Изграждането на газопровода „Южен поток” няма да създаде екологични проблеми в страната, ако инвеститорът спази всички мерки и препоръки в доклада по ОВОС, заяви министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. В предаването „Седмицата” на Дарик радио тя посочи, че окончателната екологична оценка на теренната част на проекта е направена в края на м. август, след като са минали 27 обществени обсъждания в населените места по трасето на газопровода. „Докладът съдържа 49 мерки и 56 препоръки, задължителни за изпълнение от инвеститора, които включват както изготвяне на специални планове за рекултивация на терените, така и защита на археологични обекти и превантивни дейности за опазване на човешкото здраве”, каза министър Михайлова като подчерта, че спазването на тези мерки и препоръки е част от инвестиционния проект, т.е. те ще наложат промяна в първоначално представения план за реализация на обекта. Министърът съобщи още, че предстои изготвянето на екооценка на втората част на проекта, която се отнася до морската част на газопровода.

Искра Михайлова информира, че вчера е издадена и ОВОС за извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ – Козлодуй със съответните мерки и препоръки. Особеното в случая е, че при изготвянето й се е работило в тясно сътрудничество с експерти от Румъния и Австрия – страни, които са проявили заинтересованост от процеса.

Министърът на околната среда и водите обяви, че правителството не е водило дебат за отмяна на мораториума върху добива на шистов газ и не е променяло досегашната си позиция. „В момента в Европа няма единомислие по темата, но България остава сред страните от ЕС, които са против използването на тази технология”, заяви министър Михайлова. Тя посочи също, че още през 2011 г. България е направила една от най-сериозните крачки, която в момента се препоръчва на другите държави-членки – въвеждането на задължителна ОВОС при всеки инвестиционен проект, предвиждащ добив на газ чрез фракинг. „Това е възможно най-тежката процедура”, коментира екоминистърът.

Решението на правителството да създаде работна група за разглеждане на проекта „Дестинация Рила” Искра Михайлова определи като възможност да се прецени какви са шансовете му за реализация. „При всички положения позицията на МОСВ ще бъде за опазване на биоразнообразието. Национален парк „Рила” е едно от най-големите богатства на България”, каза тя.

Министър Михайлова се обяви и за дебат между всички засегнати от елементите на проекта за втори лифт край Банско и изготвяне на нови планове за управление на националните паркове. „Те трябва да са модерни, динамични планове, които да отчитат туризма, животновъдството, поминъка, опазването на природата”, посочи министърът и припомни, че сегашните планове са отпреди 10 г., което е дълъг срок. „Ако успеем да се включим в процедурите по оперативна програма „Околна среда”, ще сме готови с тях в началото на 2015 г. Това е абсолютно възможен хоризонт. Алтернативата е актуализация на съществуващите планове с включване на елементи на парче”, коментира тя.

Коментирайки казуса „Калиакра”, заради който България е в наказателна процедура, министър Михайлова каза, че едно от първите неща, които е чула от еврокомисаря по околна среда Поточник, е че в Брюксел липсва доверие по отношение на институциите у нас – непрекъснато са поемани ангажименти, които след това не са изпълнявани. Тя изрази надежда страната ни да не бъде осъдена по случая заради предприетите вече мерки – разширяване на зоната „Калиакра”, създаване на нова компенсаторна зона „Било”, издадена заповед за забрана на строителството на територията на разширената зона, изработване на план за управление на зоната по Натура 2000. „През септември комисар Поточник ми каза: „Сега виждам светлина в тунела”, сподели министърът на околната среда и водите.