„Развитието на електронното правосъдие е приоритет и в европейски план. Използването на информационните технологии от една страна улеснява практикуващите юристи, а от друга – гарантира по-лесен достъп до услугите, които се предлагат в съдебната система. Гражданите могат лесно и бързо от разстояние да се осведомяват за постановените съдебни решения, да имат пряк достъп до съдебната практика, да се информират за насрочването на делата“, заяви заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова в словото си при откриване на кръглата маса „Предизвикателствата пред електронното правосъдие 2014-2020“.

Акцент в дискусията в Националния институт на правосъдието бе представената на 14 февруари т. г. за обществено обсъждане „Секторна стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие 2014-2020“, изготвена от Министерството на правосъдието. Във форума взеха участие министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов, представляващият Висшия съдебен съвет Соня Найденова, членове на ВСС, административни ръководители, магистрати, представители на професионални организации и неправителствения сектор, експерти от МТИТС и от сферата на електронните услуги.

Министър Златанова подчерта, че въвеждането на мерките за електронно правосъдие следва да гарантира еднаква степен на ефективност на органите на съдебната власт и на техните администрации при осъществяване на компетенциите им. Едновременно с това, те трябва да осигурят най-малко същото ниво на сигурност за реализацията на процесуалните права на гражданите и сигурност на оборота като цяло, което е постигнато към настоящия момент със съществуващите правила за обмен на информация и документи на хартиен носител.

Изтъкнато бе, че в Доклада си от януари 2014 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, Европейската комисия препоръча „постигането на реален напредък в електронното правосъдие като средство за подобряване на ефикасността, прозрачността и последователността на съдебния процес в краткосрочен до средносрочен план, както и в дългосрочна перспектива“. Електронното правосъдие ще гарантира безпристрастност и прозрачност при случайното разпределение на делата, а от там – и обективност при оценката на натовареност на магистратите. Съмненията за субективни или повлияни от външен натиск решения, включително и на ръководителите в съдебната власт, могат да бъдат минимизирани именно чрез мерките в областта на електронното правосъдие.

„Не ми се иска електронното правосъдие да се възприема като натрапено наблюдение, като Big Brother, а като средство за вътрешен мониторинг и елемент на доверие и устойчивост на процедурите. Вярно е, че информационните технологии не могат сами по себе си да гарантират върховенството на закона или да заместят високия морал на магистратите, но могат да бъдат ефективен механизъм за безпристрастност при разпределението на делата, движението на процеса и опосредствено – за кариерното развитие на магистратите“, заяви вицепремиерът и министър на правосъдието.

Зинаида Златанова изтъкна, че за въвеждането на електронното правосъдие  са необходими съвместните усилия както на изпълнителната и съдебната власт, така също и на неправителствения сектор и не на последно място – на представителите на юридическата професия – адвокати, нотариуси и др.

Министърът на правосъдието подчерта , че „проектът на Секторна стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие 2014-2020 г. е естествено продължение на приетата от Министерския съвет Концепция за електронно правосъдие. В този контекст вярвам, че въвеждането на електронното правосъдие е съществена част от продължаването на реформата на съдебната система. То е и основен инструмент за подобряване и модернизиране на дейностите в правосъдието, което от своя страна би довело и до по-бърз правораздавателен процес. Прилагането на електронно правосъдие е гарант и за осигуряване на средства от фондовете на Европейския съюз. Професионалната общност е в очакване на тези възможности. Защото наличието на европейски средства би разширила възможността националният бюджет на съдебната власт да използва ресурс за подобряване на условията за работа на магистратите и за увеличаване на техните възнаграждения“.