По време на 380-то си редовно заседание Съветът по европейските въпроси одобри проекта на позиция на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, 26-27 юни 2014 г., гр. Брюксел, Белгия.

Двете основни теми, на които ще бъде посветена срещата на върха на ЕС, ще бъдат „Свобода, сигурност и правосъдие” и „Растеж, конкурентоспособност и заетост”.

Една от ключовите цели на ЕС е изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници и пълно съблюдаване на основните права. За тази цел следва да бъдат предприети последователни мерки в областта на убежището, миграцията, границите, полицейското и съдебно сътрудничество.

Европейският съвет ще определи стратегически насоки на законодателното и оперативно планиране за следващите години.

България потвърждава позицията си за необходимостта от по-голяма интеграция между държавите членки, в т.ч. в изграждането на общоевропейски системи и съвместното им управление в ключови области като гранично управление, противодействие на нелегалната миграция, убежище, както и в борбата с организираната престъпност. Бихме подкрепили засилването на правомощията и капацитета на европейските агенции Фронтекс, ЕАSO и Европол.

Всяка държава членка следва да поеме своята отговорност, в т.ч. при справянето с кризисни ситуации, свързани със засилен миграционен натиск, но едновременно с това следва да е налице единна европейска политика за съвместно овладяване с миграционен характер, която да е реално изградена на принципите на солидарност и споделяне на отговорностите. Солидарността следва да се проявява във всички политики – управление на границите, убежище и миграция, както е посочено в чл. 80 от ДФЕС. Необходим е механизъм за справедливо разпределяне на отговорностите с обективни критерии за равномерно разпределение на тежестта според различни индикатори: население, БВП, географско положение, процент на безработица.

В рамките на втората тема „Растеж, конкурентоспособност и заетост” правителствените и държавни ръководители на държавите от ЕС ще приемат специфичните препоръки за държавите членки, ще отбележат завършването на Европейския семестър за 2014 г. и ще обсъдят цялостния напредък на Съюза в координацията на икономическите и фискални политики.

България счита, че областите с необходимост от продължаване и ускоряване на реформите са коректно идентифицирани от ЕК. Формулираните препоръки следва да се базират на оценката за напредъка в реформите и предприетите мерки за адресиране на предходните препоръки.

Считаме, че осигуряването на повече гъвкавост при формулирането на препоръките, както и на възможности за компромис от страна на ЕК, е важна предпоставка за изпълнението им.

Ще бъде разгледана и темата за рамката на политиките в областта на климата и енергетиката като продължение от дебата на правителствените и държавни ръководители през март т.г.

Решението за целите към 2030 г. ще зависи от постигнатия напредък по всички аспекти, посочени в заключенията на Европейския съвет от март.

Целта на ЕС за намаляване на емисиите трябва да се разглежда в контекста на международните преговори за постигане на глобално споразумение по климата през 2015 г., но не следва да е „едностранно” действие.

Считаме, че механизмът за споделяне на усилията от настоящия пакет „Климат-енергетика“ следва да бъде запазен и дори да отиде отвъд това, което е дефинирано за периода до 2020 г., с цел да се подпомогнат държавите членки в техните усилия и да бъдат компенсирани за допълнителните разходи, свързани с прилагането на новите политики по климат и енергетика.

Енергийната сигурност на ЕС е неделима част от рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и трябва да се разглежда в широк контекст, обхващащ темите за диверсификация на енергийните доставки, укрепване на инфраструктурата, оптимално използване на местните енергийни ресурси и енергийна ефективност, механизми на солидарност, както и връзката с останалите политики.

Високо оценяваме задълбочения анализ и представянето от Европейската комисия на общоевропейска стратегия за енергийна сигурност. В тази връзка, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е важна за сигурността и енергийната независимост на ЕС.

Очаква се Европейският съвет официално да одобри предложението на Комисията за приемане на Литва в еврозоната на 1 януари 2015 г. и да разгледа напредъка на Албания за интеграция в ЕС и предоставянето й на статут на страна-кандидат. България подкрепя предоставянето на статут на страна-кандидат на базата на извършения до момента напредък.