г. Национална програма за реформи и Конвергентната програма (2014-2017 г.). На 2 юни 2014 г. ЕК публикува своите оценки относно разработените Национални програми за реформи и Програми за стабилност и конвергентни програми на държавите членки и предложи препоръки на Съвета за отделните държави-членки, както и за еврозоната. За България препоръките са насочени към: фискална политика, устойчивост на публичните финанси (пенсионна система и здравна реформа) пазар на труда, реформа в образованието, бизнес среда (вкл. административен капацитет и съдебна система) и енергиен сектор. България счита, че проблемните за страната ни области, за които са необходими допълнителни усилия за продължаване и ускоряване на реформите, са коректно идентифицирани от ЕК. Приветстваме констатацията на ЕК, че България е подсилила фискалната си рамка през 2013 г. и че публичните финанси на страната са стабилни и съществува малка вероятност от съществени рискове при постигане на средносрочната бюджетна цел.

На 4 юни ЕК и ЕЦБ публикуваха Конвергентните си доклади за 2014 година, в които разглеждат осем държави членки извън еврозоната, т.нар. държави с дерогация: България, Чехия, Хърватска, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. EK и ЕЦБ заключват, че Литва отговаря напълно на критериите за членство и в  тази връзка препоръчват приемането на Литва в еврозоната от 1 януари 2015 г. Според двете европейски институции България, Чехия и Швеция изпълняват всички числови критерии за приемане на еврото. Полша, Румъния, Унгария и Хърватия не изпълняват един или два от числовите критерии. Никоя от посочените държави с дерогация, обаче  не отговаря на критерия за стабилен валутен курс, тъй като техните национални валути не участват във Валутен механизъм II. България подкрепя  Конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ по отношение степента на готовност за членство в еврозоната на държавите членки с дерогация, като взима под внимание всички констатации и препоръки.