Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса на деинституционализация, председателствана доц. Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическо развитие, прие днес Третия мониторингов доклад на процеса на деинституционализация. Документът отчита изпълнението на Плана за действие към Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” за периода от 1 юли 2012 г. до 30 юни 2013 г. Той отразява резултатите по всяка глава от Плана за действие с коментари и очертава основни тенденции и предизвикателства пред реформата, които в отчетния период навлязоха в съществен етап.
Мониторинговият доклад съдържа информация и за подкрепящи дейности от неправителствени организации в рамките на цялостния процес на деинституционализация, съвместни инициативи и наблюдения, дискусии и дебати по отношение на спорни етапи от процеса, които ще допринесат за качествено реализиране на заложените проекти и политики в Плана за действие. Акцент се поставя и върху етапите на изпълнение на всеки един проект, заложен в Плана за действие, неговите изводи, насоки и тенденции. Залегнали са и основните изводи и препоръки за процеса и неговото успешно изпълнение в рамките на стартиралите проекти и реформи в законодателната сфера.
В доклада отново се констатира, че предходното правителство е неглижирало проблематиката, като е оставило много нерешени въпроси, част от които са:
- липсата на финансов механизъм, който да гарантира пренасочване на средствата от съществуващите специализрани институции към новите услуги, развивани по проектите;
- необходимостта от подобряване на координацията на дейностите и формите на комуникация между екипите на всички проекти от Плана за действие на национално и регионално ниво;
- въпросът за законодателните промени, които да отговарят на променените модели на грижа за децата.
При динамиката на процеса деинституционализация предизвикателство се оказват и заложените срокове. За някои от дейностите в Плана са предвидени много кратки срокове, а промените изискват подготовка на идейни концепции за реформа в конкретната секторна политика (напр. младежко правосъдие, включващо образование и пр.), ясен и конкретен план за действие, реализиране на проекти, които да обезпечат реформите.
Сериозно предизвикателство пред реформата и ефективността на проектите е, че стартира реформирането на една система, без да е доизградена докрай новата, която пълноценно ще я замени.
Риск е и форсирането на реформите, с оглед на силни обществени настроения, натиск за бързи действия, стремеж за отчитане на напредък пред влиятелни външни фактори и др. Създаването на условия за бързо взимане на решения може да доведе до неадекватност и промяна в концепцията за цялата реформа.
Не трябва да се забравя и факта с предстоящия Програмен период на Оперативните програми 2014-2020, където ясно трябва да бъдат заложени схеми, които да осигурят непрекъсваемост на процеса като продължат и надградят вече стартиралите етапи на закриване на институциите и обезпечаване на издръжката на новите услуги, както и привличане на квалифицирани специалисти.
Третият мониторингов доклад ще бъде предложен на Министерски съвет за одобрение, след което ще бъде предоставен на Европейската комисия.