Въвеждаме мерки, при които всички болници ще трябва да предоставят комплексна медицинска услуга – тоест ако отговарят на стандарта и на нивата на компетентност за определена медицинска специалност, за определен профил, те ще трябва да изпълняват всички клинични пътеки. В противен случай Касата няма да сключва договор с тях. Това заяви министърът на здравеопазването Таня Андреева в ефира на БНТ. Министърът подчерта, че всички лечебни заведения, които отговарят на стандарта, ще трябва да работят и спешност. „Този подбор на клинични пътеки и свързани с това пациенти не е здравословен за системата и води до нелоялна конкуренция. Когато един пациент си е внесъл здравните осигуровки, това предполага, че когато попадне в лечебно заведение, няма да му бъде отказана помощ, особено при спешност“, каза д-р Андреева.

Министърът коментира и темата за новата система на плащане месец за месец. Според д-р Андреева това показва, че Касата е в трудна ситуация и се налага тя да мине практически на ръчно управление, за да могат да се следят всички дефицити и преразходи в системата на болничната помощ.

По проблема за задлъжнялостта на лечебните заведения министърът на здравеопазването отбеляза, че големите университетски и многопрофилни болници, през които минават 70% - 80% от пациентите, са гръбнакът на българското здравеопазването. Според д-р Андреева по- голямата комплексност от медицинска дейност в тези лечебни заведения води до това, че те влошават финансовите си резултати. „Повечето работа води до по-голяма задлъжнялост. С новите правила, които въвеждаме се опитваме всички лечебни заведения да работят при равни условия. Ако има конкуренция, тя трябва да се случва в условия на равнопоставеност“, каза още министърът.

Д-р Андреева отбеляза, че медицинският одит показва, че част от лечебните заведения са декапитализирани, както и че в някои нивата на компетентност не са изпълнени от гледна точка на кадрите. „Това не е от вчера. Жалко е, че нищо не е предприето“, изтъкна министърът.

Д-р Андреева акцентира върху увеличението на заплатите в Спешната и в психиатричната помощ. „Ще работим върху това – увеличаване на работните заплати, модернизиране на базата и на условията, в  които колегите работят“, заяви министърът. Според нея е важно да се помисли и за преструктуриране на болничната помощ, тъй като в момента поради големия брой лечебни заведения и много отделения в тях кадрите са доста разпръснати в страната. „Би могло да се направи окрупняване на лечебните заведения в дадена област, така че те да могат да менажират целия процес – както по медицинската дейност, така и административно“, обясни министърът.

Във връзка с методиката за субсидиране на лечебните заведения министър Андреева изтъкна, че предстои разплащане с малките общински болници в труднодостъпните райони.

Д-р Андреева обърна внимание на кардиоинвазивни клиники, които работят на територията на държавни лечебни заведения със сключени договори, които са изключително неизгодни за държавните или общинските болници. „Това е начин практически за фалиране на лечебни заведения. Тези договори, които сме могли да прекратим, сме ги прекратили. Препоръчала съм на директорите на такива болници да предоговорят условията, доколкото е възможно“, каза министърът.

Попитана кога е възможно да има единен регистър на психичноболните в България д-р Андреева заяви, че е направена работна група по този въпрос и се очаква до есента да има такъв регистър. „Завърши работата по диабетния регистър, сега предстои за психичноболните, след това ще се прави регистърът за редките болести“, обясни министърът на здравеопазването. На въпрос дали е необходима промяна на модела за финансиране на психиатричната помощ  д-р Андреева каза, че ще бъде свикана втора работна група с външни експерти.  Според министъра е добре на този етап психиатричната помощ да остане финансирана от държавата. „Докато не се намери плавен механизъм, при който за всички заболявания да се плаща, е по- добре държавата да се грижи за това“, добави министърът.

На въпрос за употребата на марихуана за медицински цели министър Андреева изрази отрицателна позиция и добави: „В много страни се води тази дискусия. У нас чисто медицински тя все още не е засегната. Това, което към момента се прави, е на експериментално ниво да се изследват активните съставки на марихуаната евентуално с перспектива те да се използват като аналгетици. Факт е, че фармацията е осигурила такива аналгетици, някои от тях дори много по- силни от активната съставка на марихуаната. Смятам, че към момента тази дискусия не е актуална“.