„Предстоящият Доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка обхваща период от 18 месеца, което включва работата на три правителства, два парламента, два висши съдебни съвета, двама главни прокурори, така че няма да има никой, който да каже: “Аз в това не съм участвал“. Така вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова коментира пред журналисти в Брюксел очакванията от предстоящия през януари Мониторингов доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред. „Като всеки документ на Европейската комисия и този ще е обективен и базиращ се на факти, заради това призовавам още отсега – Докладът да не се използва за прехвърляне на отговорността между институциите или между едно и друго управление, още по-малко – с предизборни цели, защото всички имат отговорност, както за положителните моменти в документа, а така също и за препоръките, които ще бъдат отправени“, допълни още Златанова. „След като успяхме да приключим преговорите за членство на България в ЕС за пет години, а вече седем години имаме мониторингов механизъм, значи резултатът не е добър“, посочи вицепремиерът.

Зинаида Златанова съобщи, че е уверила генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей, че до края на годината ще приключи подготовката на изцяло нов Наказателен кодекс. „Истината е, че Наказателният кодекс се пише вече трета година. В началото на моя мандат като министър на правосъдието беше готов наполовина. За шест месеца успяхме да го довършим“, каза Златанова. Тя съобщи още, че анализът на неправителствените организации за изпълнението на Съдебните стратегии за реформа от 2006 г. и 2010 г. вече е готов. На база на този анализ, в кратки срокове на магистратите, политическите сили и гражданския сектор ще бъдат предложени и следващите стъпки за промяна на съдебната система. „Нито едно от предложенията не предвижда необходимост от свикване на Велико народно събрание, с цел промяна на Конституцията. Политиците, които искат конституционни промени за неща, за които е достатъчно общо политическо съгласие, всъщност се опитват да не свършат работата, прибягвайки до най-сложния инструмент за реформа, а именно – искане за промяна на Конституцията. Така само отлагаме проблема, а не го решаваме“, категорична бе Златанова. По думите й съдебната система трябва да гарантира качество и достъпност на гражданите, като й се гарантира нейната независимост и добро материално обезпечаване, според възможностите на държавата. Правосъдният министър акцентира и върху нуждата от отчетност на магистратите.

Като подчерта, че въпросът не се отнася единствено до България като държава членка на ЕС, заместник министър-председателят коментира, че страната ни ще се съобрази с европейското законодателство по споровете между Русия и Европейската комисия за изграждането на газопровода „Южен поток“.

В отговор на въпрос за съдържанието на писмото, с което Европейската комисия информира българските власти, че временно се замразяват плащанията по Оперативна програма „Околна среда“, Зинаида Златанова посочи, че чрез документа е поискано извършването на проверки на проекти в периода 2010-2013 г. Златанова още веднъж подчерта, че се взимат бързи мерки, за да бъдат отстранени нередностите и възстановяването на плащанията да стане в кратки срокове.

По-рано днес заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова взе участие в Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, на който министрите на правосъдието на държавите-членки проведоха дискусии по 5 законодателни акта и по редица незаконодателни предложения.

Основните акценти от днешното заседание: От законодателните предложения беше постигнат общ подход по проекта за Регламент относно запора на банковите сметки в трансгранични случаи. Приемането му ще доведе до улесняване на събираемостта на вземания на гражданите и бизнеса в други държави членки на ЕС.

Приети бяха насоки за продължаване на работата на експертно равнище по проекта за изменение на Регламента за трансграничните производства по  несъстоятелност. Основните послания на министрите на държавите-членки бяха в посока данните относно несъстоятелността да са публични и без да се събира такса за тяхното предоставяне.

Съветът отбеляза и постигнато съгласие с Европейския парламент по два важни акта в областта на съдебното сътрудничество по наказателни въпроси. Директивата за европейска заповед за разследване ще подобри трансграничното събиране на доказателства по наказателни дела, а Директивата за конфискация на облагите от престъпления – наказателноправната уредба в държавите членки на режимите на отнемане на имущество, придобито по престъпен начин.

От особено значение сред незаконодателните инициативи са обсъжданията относно бъдещето на областта „Правосъдие“, след приключване на изпълнението на Стокхолмската програма през 2014 г. Министрите изразиха убеденост, че дейностите в бъдеще следва да се съсредоточат върху консолидиране на приетото европейско законодателство в областта на съдебното сътрудничество, върху правилното му въвеждане на национално равнище и върху единното му тълкуване и прилагане, за което ще е необходимо и  допълнително обучение.