Законите в една правова държава трябва пазят в еднаква степен правата на всички ни, подчерта вицепремиерът

Спорният член 146 от проекта на нов Наказателен кодекс може да се прередактира или да отпадне. След като има такъв голям консенсус на една гилдия, която се чувства лично засегната, съм склонна да се откажа от текста. Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова в сутрешния блок на НТВ по отношение на нормата от кодекса, касаеща фотографирането. Вицепремиерът обърна внимание, че текстът е бил приет от работната група през 2012г. и  е бил предложен и подкрепен от правозащитни организации. „2012г. е годината, когато беше пикът на незаконните подслушвания и имахме изключително голяма обществена нетърпимост по отношение на намесата в личното пространство”, напомни вицепремиерът. „Гледайки текста, си мисля за Европейската конвенция за правата на човека. По никакъв начин не ми дойде на ум, че точно журналистите ще се припознаят”, подчерта г-жа Златанова.

„Когато свалим защитата на правата на политиците, сваляме защитата на правата и на обикновените граждани”, каза г-жа Златанова. Тя отбеляза, че сега правата се търсят по гражданско-правен път. „Наказателно-правният път е просто по- висока степен на защита”, подчерта министърът на правосъдието. „Нашите права свършват там, където започват правата на другите и законите в една правова държава пазят в еднаква степен правата на всички ни”, подчерта г-жа Златанова. По думите й е важно текстовете да се четат и да не позволяваме да ни манипулират с интерпретации.

Вицепремиерът обърна внимание и на чл. 193 от проекта на кодекса, който е  свързан със защитата от цензура. Текстовете гласят следното:

Чл. 193.

(1) Който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване, се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до четири години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.

„Ще е интересен дебатът и по този текст. Бих искала да чуя дали е нужна такава висока степен на защита, или бихме могли да предотвратим цензурата с по- леки средства”, каза г-жа Златанова.

Министърът на правосъдието обясни още, че либерализирането на доживотния затвор без право на замяна не отменя доживотния затвор. „Тук по- скоро е въпрос на уравняване с модерните европейски и световни виждания в наказателната политика”, изтъкна г-жа Златанова.

Вицепремиерът отбеляза, че в проекта на Наказателния кодекс границите на неизбежната отбрана са максимално широки. „Те и сега са широки в сравнение с други европейски наказателни закони. Тук е много важно да се работи в посока на самото прилагане”, добави министърът на правосъдието.

Вицепремиерът Златанова благодари на всички, работили по проекта на Наказателния кодекс. „Искам да насърча дискусията да продължи. Важно е да чуем мнението на гражданите. Този закон е за обществото”, подчерта г-жа Златанова.

На въпрос на водещите вицепремиерът напомни, че господин  Волен Сидеров не е назначен в парламента, а е избран от своите избиратели. Г-жа Златанова отбеляза също така, че и преди е имало подобни инциденти с него. „Ако не бяха медиите, ние нямаше да разберем. Те бяха потулени. Ако се беше реагирало по същия начин, по който сега действа главния прокурор, може би нямаше да стигнем до тук”, каза министърът на правосъдието. „Бих призовала Волен Сидеров да се извини на служителката във френското посолство и на другите пострадали”, добави г-жа Златанова. Според нея политиците би трябвало да служат за пример на гражданите.