На днешното си заседание Съветът по европейските въпроси одобри проекта на позиция на България за заседанието на Европейския съвет на 20-21 март 2014 г. в Брюксел в частта „Растеж, конкурентоспособност и работни места“, в рамките на която ще бъдат дискутирани темите Европейски семестър, Индустриална конкурентоспособност и Климат и енергетика.

България споделя виждането, че решението на Европейския съвет от декември 2013 г. за концентрирането на дискусиите на Европейски семестър 2014 г. върху темите на конкурентоспособността, създаването на нови работи места и борбата с безработицата, най-вече сред младите, както и допълнителните реформи за подобряване функционирането на пазара на труда, е полезно в контекста на завършване на процеса на излизане от икономическата криза и осигуряване на устойчиво развитие.

Приветстваме приоритетните области за подобряването на качеството на публичните разходи, модернизирането на публичната администрацията и възстановяването на нормалното кредитиране в икономиката, които могат да имат положителен ефект върху икономическия растеж в краткосрочен и средносрочен период.

Подкрепяме начертаните на европейско ниво мерки за реиндустриализация на Европа, които следва да бъдат навременни, взаимно допълващи се и съобразени със специфичните условия в държавите членки. Областите, в които могат да бъдат предприети мерки за възстановяването на европейската индустрия, са насърчаване на човешкия капитал и повишаване на уменията, достъп до финансиране от страна на предприятията, иновации и научно-развойна дейност в промишлените предприятия, бизнес среда, предприемачество, интернационализация и инвестиции.

България приема като положителен елемент в представения рамков пакет предвидената по-голяма гъвкавост за държавите членки при прилагането на политиките до 2030 г. на национално ниво. Застъпваме ясната позиция, че постигането на общите европейски цели трябва да бъде направено чрез подходящи разходо-ефективни механизми и национални мерки, съобразени с актуалното състояние и развитието на секторите в отделните държави. В този контекст, България оценява като правилна стъпка липсата на индивидуални национални цели за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ), за енергийна ефективност или за дял на биогоривата в транспорта. България счита за преждевременно и необосновано определянето на обвързващи цели на европейско ниво до 2030 г. на дял на ВИ в крайното енергийно потребление. Съгласно предварителната оценка на въздействие България е сред държавите членки с БВП под 90% от средния за ЕС, чиято относителна тежест на разходите (спрямо БВП) ще е сред най-високите в Съюза. В този контекст, за страната ни е от първостепенна важност как тежестта за постигане на целта за намаляване на емисиите ще бъде разпределена между държавите членки и какви механизми за гъвкавост ще бъдат регламентирани в бъдещия законодателен пакет.

Не на последно място, България застъпва позицията, че целта на ЕС за намаляване на емисиите трябва да се разглежда в контекста на международните преговори за постигане на глобално споразумение по климата през 2015 г.

Вторият проект на позиция, който Съветът по европейските въпроси одобри, бе за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 24 март 2014 г. в Брюксел.

На предстоящото заседание министрите ще проведат ориентационен дебат по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Предложението бе представено на заседанието на Съвета през декември 2013 г., а през февруари 2014 г. министрите проведоха дискусия по основните въпроси в него. България подкрепя предвидената от Председателството възможност за национално съфинансиране за всички програми, като приветства покриването на по-голям процент от ЕС – 60% при обикновените програми, насочени към трети страни, и при мултинационалните програми. По отношение на участието на държавите членки в процедурата по подбор на обикновените програми, считаме за по-удачен варианта, с който се запазва подбора на национално ниво.

Предвижда се министрите да обменят мнения по доклад относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, който Комисията ще представи. България подкрепя инициативата на ЕК да се направи оценка на отношението на потребителите към задължителното етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка, да се проучи доколко такова етикетиране е осъществимо и да се анализират разходите и ползите от въвеждането на такива мерки, включително правното въздействие върху вътрешния пазар и въздействието върху международната търговия.

Очаква се също Комисията да представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, както и доклад относно прилагането на разпоредбите, отнасящи се до организациите на производителите, оперативните фондове и оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците след реформата от 2007 г.